Решение № 1302 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100505814 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от 03.07.2023 г., поправено с решение от 02.02.2042 г., по гр.д. №64111/2021 г. на Софийския районен съд, 28 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Мама“ ЕООД на основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД сумата от 3501,64 лв., представляващи стойността на ремонт на МПС, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с регистрационен номер *******, повреден на 16.10.2021 г. от паднало дърво на улицата пред жилищен блок 141, намиращ се на ул. „Добри Христов“ в жк. „Хиподрума“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че неправилно СРС е приел, че е налице виновно и противоправно поведение /бездействие/ от страна на негови служители. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Мама“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия.

Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на служители на ответника, на които последният е възложил работа, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа по изграждане и поддържане на зелените територии е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер. В практиката на ВС и ВКС са дадени разяснения за разграничаване на отговорността за вреди в хипотезите на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. В т.3 ППВС №4/1975 г. е разяснено, че когато при използване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Посочено е, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл.50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД.

В зависимост от конкретните данни по делото съдът трябва да определи на какво основание се носи имуществената отговорност. Ако вредите са настъпили поради неизпълнение на задължението на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира веща, да я обезопасят, когато това е било възможно, отговорността ще бъде по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Когато вредите са настъпили поради свойствата на самата вещ, независимо от нейното пълно обезопасяване, както и поради непредвидени обстоятелства, свързани с естеството на вещта, които са извън действията на пострадалия, на трето лице или на непреодолима сила, настъпваща при извънредни обстоятелства, отговорността е по чл.50 ЗЗД и се носи от собственика на вещта и/или от лицето, под чийто надзор тя се намира.

Възможна е и комбинация от причини, при което отговорността ще бъде едновременно п о чл.49 и чл.50 ЗЗД. /т.3 ППВС №4/1975 г., решение на ВКС по гр.д. №1364/2022 г., I ГО, решение №367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №1140/2009 г., III ГО, решение №99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр.д. №4659/2007 г., III ГО, решение №94 от 21.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №537/2010 г., IV ГО, решение №59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4190/2014 г., IV ГО, решение №59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр.д. №4190/2014 г., ІV ГО и др.

В конкретния случай според настоящият състав на СГС отговорността на Столична община е по реда на чл.49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.61 ал.1 ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за 2 трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение паркове, градини, улично озеленяване - чл.61 ал.2 ЗУТ. По смисъла на чл.61 ал.3 ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.63 ал 4 ЗУТ.

Съгласно чл.63 ал.1 ЗУТ, кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл.62 ал.10 ЗУТ. Такава наредба е приета с решение на Столичния общински съвет от 11.10.2007 г.

Съгласно чл.31 Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и поддържане на зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно пар.1 т.9 ДР на Наредбата на СО, „озеленени площи“ са всички озеленени площи по смисъла на ДР, т.4 Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, вкл. и единната съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи /алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т.н.т./, както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси, покриви и фасади. Според т.4 ДР на ЗУЗСО, „озеленени площи“ са всички съществуващи или предвидени с устройствения план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция.

Съгласно чл.44 ал.1 Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намира.

Съгласно чл.44 ал.2 по изключение растителността се премахва в изрично посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета , издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал.3 и ал.4 на чл.44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета, независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при спазване на строго определени правила.

Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява от кмета на СО, от заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и здравеопазване“, главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат – чл.55.

Съгласно чл.14 Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и строителството, в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от посочената наредба предвижда случаите, в които общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните 3 дървета в частни имоти се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение на кмета на общината. В т.3 от тази разпоредба са визирани изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове. Съгласно пар.1 от посочената наредба, „озеленени площи“ по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др., а „декоративна растителност“ по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие – дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти.

Анализът на горепосочените разпоредби на ЗУТ и приетата по силата на законовата делегация Наредба на СО за изграждане и поддържане на зелената система на територията на общината, както и на Наредба №1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, обосновава извод за нормативно установени споделени задължения на собствениците и общината по отношение на дървесната растителност на нейната територия. Собствениците имат задължение да следят за състоянието на дърветата в имотите си, но същевременно на същите е забранено своеволно да отсичат и/или изкореняват дълготрайни дървета и храсти, а тези дейности се осъществяват от съответните общински органи или под техния контрол и при спазване на нормативно установени изисквания. Нормативната уредба създава повече от един отговорни субекти във връзка със съществуването и поддържането на зелената система, част от която са и дърветата в необщински имоти, видно от чл.61 ал.4 ЗУТ, предвид съществената обществена значимост на зелената система като част от биологичната среда за живот на хората. Същевременно дървесната растителност не може да съставлява източник на опасност за здравето и имуществото на хората, поради което на различни правни субекти са вменени задължения, свързани с поддържането и в такова състояние, че да се избегне настъпването на вреди.