Решение № 105 от 08.06.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500165 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 370/07.12.2021 год. по гр.д.№ 894/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлен иска предявен от А. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * против Община-Бургас, ЕИК 000056814, с адрес гр.Бургас, ул. “Александровска“ №26, А. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. * и З. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с “С.“ бл. **, ет. **, ап. *, за приемане за установено в отношенията между страните, че сграда с идентификатор ***, със застроена площ 78 кв.м, с адрес гр. Б., ул. “Л. К.“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, е изключителна собственост на ищеца А. С. С., ЕГН **********, като е осъден А. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * да заплати на Община Бургас, ЕИК 000056814 с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26 направените в настоящото производство разноски в общ размер на 823 1

/осемстотин двадесет и три/ лева.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца А. С. С. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно и несправедливо. Твърди се, че окръжният съд не е анализирал в цялост и дълбочина събраните по делото доказателства, поради което изводът му, че не е доказана собствеността на ищеца върху процесния павилион е необоснован. Направен е анализ на ангажирани от ищеца доказателства – договор от 16.05.2005 год., писма на общината от 1994 год., заключенията на вещите лица по приетите експертизи по делото, с твърдение, че павилиона е построен по чл.120 от ЗТСУ /отм./, а не както е приел съда - по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/ отм./. Ищецът твърди, че е доказал, че сградата категорично е негова от 2005 год., когато я закупил с договор и от тогава до сега я владее. Сочи, че собствеността на земята под павилиона също е негова, което е установено с влязло в сила съдебно решение за делба от 1998 год.

Твърди, че окръжният съд е дал погрешна интерпретация на становището на ответницата А.Д. в депозирания от нея писмен отговор, тъй като всъщност тя е признала иска. Оспорен е извода на окръжния съд, че в поземления имот в който се намира процесния обект – ПИ *** – бивш УПИ 948,949 с обща площ от 559 кв.м., собствениците притежават само идеални части, като се твърди, че притежаваните от тях части са реални, тъй като са налични реални междуимотни граници. Твърди се, че е установено, че процесният павилион е законово изграден. Въпреки, че общината не е представила строителните книжа, било установено по делото, че след реализирането на правото на строеж учредено на праводателя на ищеца, то се е трансформирало в право на собственост върху построения обект, което е преминало и върху ищеца съгласно представения договор, а постройката не е временна по чл.120 от ППЗТСУ /отм./ и преместваема, но дори да бъде счетено, че обектът е с временен статут и може да се ползва до прилагане на ПУП, това не променя извода, че е собствен на ищеца. Твърди се също, че владението което е осъществил ищецът върху постройката е било непрекъснато и необезпокоявано от останалите съсобственици на ПИ, включително от Община-Бургас. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по същество на спора, с уважаване на предявения иск и присъждане на съдебните разноски. Към въззивната жалба е приложена допълнителна молба подадена по делото пред ОС-Бургас на 2

11.12.2020 год. /Молбата е първоинстанционната преписка./ налична по делото като част от

Подадена е въззивна жалба срещу решението от адв. Д.С. в качеството му на процесуален представител на ищеца А. С. С. Твърди се, че решението е неправилно, като незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че анализът на съда за статута на обектите изградени по чл.120 от ППЗТСУ/отм./ е неправилен. Твърди се, че неправилните изводи на съда са по въпросите относно законността на временните обекти по чл.120, ал.4 от ЗТСУ/ отм./ и дали собственикът на такъв обект има противопоставими права на собствениците на замята, върху която е изграден обекта. Извършен е анализ на събрани по делото доказателства, като се твърди, че окръжният съд погрешно е възприел сочените от ищеца факти и е направил незаконосъобразни изводи за недоказана собственост на ищеца върху процесния обект. Цитирана е съдебна практика по твърдението, че сградите изградени по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ дори и да не са придобили траен градоустройствен статут са законни, участват в гражданския оборот и могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки. Твърди се, че ищецът е закупил и земята под павилиона, поради което не е било необходимо на иска съгласие на останалите собственици за разполагане на процесния обект в имота. Твърди се, че собственикът на временен обект разполага с противопоставими права на собствениците на терена, като може да го държи върху терена, да го ползва и да се разпорежда с него, а последвалата промяна в квотите на съсобственост върху терена не влияе на собствеността върху обекта. Твърди се, че като съсобственик на терена, дори по правилата на приращението ищецът притежава права на собственост в идеални части върху постройката, като в тази хипотеза искът е следвало да бъде уважен от окръжния съд поне частично. Твърди се, че давността в полза на ищеца за процесната постройка е изтекла не по отношение на останалите собственици на терена, а по отношение на предишния собственик на постройката-ЕТ “М. - В. Х.“. Твърди се също, че изводът на окръжния съд относно статута на процесната постройка като временен обект е необоснован. Документи в този смисъл от общината не са представени по делото, поради което следва да се приеме, че обектът е с постоянен градоустройствен статут. Направено е искане за отмяна 3 на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество с уважаване на предявения иск и присъждане на направените съдебни разноски за двете инстанции. Към въззивната жалба са приложени за сведение на съда извлечение от списание „Собственост и право“, както и копия от две решения на ВКС. Направени са доказателствени искания: - да се изиска справка от КЧСИ за отговор на въпроса дали има в последните 10 години проведени публични продажби върху временни постройки, - от Община-Бургас да се изискат повторно всички документи, включително строителни книжа за процесната постройка, а в случай на непредставяне на документи, да се приеме на осн. чл.161 от ГПК за доказан факта, че се касае не за временен, а за постоянен обект.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивните жалби, подаден от Община-Бургас-един от ответниците по предявения иск, чрез юрисконсулт С.

Д. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и за правилност на изводите на съда. Сочи се, че твърденията на ищеца изложени като възражения във въззивните жалби са обсъдени от окръжния съд с решението, като съдът е извършил анализ на всички приложени по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Въззиваемият поддържа възражението си за недопустимост на предявения иск, както поради влезлите в сила решения по първа фаза от делбеното дело, висящо между страните във втора фаза, също и поради това, че процесният обект не е този, който е бил изграден по чл.120 от ППЗТСУ /отм./. Твърди се, че представените от ищеца документи не установяват валидно придобити вещни права върху процесния обект, като следва да се има предвид и обстоятелството, че на твърдения праводател на ищеца е отказано признаване на траен градоустройствен статут на изграденото от него, поради което обектът е с временен статут и подлежи на премахване без заплащане.

Възразено е по искането на въззивника за събиране на доказателства от въззивния съд, с твърдение, че тези искания са преклудирани тъй като е следвало да бъдат направени пред окръжния съд. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение, за присъждане на разноските по делото, включително на юрисконсултско възнаграждение.

Писмени отговори от останалите ответници-въззиваеми пред настоящия съд, не са постъпили в дадения срок.

4

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, касаят защита на един интерес и са ДОПУСТИМИ.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.

С мотивирано определение № 195 от 04.05.2022 год. и с определение от открито съдебно заседание на 25.05.20222 год. по делото, въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника и на неговите процесуални представители за събиране на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът лично и чрез процесуалните си представители поддържа въззивната жалба. Прави искане за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на съдебните разноски.

Процесуалният представител на Община-Бургас заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебните разноски.

Останалите въззиваеми не са взели становище по въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен първоинстанционен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустим иск.

Възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни и ще бъдат обсъдени след излагане на фактическата обстановка.

Бургаският окръжен съд е сезиран с иск предявен от ищеца А. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * срещу ответниците Община Бургас, ЕИК 000056814 с адрес гр.Бургас, ул. “Александровска“ №26, А. М.

Д., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, к-с „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, В.С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. * и З. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с “С.“ бл. **, ет. **, ап. *, за приемане на установено спрямо ответниците, че сграда с идентификатор *** 5 с адрес гр. Б., ул. “Л. К.“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 78 кв.м е изключителна собственост на ищеца А. С. С., ЕГН **********.

В исковата си молба /приложена по гр.д.№185/2020 год. по описа на Бургаския районен съд – прекратено и изпратено по подсъдност на Бургаския окръжен съд/ и в уточняващата си молба /л.64/ ищецът твърди, че сградата с идентификатор *** е придобита от него с договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на метален павилион от 20.07.2005 год., който договор е сключен въз основа на спогодба от 01.07.2005 год., като евентуално придобивно основание за твърдяната собственост сочи изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, започнала да тече за него считано от сключване на договора за покупко-продажба – 20.07.2005 год., към която заявява, че присъединява и владението на праводателя си по договора – В. Д. Х. в качеството му на ЕТ “М.“, който я закупил от ОФ “Хранителни стоки“- Бургас въз основа на проведен търг на 23.03.1995 год., и за който твърди, че е бил във владение на постройката считано от 18.05.1995 год. Твърди, че придобивната давност е изтекла към момента на предявяване на иска на 13.01.2020 год., тъй като владението му е било необезпокоявано. В уточняващата молба се твърди, че строителството на въпросната постройка магазин-павилионен тип отразена в кадастралната карта с идентификатор *** е въз основа на разрешение за строеж, издадено по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, тя е трайно свързана с терена и не може да бъде преместена без да бъде разрушена. Сочи се, че в кадастралната карта сградата е отразена с предназначение – сграда за битови услуги, без посочени собственици. Твърди, че имотът върху който е изградена сградата с идентификатор *** е съсобствен между него и ответниците, което поражда правния му интерес да установи спрямо останалите собственици на терена, че той е изключителен собственик на процесната постройка. Ищецът поддържа предявения иск, ангажира доказателства, моли за уважаване на иска и присъждане на разноските.