Разпореждане № 6349 от 31.10.2023, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6349 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело № 20235330204985 по описа за 2023 година след като се запозна с материалите по ЧНД № 4985/2023 г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Т. Б. Б. срещу Постановление от 16.08.2023 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 216/2021 година по описа на ОСО при ОП – Пловдив, водено за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на прокурорския акт. Твърди се превратно тълкуване на закона, като се сочат откъслечни извадки от разпити на свидетели по д.п. 544/2019 по описа на Второ РУ на МВР Пловдив. Обвинява се прокурора в пристрастност и заинтересованост, като в тази насока не се сочат никакви доказателства. На следващо място, жалбоподателят гради конспиративна теория за заговор между пострадалата и разследващия полицай Н. и неговия колега, която включва и неиния приятел Т. – също свидетел по делото. Същата се обосновава единствено на разпечатки от телефонен номер, за който не може да се докаже, че свидетелката Г.К. е носила постоянно със себе си. Иска се отмяна на атакуваното постановление.

Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 29.09.2021 г. по реда на чл.212 ал.1 от НПК, за това, че на 21.10.2019 год. в гр.Пловдив, е съставен неистински официален документ - протокол за разпит на свидетел Г. Б.а К. с цел да бъде използван - престъпление по чл.308 ал.1 от НК. По досъдебното производство няма лице привлечено към наказателна отговорност. В хода на разследването е била установена следната фактическа обстановка:

Досъдебно производство № 544/2019 г. по описа на Второ РУ МВР гр.

Пловдив е образувано по подадена жалба от Г.К. на 26.08.2019 г. за извършен й грабеж. По случая работили св. Н. и св. А. - и двамата оперативни служители в управлението. След образуване на досъдебното производство разследването било проведено от *** от 02 РУ МВР гр.Пловдив св.М. Н.. На 26.08.2019 г. след подаването на жалбата К. била разпитана като свидетел по делото от св.М. Н. - полицейски орган на длъжност *** при 02 РУ МВР гр.Пловдив и след приключване на разпита протокола бил подписан за „свидетел" и „полицейски орган". На 13.09.2019 г. на св.К. бил извършен повторен разпит по делото, проведен от св. М. Н. — *** при 02 РУ МВР гр.Пловдив, като протокола за разпит на свидетел бил подписан за " свидетел" и „разсл. полицай“. На 21.10.2019 г. бил извършен отново разпит в качеството на свидетел на Г.К., за който бил съставен протокол за разпит на свидетел.

Според записаното в протокола разпита бил извършен от М. Д. Н. полицейски орган на длъжност *** при 02 РУ МВР гр.Пловдив. След приключване на разпита протокола бил подписан за „ свидетел" и за „разсл. полицай". На 13.09.2019 г. бил съставен протокол за доброволно предаване между св. И. А. - *** Сектор „Криминална полиция“ при 02 РУ МВР гр.

Пловдив и М. Н. - разследващ полицай. По досъдебното производство било повдигнато обвинение на Т. Б. Б., който в последствие бил предаден на съд и осъден с влязла в сила присъда.

При запознаване с материалите по делото св. Б. установил, че в протокол за разпит на свидетел Г. Б.а К. от 21.10.2019 г., е записано, че е извършен от М.

Д. Н. - полицейски орган на длъжност *** при 02 РУ МВР гр.Пловдив, но положения подпис след „разсл. полицай" е различен от подписа, положен от Н. за „полицейски орган" в протокола за разпит на К. от 26.08.2019 г., проведен от Н.. Установил, че положения подпис в протокола за разпит на 2 свидетел от 21.10.2019 г. е положен подпис на св. Н., а не на Н.. Св. Б. установил също, че в протокол за доброволно предаване от 13.09.2019 г. по досъдебно производство № 544/2019 г. по описа на 02 РУ МВР гр. Пловдив обяснението за притежаваните вещи нямат нищо общо с вещите, описани в протокола за доброволно предаване и разглеждайки други документи, подписани от св. А., у него се появило съмнение, че подписът, положен за „предал" от името на И. А. не е положен от А.. Б. сезирал Районна прокуратура и било образувано настоящото производство.

В хода на разследването, К. заявила, че е разпитана няколко пъти без да помни конкретни дати и си спомня само един от служителите на полицията по малко име „М.". Заявила е, че след всеки един от разпитите и е даване възможност да се запознае с протокола преди да го подпише и съдържанието на всички, напълно отговаря на казанато от нея. Твърди, че не си спомня дали разпитващия се е подписал на съставения протокол в нейно присъствие.

Свидетелят Н., в разпита си е заявил, че по време на неговото дежурство в управлението е подадена жалбата от К. и той е снел обяснение от нея. След като случая е бил докладван и е било образувано досъдебно производство разследването е било поверено на разследващ полицай.

Обяснил, че протоколите за разпит на свидетел К. от 21.10.2019г. и 13.09.2019г. за „разсл. полицай" не са подписани от него. Обяснението, което е дал, че върху Протокол за разпит на свидетел от 21.10.2019г., където като лице провело разпита е изписано неговото име и заеманата от него длъжност, а за „разсл. полицай" не е неговия подпис е, че се е получила техническа грешка - тоест св. Н. е писал върху негова компютърна бланка, на която е било името и длъжността на Н. и колегата му Н. не е сменил името.

От своя страна, М. Н. в показанията си е обяснил, че познава Б. като криминален контингент на полицейското управление, в което работел и през 2019 година е работил по дело, по което Б. е бил разследван за грабеж на млада жена. Не си спомня дали първия разпит на пострадалата след образуване на досъдебното производство е бил проведен от него и не може да посочи колко пъти тя е разпитвана. След запознаване със съдържанието на протокола за разпит на К. от 21.10.2019 г. св.Н. е обяснил, че разпита е проведен от него, той е съставил протокола, той се е подписал на него, но е писал върху бланка с името на М. Н., не е обърнал внимание и не е сменил 3 името му със своето и затова се е получило така. Отдал е случилото се на допусната неволна техническа грешка.

Относно съставения протокол за доброволно предаване от 13.09.2019 г. по досъдебно производство № 544/2019 г. по описа на 02 РУ МВР гр.Пловдив, според който св.А. му предава два мобилни телефона, надлежно описани в протокола, но в записаното в протокола обяснение за предадените вещи става въпрос за ножове, св.Н. е обяснил, че с такъв протокол или с разписка са предавани иззетите при личен обиск на лицата или доброволно предадени на оперативните работници вещи и предмети, които могат да имат отношение към разследването, за да могат да бъдат приобщени като доказателства от разследващия към делото и това е била практиката.

Протокола бил съставен от св. А., а св.Н. се е подписал за „приел", но нито един от двамата не е обърнал внимание, че даденото обяснение е останало от друг протокол и е за ножове, а не за телефони. Отново отдава това на пропуск и техническа грешка и твърди, че често се случвало да се пише върху друга /стара/ бланка.

Запознавайки се с мотивите към постановената от Окръжен съд гр.

Пловдив присъда на св.Б. се вижда, че при разследването на досъдебното производство освен протокола за доброволно предаване на телефоните е бил съставен и протокол за доброволно предаване на ножове-три броя ножове са доброволно предадени от св.Б. на 13.09.2019 г. без възражения.

Според заключението за експертизата подписът след „разсл. полицай" в протокола за разпит на св. К. от 21.10.2019 г. е положен от М. Н.. Подписът след „предал" в Протокол за доброволно предаване от г. е положен от И. А..

По делото е била изискана и приложена влязла в сила присъда на Окръжен съд гр.Пловдив, с която св.Т.Б. е осъден, потвърдена от Апелативен съд гр.Пловдив и Върховен касационен съд, чиито решения също са приложени по делото, като във всяко едно от решенията са били обсъдени и претенциите на Т.Б. към обсъжданите по-горе два протокола за извършвани процесуално-следствени действия.

Съдът приема напълно така възприетата фактология от страна на представителя на районна прокуратура. Същата почива на всички писмени доказателства в досъдебното производство, включитено и в изготвената съдебно-техническа експертиза. Въз основа на нея, както и на всички 4 останали данни по делото, прокурора е стигнал до законосъобраен извод, че липсват доказателства за извършено престъпление по чл.308, ал.1 от НК или друго такова от общ характер.

Безспорно по делото е установено, че протоколите - за разпит на свидетел по досъдебно производство, както и този за доброволно предаване, са официални документи по смисъла на чл.93 т.5 НК - т.е. издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. И двата са подписани от лица, различни от посочените, като разследващи полицаи.

При снетите обяснения от лицата, става ясно, че се касае за технически грешки, извършени при изготвянето на документите, като не се засяга тяхното съдържание, независмо че в единият от тях, а именно за доброволно предаване, са вписани и отчасти вещи, които не са били предадени от Б..

Правилно прокурорът в случая е констатирал и двете хипотези, придвидени в правната норма на чл.308, ал.1 от НК. Няма как да се приеме от съда, че е създаден неистински официален документ и по отношение на двата протокола. В първият случай – протокол за разпит на свидетелката К. от 21.10.2019 г., категорично се установява, че съдържанието на същия отговаря на данните, съобщени от К., а и в последствие същите данни, свидетелката е дала пред първата съдебна инстанция. По отношение на втория протокол – за доброволно предаване от 13.09.2019 г., освен посочените в протокола вещи, които не са били в притежание на Б., другите такива, жалбоподателят не оспорва. Тоест съдържанието на официалните документи напълно отговаря на обективната действителонст, кореспондира с материаите по делото и не се оспорва от Б.. Възразява се единствено формата на документа – удостоверяващия подпис на разследващия полицай и в двата случая.

Няма каквито и да е данни и за втората хипотеза от фактически състав на чл.308, ал.1 от НК – документът да е преправен. В тази връзка следва да се има предвид и заключението на изготвената по досъдебното производство почеркова експертиза, където експертът не съобщава за преправени текстове или подписи и в двата документа, предмет на правния спор.

На следващо място, не може от материалите по делото да се изведе специфичната цел, която е от съществено занчение за състава на чл.308, ал.1 от НК – нито един от двата документа не би могъл да се използва самостоятелно, нито пък би довел до някаква облага за съставящия го или 5 подписващия го. От там, няма как да се мотивира и каквато и да е форма на умисъл.

Ето защо, съдът намира, че правилно и законосъобразно представителят на РП – Пловдив е приел разследваните деяния за несъставомерни и е прекратил производството по делото.

Съдът не възприема изцяло възраженията на жалбоподателя Б., по следните съображения:

Изградената от същия конспиративна теория, с участници Г.К., И. А., М. Н. и С. Т., няма нито мотив, нито пък е посочена специфична цел, от страна на Б.. Посочените факти в тяхната последователност, не извеждат до никакъв краен противоправен резултат. В крайна сметка Б. не сочи какво са постигнали с действията си тези четири лица, тъй като последният е бил осъден въз основа навсички събрани по д.п. 544/2019 г. по описа на Второ РУ на МВР Пловдив, материали, а не само въз основа на протокола за доброволно предаване и разпита на К..

Ето защо, съдът намира, че правилно и законосъобразно прокурора е постановил единствения правно възможен извод, а именно приложението на чл.24, ал.1 т.1 от НПК и е прекратил наказателното производство водено за престъпление по чл.308, ал.1 от НК, като е счел, че деянието не съставлява престъпление.