Решение № 2246 от 06.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

06.12.2019 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6280/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.А. против

Наказателно постановление № 19-1030-007034/03.09.2019 г., издадено от М. В. М.– ***, ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и формулираното с нея искане за отмяна на НП. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.№ 65041/10.10.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д.А.С., спрямо когото са наложени административните наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.09.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.09.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 02.08.2019 г. Н.И.М.и И.Н.К. – *** при ***, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул ** на територията, обслужвана от районното управление.

На същата дата жалбоподателят Д.А.С. закупил лек автомобил „БМВ Х3“ с номер на рама ***, като бил сключен договор за покупко-продажба между него и „Глобалтранс експрес“ ЕООД от същата дата и била издадена фактура № **********. За да придвижи автомобила до сектор „КАТ“ при ОДМВР-Пловдив, жалбоподателят потърсил съдействие от „Пътна помощ“. Автомобилът се намирал в двора по местоработата на жалбоподателя, където му бил доставен, но тъй като С. се опасявал да не бъде ударен от преминаващите други МПС, решил да го паркира на улицата, докато изчаква пристигането на „Пътна помощ“. Привеждайки автомобила в движение от страна на жалбоподателя С., той бил забелязан от полицейските служители М.и К., които го спрели на ул. „Удроу Уилсън“ в гр. Пловдив и сигнализирали в ОДЧ при 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив. На място бил изпратен К.Д.П. – *** в ***. Същият съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № ********** против жалбоподателя С., като препис от акта му бил връчен срещу разписка. Актът бил съставен и в присъствието на свидетели.

Автомобилът бил регистриран същия ден.

По случая в Районна прокуратура – Пловдив била образувана прокурорска преписка № 6975 по описа за 2019 г. С постановление от 15.08.2019 г. на прокурор при РП – Пловдив било отказано да се образува наказателно производство, а материалите по преписката били изпратени на Началника на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив за преценка за наличието на основания за налагането на наказание по административен ред.

На 03.09.2019 г. въз основа на материалите по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на Постановление от 15.08.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 6975 по описа за 2019 г.; справка за нарушител/водач за жалбоподателя С.; писмо с вх. № 67533/21.10.2019 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (лист 14 от делото); договор за покупко-продажба на МПС от 02.08.2019 г. между „Глобалтранс Експрес“ ЕООД и Д.А.С.

(лист 23 от делото); фактура № ********** (лист 24 от делото); свидетелство за регистрация, част I на МПС с номер на рама *** (лист 22 от делото), както и от показанията на свидетеля А.И.П.. На последните се дава вяра от съда като подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви. Показанията на свид. П. се явяват и проверени по делото в отделни свои части от събраните писмени доказателства, поради което не е налице основание да се отрече доказателствената им стойност. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител изрично заяви, че не желае провеждането на разпит на актосъставителя като свидетел, тъй като възраженията му са за твърдени пороци при издаването на наказателното постановление.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради нарушаване на принципа ne bis in idem (не два пъти за едно и също), както и че наказателното постановление, с което на жалбоподателя са наложени административните наказания, било издадено при наличие на висящо наказателно производство за същото деяние. В допълнителните мотиви към жалбата се взема становище, че постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство не е влязло в сила, тъй като същото подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването на препис от същото на основание чл. 243, ал. 4 НПК. Тези доводи не се споделят от съда. При обосноваване на възражението в жалбата не е отчетена разликата между правната природа и следващите се последици на прокурорските постановления за отказ да се образува наказателно производство и за прекратяване на вече образувано такова производство. Редът за обжалване и субектите, на които се връчват преписи, предвидени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК са приложими за прекратителното постановление на прокурора. За да бъде постановен такъв прокурорски акт обаче, на първо място е необходимо наказателно производство да бъде образувано. В процесната хипотеза прокурорското постановление от 15.08.2019 г. по пр. преписка № 6975/2019 г. по описа на РП – Пловдив (лист 15 от делото) не е за прекратяване на наказателното производство, а за отказ да се образува наказателно производство. В тази връзка редът за обжалване по чл. 243, ал.4 НПК е неприложим спрямо това постановление, поради което то е влязло в сила.

Отделно от това жалбоподателят не притежава нито едно от качествата по чл. 243, ал. 4 НПК. Следва да се посочи, че той не е бил привлечен като обвиняем и не се е ползвал със следващите се от това процесуално качество права. Фигурата на обвиняемия би могла да възникне само в хода на едно вече образувано наказателно производство, а както се посочи, в настоящата хипотеза такова никога не е било образувано. По тези съображения е неоснователно твърдението, че връчването на препис от постановлението за отказ да се образува наказателно производство е дължимо на жалбоподателя, от който момент да започвал да тече седем дневен срок за неговото обжалване. Следва да се подчертае, че в случая досъдебно производство въобще не е било образувано, а единствено е извършена предварителна проверка. В резултат е бил постановен и процесният отказ за образуване на наказателно производство. Налага се извод, че няма как да е налице конкуренция между наказателно и административнонаказателно производство, нито да е налице твърдяното в жалбата висящо и неприключило наказателно производство, след като такова никога не е било образувано за процесното деяние.

Действително настоящата хипотеза попада в приложното поле на разпоредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство се образува без приложен акт, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил преписката на наказващия орган. Въпреки това в случая акт за установяване на административно нарушение е бил съставен, макар и това да не е било необходимо.

Дори и при така установените обстоятелства съдът намира, че не следва автоматичен извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. За да се направи преценка дали нарушението е съществено, следва да се установи дали то е довело до неправомерно ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, както и дали са били нарушени императивни правила на закона, осигуряващи законосъобразността на процедурата по осъществяване на отговорността на административнонаказателно отговорните лица. При служебно дължимата проверка съдът намира, че е спазен шестмесечният срок за издаване на наказателното постановление по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, същото е издадено от надлежно оправомощено лице и е редовно от външна страна, съдържащо всички задължителни реквизити на съдържанието си. Обстоятелството, че администрацията е положила допълнителни усилия и е сторено повече от необходимото като е съставен АУАН, по никакъв начин не е ограничило или нарушило правото на защита на жалбоподателя.

В хипотезата по чл. 36, ал. 2 ЗАНН акт за установяване на административно нарушение не се съставя, тъй като неговата функция следва да изпълни постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство. Функцията на АУАН е да удостовери възприетото от контролния административен орган противоправно деяние (действие или бездействие) по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като свидетелства в качеството си на официален документ за констатираните факти и съответните обстоятелства, при които те са проявени. В случаите, при които е образувано производство по реда на НПК или е била извършена прокурорска проверка, всички данни относно противоправното деяние (действие или бездействие), констатираните факти и обстоятелства, при които те са проявени, писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в съответната преписка, като удостоверителните волеизявления относно същите са обективирани в акта на прокурора, с който е отказано да се образува наказателно производство. В тази връзка след като прокурорското постановление следва да замести АУАН, то между описанието на нарушението в него и в издаденото въз основа на него наказателно постановление отново следва да е налице пълно съответствие и препокриване. В постановлението за отказ да се образува наказателно производство от фактическа страна е прието, че на посочените дата и място жалбоподателят (в настоящото производство) С. е управлявал лек автомобил „БМВ Х3“ без поставени табели с регистрационен номер.

Приетите за установени факти прокурорът е подвел и под приложимата според него правна норма, като с изречение второ от абзац последен от първа страница на процесното постановление е прието, че с описаното деяние от правна страна жалбоподателят е осъществил управление на МПС, което е без поставени регистрационни табели. Същевременно с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е бил наказан за това, че на посочените дата и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.

175, ал. 3 от ЗДвП: „наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“. Видно от съдържанието на цитираната санкционна норма са предвидени наказания за две отделни нарушения – за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера (така Решение № 2045 от 16.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1824/2018 г. на Административен съд – Пловдив). Всяко от тези две различни административни нарушения се осъществява при настъпването на различни факти в обективната действителност. В тази връзка следва да се има предвид, че с § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Следователно, когато един водач управлява МПС, което е без поставени регистрационни табели, това може да се дължи на обстоятелството, че такива табели въобще не са издадени, т.е. не е завършила процедурата по издаване на административното разрешение за участие на превозното средство в пътното движение – тогава превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и административното нарушение следва да се санкционира по предложение първо на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Различна е хипотезата, когато превозното средство вече е регистрирано, но въпреки това водачът го управлява без табели с регистрационен номер и това деяние ще бъде наказуемо по предложение второ на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Едновременното извършване и на двете нарушения обаче е невъзможно, тъй като деянието по предл. 1-во ще бъде осъществено при управление на МПС преди да е завършила регистрацията му, а по предл. 2-ро – след като тя е завършила. Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство е описано деяние по чл. 175, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, а в последващо издадено НП – деяние по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Както беше изяснено обаче, двете представляват различни и самостоятелни административни нарушения, осъществени при различни факти. В тази връзка с наказателното постановление на жалбоподателя за пръв път е бил предявен нов факт, по който досега не се е защитавал, а именно, че управляваното от него МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Това е така, тъй като инкриминираните факти с прокурорското постановление са за управление на превозното средство без поставени табели с регистрационен номер. С наказателното постановление жалбоподателят е бил наказан за различно административно нарушение от това, срещу което първоначално се е защитавал, и при различна фактическа обстановка. Правото на защита на жалбоподателя е било ограничено по неправомерен начин, като е допуснато съществено процесуално нарушение. Същото влече незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.