Решение № 267 от 07.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 419/2024
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267- 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341- 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341- 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341- 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341- 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл.476 · Граждански процесуален кодекс
- чл.580 · Граждански процесуален кодекс
- чл.586 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.188- 192 · Закон за задълженията и договорите
- чл.188- 192 · Закон за задълженията и договорите
- чл.188- 192 · Закон за задълженията и договорите
- чл.188- 192 · Закон за задълженията и договорите
- чл.188- 192 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.112, б."а" · Закон за собствеността
- чл.113 · Закон за собствеността
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. Стара Загора, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267- 273 и чл.341- 344 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС и чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 6626/10.05.2024г. от ищцата – съделителка /пълнолетната българска гражданка/ П. П. Д. от С.З. против негативното за нея първоинстанционно Решение № 190/09.04.2024г. по висящото делбено гр.д.№ 835/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени исковете й за обявяване нищожност на 4 бр. сделки относно 4 бр. отделни недвижими имоти, находящи се в землището на с.Л.р., *** и за допускане до делба на същите при квоти по ½ ид. части за всеки от съделителите. Твърди, че в обжалваното първоинстанционно Решение по допускане на исканата делба било постановено в противоречие с материалния закон, при несъобразяване с доказателствата по делото, при съществено нарушение на процесуалните правила и било необосновано, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да отмени изцяло атакуваното Решение и вместо него да постановите ново Решение по същество на спора, с което да обяви нищожността на процесните 4 бр. нотариални актове за покупко- продажби на 4 бр. отделни недвижими имоти, и да ги до пусне до делба с ответната страна при съответните им квоти от по ½ ид. части за всеки от двамата съделители, със законните последици от това. Счита, че РС в противоречие със събраните пред него писмени и гласни 1 доказателства в съдебното производство и при нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса е приел за установена фактическа обстановка, която противоречала на събраните пред него доказателства. Въззивницата няма свои нови доказателствени искания.
Има претенции за разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и пледоарията й пред настоящия въззивен съд.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на в.жалба вх.№ 10148/16.07.2024г. от другата страна ответника съделител /също пълнолетния български гражданин/ А. Н. А. от гр.С., който оспорва изцяло подадената въззивна жалба и считат, че атакуваното първоинстанционно Решение е напълно законосъобразно, обосновано и правилно, тъй като за да достигне до постановяване му, РС бил взел предвид всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и поотделно, изводите му били мотивирани при обсъждане на направените твърдения и възражения, съпоставени със събраните доказателства, действащите законови разпоредби и съдебната практика.
Счита, че РС е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, приел е мотивирано кои от тях следва да бъдат кредитирани и кои не, и е достигнал до своя правилен и законосъобразен фактически и правен извод, като по никакъв начин не бил нарушен принципа на доказателствената тежест в процеса. Предвид гореизложеното моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да остави изцяло без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърдите напълно атакуваното първоинстанционно Решение, като мотивирано, законосъобразно и правилно, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение на един пълномощник- адвокат пред въззивния ОС- Ст.Загора. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат.
Въззивният съд, след като се запозна с изложените във в.жалба оплаквания, със становището в Отговора на ИМ, със събраните от РС доказателства и с приложимите материалноправни и процесуални норми, счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, тъй като е подадена в надлежния първоинстанционен
РС, постановил атакуваното първоинстанционно Решение, подадена е в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от правно-легитимираната страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението, засягащо нейните права и законни интереси. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение е процесуално допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед 2 направените във въззивната жалба оплаквания, като съобрази, че никоя от страните няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Поради което съдът следва да се произнесе по направените във в.жалба фактически и правни оплаквания в кръга на своята законова компетентност, въз основа на събраните от РС доказателства в първоинстанционния граждански процес.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :
Основният спорен фактически и правен момент във въззивното обжалване е, дали съдът е задължен да следи служебно при делбата участват ли всички собственици и всички участници ли са съсобственици на процесния делбен недвижим имот- терен и сгради в него.
Видно от нот.акт № 200, том III, дело № 765/1993г. на П. К./съдия при РС- гр.Казанлък/ изрично е посочено, че прехвърлителят П.К.П. е собственик на продаваемите имоти. Безспорно е установено пред РС, че нотариуса първо е признал П.П. за техен собственик, а след това е изповядал прехвърлителната сделката за продажбата на процесните недвижими имоти. Посочената обратна поредна номерация на нотариалните актове е само едно дребно техническо нарушение, където първият акт за обстоятелствена проверка е по нот.дело № 766, а втория акт за продажба е бил заведен под нотариално дело с по- ранен пореден № 765. Това обаче по никакъв фактически и правен начин не означава, ответникът/въззиваем/- купувача, нямал годно правно основание да придобие пълното вещно право върху застроеното дворно място от 600 кв.м. и жилищна сграда и навес, така, както били описани в нотариалните актове.
Съгласно приложимата по казуса редакция на Правилника за вписванията/ПВ/ от 1951г. към датата на съставяне на процесните 2 бр. нот. актове, констативните нотариални актове тогава не са подлежали на вписване, а са се завеждали в отделен том и отделна книга. Като много по- късно, считано от 01.01.2021г. съгласно изменение на ПВ, констативните нотариални актове се вписват, както и всички други нотариални актове свързани с разпоредителни сделки. Следователно към датата на изповядване на двата нот. акта преди повече от 30 г./на ***г./, констативните нотариални актове не са подлежали на вписване, а са се завеждали в отделен том и нотариално дело.
Предвид което, видно от нотариален акт № 200, том III, дело № 765/***г. на нотариус П. К. при РС- Казанлък, в който е инкорпориран договора за покупко-продажба на процесиите недвижими имоти, същият е подреден в том 3, нот.дело 765, а видно от нотариален акт № 154, том I, дело № 766/***г. на същия нотариус, същият е подреден в том I, нот.дело № 766/***г.
Следователно, дори и да е била допусната грешка при поредната номерация на двете нотариални дела, това са изключително незначителни административни пропуски, за които вина носи администрацията на тогавашната СВ при РС3 Казанлък, а не приобретателя и той не може само заради това да бъде лишаван от своята собственост. Наред с това и в двата процесни нотариални акта /констативния и прехвърлителния/ изрично е посочена една и съща скица № 82/18.09.1992г., което означава, че нотариусът е издал първо нотариалния акт по обстоятелствена проверка, а след като се е уверил, че прехвърлителят П.К.П. вече е собственик на продаваемите недвижими имоти, и е изповядал втория договор за покупко-продажбата им с нот.акт № 200, том III, дело № 765/1993г.
Следователно напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че липсващото отбелязване на номера на посочения в нотариален акт № 200, том III, дело № 765/1993г. удостоверителен документ/нотариален акт от 1993г. по описа на РС- Казанлък, не опорочава нотариалната форма на сключения втори по ред договор за покупко- продажба, който очевидно има съдържанието, изисквано по чл.476 от ГПК- 1951г./отм/- годината, месеца, деня и мястото на извършването му; името на нотариуса, който го извършва; името, бащиното и фамилното име на лицата, участващи в производството, а така също и местожителството им; съдържанието на акта; кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.482, ал.1 от ГПК- 1951г./отм./, и подписите на страните по договора и на нотариуса. Не се спори по делото, че прехвърлителният нотариален акт е прочетен на страните и след тяхното одобрение е бил подписан от тях и от нотариуса, изповядал сделката. Поради което оспореният нотариален акт за покупкопродажба се явява официален удостоверителен документ, като в него ясно и недвусмислено е отразено, че нотариусът се е уверил, че продавачът е собственик на имота и че покупно- продажната цена е платена, както и че са изпълнени особените изисквания на закона, след което актът е съставен, прочетен на страните и след одобрението му е подписан от него и страните.
Законовата хипотеза за нищожност на нотариален акт поради нарушение на чл.580 от ГПК /2008г./ е идентична с нормата на чл.476 от ГПК1951г./отм./ и се отнася до евентуалната липса на елементи от съдържанието на нотариален акт, предвидени в чл.580 от ГПК, с изключение на името на нотариуса и обозначение на документите, въз основа на които е извършена проверка на собствеността по чл.586 от ГПК. В конкретния процесен случай един и същи нотариус/районния съдия П. К. при РС- Казанлък, изпълняваща тази длъжност през 1993г./ е издала първо нотариалния акт по обстоятелствена проверка, а след това и втория нотариален акт за покупко- продажба на процесните недвижими имоти, след като се е убедила, че продавачът П.К.П. е техен собственик. Поради което липсата на обозначение на документите, въз основа на която е извършена проверка на собствеността не прави нотариалния акт само по себе си автоматично нищожен.
Безспорно е установено от РС, че в процесното дворно място, освен жилищната сграда и навеса, предмет на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том III, дело № 765/1993г. няма никакви надеждни данни да е имало тогава две къщи/стара и нова/, и навес. Поради което и с 4 атакуваното първоинстанционно Решение № 190/09.04.2024г. по гр.д.№ 835/2022г. по описа на РС- Казанлък са отхвърлени, като неоснователни предявените от въззивницата /ищца/ П. П. Д. иск за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 200, том III, дело № 765/1993г., поради противоречие със закона, с правно осн. по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, иска за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 200, том III, дело № 765/1993г. поради невъзможен предмет с правно осн. по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, иск за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 200, том III, дело № 765/1993г., поради липса на форма, с правно осн. по чл.26, ал.2, предл.З от ЗЗД; 4. иск за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 200, том III, дело № 765/1993г., поради липса на основание, с правно осн. по чл,26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с.Л.р., ***, при съответните съседи и граници, с площ от 586 кв.м., предназначен за трайно ползване, с предназначение на територията/урбанизирана/ и сградите, които попадат в поземления имот- съответно сграда ***, жилищна сграда- еднофамилна, на 2 ет., със застроена площ от 33 кв.м., сграда ***, предназначена за допълващо застрояване, на 1 ет., със застроена площ от 46 кв.м., сграда ***, с предназначение жилищна сграда/еднофамилна/, на 1 етаж, със застроена площ от 36 кв.м., и сграда *** с функционално предназначение постройка на допълващо застрояване, на 1 етаж, със застроена площ от 26 кв.м.
Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92dbc7e8-92cf-423f-8528-8d8c8818b324