Решение № 589 от 05.08.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. П., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К.А.И като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720106137 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, срещу А. Г. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на вземания по Договор за банков кредит № ***** г.

След дадени от съда указания ищецът е уточнил, че претендира осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5 409,57 лв., с равностойност 2 765,87 евро, представляваща остатък от предсрочно изискуема главница по договора за банков кредит, след приспадане на главницата от 1 127,41 лв., за която по ч.гр.д. № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – П. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сумата от 11,88 лв., с равностойност 6,07 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.12.2022 г. до 03.03.2025 г., както и сумата от 120 лв., с равностойност 61,36 евро, представляваща разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че на 26.07.2022 г. между страните е сключен Договор за банков кредит № *****, по силата на който банката предоставила на ответницата уговорената парична сума. Ответницата усвоила кредита, но не изпълнявала задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски съобразно уговорения погасителен план. Поради допуснатото неизпълнение били налице договорните предпоставки банката да обяви целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем.

По подадено от банката заявление било образувано ч.гр.д. № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – П., по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 1 127,41 лв. – главница по вноски с падеж от 21.12.2022 г. до 21.02.2025 г., сумата от 947 лв. – възнаградителна лихва по вноски с падеж от 21.12.2022 г. до 21.02.2025 г., и сумата от 257,29 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.12.2022 г. до 03.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

1

Заявлението било отхвърлено за разликата над 1 127,41 лв. до 6 537,04 лв. – предсрочно изискуема главница, за разликата над 947 лв. до 958,88 лв. – възнаградителна лихва, както и за сумата от 120 лв. – разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявил настоящите осъдителни искове.

В исковата молба банката изрично заявила, че счита целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем и че, в случай че изпратената извънсъдебно покана не е достигнала до ответницата, това изявление следва да се счита съобщено с връчването на препис от исковата молба. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание особеният представител заявява, че не оспорва исковата молба, не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с пр.осн.чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представения Договор за банков кредит № ***** г. и относимите към него документи се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата уговорената сума, а последната се е задължила да я върне съобразно договорен погасителен план, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Предоставянето и усвояването на кредита се установяват от представените писмени доказателства и не са оспорени от ответницата.

От извлечението от счетоводните книги на банката и погасителния план се установява, че ответницата не е заплащала редовно дължимите погасителни вноски, като към датата на подаване на заявлението били налице непогасени вноски с падеж, считано от 21.12.2022 г. Не са представени доказателства ответницата да е изпълнила задълженията си изцяло или частично извън отразените от банката плащания.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. По силата на ал. 2 заемателят дължи уговорената лихва върху кредита.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на обективния факт на неизпълнението и упражненото от кредитора потестативно право да обяви целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем. Тя поражда действие от момента, в който изявлението на кредитора достигне до длъжника, при условие че към този момент са настъпили предвидените в договора обективни предпоставки.

В случая, независимо дали изпратеното преди заповедното производство уведомление е било надлежно връчено лично на ответницата, изрично изявление на банката за обявяване на целия непогасен остатък от кредита за предсрочно изискуем се съдържа в исковата молба.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на назначения на ответницата особен представител. Връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда свързаните с връчването 2 материалноправни последици. В този смисъл е Решение № 42 от **** г. по т.д. № 1912/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., според което при осъдителен иск за вземане по договор за кредит връчването на исковата молба, съдържаща изявление на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК представлява надлежно уведомяване на длъжника.

Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на исковото производство е правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, не е обвързан единствено от фактическото положение към момента на подаване на заявлението, а следва да съобрази състоянието на спорното материално право към момента на приключване на съдебното дирене.

Ето защо настоящият състав приема, че най-късно с връчването на препис от исковата молба на особения представител на ответницата целият непогасен остатък от кредита е станал предсрочно изискуем.

По ч.гр.д. № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – П. за част от вземането за главница в размер на 1 127,41 лв. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Поради това и съобразно уточнението, направено с молба с вх. № **** г., предмет на настоящото производство е единствено вземането за останалата част от главницата в размер на 5 409,57 лв., с равностойност 2 765,87 евро.

Размерът на вземането се установява от представеното извлечение от счетоводните книги на банката и останалите писмени доказателства, които не са оспорени. Ответницата не е доказала погасяване на задължението, поради което искът за главница следва да бъде уважен изцяло.

Основателен е и искът за сумата от 11,88 лв., с равностойност 6,07 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 21.12.2022 г. до 03.03.2025 г. Задължението за заплащане на възнаградителна лихва е уговорено в договора, като нейният размер се установява от представеното извлечение от счетоводните книги на банката.

По отношение на претенцията за сумата от 120 лв., с равностойност 61,36 евро, от представените писмени доказателства се установява, че сумата е действително заплатена от банката за връчване на поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Разходът е извършен вследствие на неизпълнението на ответницата и се намира в пряка причинна връзка с него, поради което ответницата дължи възстановяването му.

Върху присъдената главница се дължи законната лихва от момента на настъпване на предсрочната изискуемост, а именно от датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответницата, до окончателното изплащане.

Искането за присъждане на законна лихва за периода от 27.03.2025 г. до връчването на исковата молба следва да бъде отхвърлено, тъй като по отношение на претендирания в настоящото производство остатък от главницата предсрочната изискуемост е настъпила едва с връчването на исковата молба. За времето преди този момент липсва изискуемо вземане за целия остатък от главницата, върху което да се начислява законна лихва за забава.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответницата дължи на ищеца направените разноски в исковото производство, както и неприсъдената част от разноските по ч.гр.д. № 1197/2025 г. по описа на Районен съд – 3

П..

В исковото производство ищецът е заплатил 136,39 евро държавна такса и 250 евро депозит за особен представител. С оглед фактическата и правната сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Неприсъдената част от разноските в заповедното производство възлиза на 48,63 евро за държавна такса и 69,17 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 606,45 евро.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.

86 ЗЗД и чл. 430 ТЗ, А. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****П, сумата от 2 765,87 евро - предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2026 г. до окончателното й изплащане, сумата от 6,07 евро – възнаградителна лихва за периода от 21.12.2022 г. до 03.03.2025 г., както и сумата от 61,36 евро – разноски за връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като ОТХВЪРЛЯ искането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 27.03.2025 г. до 29.03.2026 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А. Г. Р., ЕГН **********, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ****, сумата от 606,45 евро, представляваща направените разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4