Решение № 5112 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5112 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330105724 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 143 т. 9 от ЗЗП.

Ищецът Г. А. Д., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. Е. Иванова, е предявил против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от ******* ****** Г.Т. и против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от ********** П.Д., искове за признаване на установено, че договор за паричен заем № ********/ 29.09.2021 г. е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а договор за предоставяне на поръчителство № ********/ 27.09.2021 г. е нищожен, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

В исковата молба се твърди, че по договор за паричен заем № ********/ 29.09.2021 г. с фиксирания ГЛП от 35 % се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на страните, поради което уговореното възнаграждение било нищожно. Трайната съдебна практика предвиждала, че уговорката за лихва, чийто размер надвишава трикратния такъв на законната лихва, е в противоречие с добрите нрави.

Действителният ГПР бил различен от посочения в договора- 40, 42 %, като в случая била използвана заблуждаваща търговска практика и клаузата за ГПР била нищожна по чл. 22 от 1

ЗПК, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора- чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за поръчител представлявало разход, който следвало да бъде включен в ГПР, защото оскъпявал кредита и именно невярната информация за действителния размер на ГПР представлявала заблуждаващата търговска практика. В договора било посочено, че общият размер на всички плащания е 1 418 лева, но тази стойност била неточна и така потребителят бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от своето задължение. Отделно от това, нищожен бил и договорът за предоставяне на поръчителство от 29.09.2021 г. По своята същност поръчителството представлявало съглашение между кредитора и поръчителя, за което длъжникът се явявал трето лице. В този смисъл кредиторът имал интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение, но длъжникът нямал такъв защитен от закона интерес и затова сделка между него и поръчител като процесната била без правно основание. Целта, която се преследвала чрез поръчителството, била да се обезпечат вземанията на кредитодателя, но когато длъжникът учредявал лично обезпечение, то не осъществявало тази цел. Възнаграждението по този договор, което се дължало не на кредитора, а на поръчителя от длъжника, противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение. Тук длъжникът не получавал никаква престация, с което се нарушавал принципът на справедливостта. Според правото на ЕС (Директива 2008/ 48) преди сключването на договора за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, именно с цел да се предпазят потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. В този смисъл клаузата, предвиждаща възнаграждение за осигуряване на поръчителя, влизала в пряко противоречие с целта на Директивата и така се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността му и допълнително се увеличавал размерът на дълга. Затова по аргумент от чл. 143 т. 19 от ЗЗП договорката била неравноправна и не пораждала правни последици. Изискването на кредитора за сключване на договор между поръчителя и длъжника било договаряне в полза на поръчителя по чл. 22 от ЗЗД. В отношенията между страните по кредита обаче нямало воля на длъжника да сключи договор за поръчителство, като той не искал да надари и кредитора, доколкото се бил съгласил на разсрочено изпълнение, а не директна престация, поради което тази уговорка за поръчителство нямала правен ефект. Моли да се признае за установено нищожността на двата договора. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на първия ответник, в който се твърди, че исковете били неоснователни. Договорът за кредит бил действителен и ответникът действал добросъвестно, като предоставил на ищеца необходимата преддоговорна информация. В ЗПК нямало въведено ограничение за размер на ГЛП, а само на ГПР. В случая ГПР бил фиксиран в размер на 10 %. В договора не фигурирало задължение за ищеца да заплаща възнаграждение за гарант, като обезпечението не било свързано с оценката за кредитоспособността. По договора не се предвиждало представяне на обезпечение. Неоснователни били и оплакванията за подвеждаща информация и 2 заблуждаваща търговска практика. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от пълномощника на втория ответник, с аргументи за неоснователност на иска. Посочва се, че между страните нямало сключен договор за поръчителство, поради което се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват, като вземат писмени становища по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, е бил сключен договор за паричен заем № ********/ 27.09.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 418 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 16 месечни вноски, с краен падеж- 23.01.2023 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 10 %, при ГПР- 10, 49 % и общ размер на всички плащания- 1 520, 52 лева. Договорът е приет като писмено доказателство.

Видно от издадено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД удостоверение, ищецът нямал непогасени парични задължения по договор за паричен заем № ********/ 29.09.2021 г.

Видно от издадено от „Файненшъл България” ЕООД удостоверение, ищецът нямал задължения по договор за предоставяне на поръчителство/ гаранция № ********/ 29.09.2021 г., като договорът бил приключен.

Представена е справка от БНБ- ЦКР за кредитна задлъжнялост на ищеца, според която между Г. А. Д., ЕГН: ********** и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, няма сключен договор за предоставяне на поръчителство/ гаранция № ********/ 29.09.2021 г. Между страните е имало сключени 12 други договора за гаранционни сделки (само два от които активни към момента), но не и такъв с посочените номер и дата.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по което след извършени проверки експертът е установил, че в процесния договор за паричен заем в посочения ГПР от 10, 49 % се включвала само лихвата от 10 %. Нямало обаче данни за уговорено възнаграждение за поръчителство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съображенията на ищеца за нищожността на договорите са свързани с твърдения за това, че уговореното възнаграждение за поръчител по кредита представлявало разход, който следвало да бъде включен в ГПР, защото така се оскъпявал заема и липсата на точна информация за действителния размер на ГПР лишавала потребителя от възможността да разбере икономическите последици от своето задължение. Всичко това водело до нищожност на договора, като сключен в противоречие със ЗПК.

3

Видно от представения договор за кредит обаче, в същия не е предвидено да се представя обезпечение, нито пък е въведено изискване за поръчителство от втория ответник.

От справката от БНБ- ЦКР също се установява, че между ищеца и втория ответник няма сключен договор, който да обезпечава задълженията по процесния кредит, като това обстоятелство е установено и от вещото лице по приетата ССчЕ.

Действително „Файненшъл България” ЕООД е издал удостоверение на ищеца, според съдържанието на което потребителят нямал задължения по договор за предоставяне на поръчителство/ гаранция № ******** от 29.09.2021 г., защото договорът бил приключен. В тази връзка ищецът мотивира правен интерес от завеждане на делото, но доколкото в производството се установява, че такъв договор няма, неблагоприятните последици в процеса са за сметка на ищеца. Същият би следвало, ако действително е имал сключен подобен договор, да разполага с екземпляр от него, доколкото се касае за двустранна сделка и да е наясно дали е подписвал или не допълнително обезпечение към процесния кредит. Не го оправдава обстоятелството, че с втория ответник е имал сключени 12 подобни договора, за да се приеме, че заемателят се е объркал за кой точно договор се отнася поръчителството.

Същото се отнася и до издаденото му удостоверение- макар че то е с невярно съдържание, това не означава, че между страните е бил сключен съответния договор и в тази връзка ищецът следва да е наясно за действителните си отношения с трети лица, с които встъпва в съглашения, когато предявява спрямо тях претенции за защита на правата си.

С оглед липсата на посочения в исковата молба договор за поръчителство/ гаранция, както и предвид обстоятелството, че процесният кредит въобще не е бил обезпечен с друг договор, е безпредметно да се обсъждат съображенията на ищеца, които не са относими към конкретния случай. Вещото лице установява, че в ГПР се включвала само лихвата, т.е. размерът е точно посочен, без да се заблуждава потребителя, а гаранция по кредита не е предвидена, за да се приеме, че правата на заемателя са нарушени по начина, по който това се твърди в исковата молба. При това положение, исковете следва да се отхвърлят, доколкото не се установява достоверността на изложеното от ищеца за противоречие на договора с императивните изисквания на специалните ЗПК и ЗЗП.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците полагащите им се разноски в настоящото производство, доколкото такива се претендират. На всяка от страните е дължимо юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответниците са представлявани от юрисконсулти в производството, което им възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено в минималния предвиден размер от по 100 лева на всяка страна, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Направените пък от ищеца разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по ССчЕ си остават за сметка на ищеца, без да се възлагат на другите страни.

Поради изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от

Г.

А.

Д.,

ЕГН:

**********, от

************************, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от ******* ****** Г.Т. и против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от ********** П.Д., искове за признаване на установено, че договор за паричен заем № ********/ 29.09.2021 г. е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а договор за предоставяне на поръчителство № ********/ 29.09.2021 г., е нищожен, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.