Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2116 от 13.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17835/2021
Вид
Решение № 2116
Подписан
13.06.2022
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.35 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2116 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно дело № 20211110217835 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

“ОМВ България“ ООД, представлявано от управителя Д.-С. Т. и прокуриста

Е.

У., чрез адв.Д. е обжалвало наказателно постановление

/НП/

№609229-F629650/03.11.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че НП е неправилно, тъй като липсва преценка по приложението на чл.28 от ЗАНН за маловажност, а случаят бил такъв, тъй като липсвали вредни последици, нарушението е формално и степента на обществена опасност е ниска, както и следвало да се отчете, че разликата е отрицателна.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Депозирана е молба с вх.№79262/19.04.2022г. от адв.Д., в която поддържа изложените в жалбата съображения за отмяна на НП. Моли, при такъв резултат за присъждане на направените разноски за адвокат по приложен списък, в размер на 360 лева.

Наказващият орган чрез юрк.Илиев оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че категорично се доказало извършеното нарушение, което не можело да се квалифицира като маловажно, тъй като било в условията на повторност, позовавайки се на решения на АССГ, а наложеното наказание бил в минимален размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на “ОМВ България“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., за това, че на 10.09.2021г. в 10:20ч. при извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция ОМВСлатинска, находящ се в гр.София, ул. ”Слатинска” №13, стопанисван от дружеството е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕСФП, с фискален принтер, съгласно дневен финансов „Х“ отчет №0010261/10.09.2021г. е в размер на 1012.53 лева, а фактическата касова наличност в същия обект, съгласно изготвен опис на парите в касата е в размер на 671.57 лева, при което е налице промяна в касовата наличност от -340.78 лева, представляваща извеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е отразена във фискалното устройство, при съществуваща функция „служебно изведени” - нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на

№F629650/30.09.2021г. и протокол от извършена проверка от 10.09.2021г.

АУАН

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, ведно с представени от юрк.Илиев писмени доказателства в съдебно заседание.

Разпитани по делото са свидетелите М. МЛ. СЛ. - актосъставител и М. Н. ХР. присъствал при съставяне на акта, според които при извършена проверка в обект бензиностанция ОМВ в ж.к.Слатина, стопанисвана от жалбоподателя, установили разлика в касовата наличност от -340.78 лева, между изискания дневен „Х“ отчет от работещото в обекта ФУ в размер на 1012.53 лева и преброените пари под опис на стойност 671.00 лева, налични в една от двете работещи каси, без да се използва функцията „служебно изведени средства“. АУАН бил съставен за констатираното нарушение в присъствието на представител на дружеството, на когото бил връчен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът не откри нередовност. Същият е съставен от оправомощено длъжностно лице и има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. Актът е съставен при спазване на процесуалните изисквания на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.

2 на изпълнителния директор на НАП, при спазване на процесуалните изисквания за форма и задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Констатациите в акта и НП, касаещо наличие на разлика между дневния Х-отчет и преброените пари в една от касите на бензиностанцията, дължащо се на извеждане на пари в каса, без да се използва функцията „служебно изведени“ се установиха категорично от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, потвърдени от писмените доказателства, които са част от АНП. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът приема за безспорно доказано, че дружеството е извършило нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС При това положение, спорът е представлява ли нарушението маловажен случай в смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Дружеството не е изпълнило задължение, въведено в закон за отразяване чрез фискалното устройство на всяка промяна на касовата наличност чрез функцията „служебно изведени“ суми. От нарушението не са причинени вреди, тъй като не е довело до неотразяване на приходи, а самото деяние е формално и на просто извършване. Съдът не може да се съгласи, че липсват вредни последици, тъй като от една страна, разликата в касовата наличност не е малка, предвид на отношението на стойността на дневния Х-отчет и преброените пари в каса, а от друго страна, става въпрос за извеждане на пари в брой, без продажба. Налице са и данни, че нарушението е извършено повторно според §1, т.35 от ДР на ЗДДС - " Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение, след като дружеството е санкционирано с

НП

№375689-F395569/13.11.2018г. и

НП

№375764-F395599/13.11.2018г. за същите нарушения, влезли в законна сила, съответно на 14.10.2020г. и 30.10.2020г. При това положение обществена опасност на нарушението е по-висока в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид и случая не може да се квалифицира като маловажен.

Правилно, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.185, ал.5, вр.ал.4 от ЗДДС и е определил имуществената санкция в минимален размер от 1000 лева, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

3

С оглед на изложеното, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН - ЦУ на НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и извършените от юрк.Илиев действия, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №609229- F629650/03.11.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖНА жалбоподателя “ОМВ България“ ООД, ЕИК 121759222 да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдСофия град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4