Решение № 260432 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 08.10.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 8974 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12841/16.01.2017 г. по гр. д. № 13849/2015 г. на Софийския районен съд, 38 състав, е признато за установено по предявените от "Т.С. " ЕАД против К. Д.Х. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответницата дължи на "Т.С. " ЕАД сумата от 1203,84 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ в гр. София, жк. "*******, ет. 5, ап. 18, за периода м.10.2011 г. - м.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2014 г. до окончателното погасяване и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 265.15 лв., представляваща лихва за забава в плащането на задължения за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2011 г. – 22.07.2014 г. С решението искът за главница е отхвърлен за разликата над 1203.84 лв. до пълния предявен размер от 1420.74 лв.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца - „М.Е.“ ООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковите претенции, е подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД с доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за това, че районният съд не е взел предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от приложимите в случая ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД. Ищецът бил начислил правилно прогнозното потребление и въвел правилно изравнителните сметки. На ответника били начислени дължими суми с изравнителната сметка, която последният не заплатил. Счита, че вземанията не са погасени по давност, тъй като не били изискуеми извън процесния период. Заявява, че вземанията преди м.октомври.2011 г. не са предмет на спора и правилно съдебно-счетоводната експертиза е изчислила дължими суми за исковия период. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

В законния срок е постъпила насрещна въззивна жалба и отговор на въззивната жалба от К.С.Х., наследник по закон на починалата в хода на процеса ответница К. Д.Х.. Същият излага становище, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като към момента на постановяването му ответницата била починала. На следващо място районният съд не бил обсъдил всички възражения на ответницата в отговора на исковата молба. Оспорва в случая да се дължат суми за потребена топлоенергия в имота за исковия период, оспорва наличие на облигационно правоотношение между ищеца и праводателя му.

Оспорва реално потребление на количества ТЕ възлизащи на исковата сума. Сочи, че не е получавал съобщения за решението на СРС. Поддържа, че е правил предложение до ищеца за уреждане на отношенията извънсъдебно, но последният отказал. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца - „М.Е.“ ООД, не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.

269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По доводите за недопустимост:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.2 ГПК съдът спира производството в случай на смърт на някоя от страните. Когато това се е случило след завършване на съдебното дирене, то, производството се спира след постановяване на решението. Видно от представеното извлечение от акта за смърт на К. Д.Х., последната е починала на 01.12.2016 г., който юридически факт е настъпил след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което е сторено с протоколно определение от 04.11.2016 г. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

По доводите за неправилност:

В своето решение първоинстанционният съд е приел, че страните по делото се намират в облигационна връзка с предмет доставка на топлинна енергия, както и че за процесния период е доставена топлинна енергия до процесния имот, поради което съобразно нормативните изисквания е била начислена цена за доставената топлинна енергия, която обаче не е била заплатена от потребителя. СРС е уважил е исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия частично, тъй като е приел, че за периода до м.06.2011 г./включително/ претенцията е погасена по давност.

Основателността на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.

150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16 ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия / така мотивите на т.

1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС/.

Законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/.

В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Видно от дотук изложеното, договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

От представените по делото доказателства се установява, че ответницата е собственик на процесния имот. Въз основа на събраните писмени доказателства правилно СРС е приел за доказана първата предпоставка за уважаване на исковите претенции, а именно страните по делото да са страни по облигационно отношение, породено от договор, сключен с конклудентни действия, с предмет доставка на топлинна енергия. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал.

1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16 ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури и последващи изравнителни вноски.