Решение № 431 от 26.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Смолян, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100688 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ЕТ“*“ против „* 2023“ ЕООД гр.Радомир, в която се твърди от ищеца, че от 2003 година основната му дейност като ЕТ е шивашка дейност. През миналата година - 2023г. го потърсил управителя на ответното дружество и го попитал дали може да му шие елеци, като ще му докарва материали, а той да ги ушива по определен модел и да му ги изпраща обратно. Договорили се, че труда за ушиване на 1 брой елек ще бъде 10 лева без ДДС. През изминалата година са работили и ответника си заплащал за ушитото от ищеца. Така през месец февруари издал на ответника фактура № *г. за ушити от него на ответника 895 елека. Помислил, че отново няма да има проблем, когато започнал да го търси да му преведе парите по фактурата, представляващия ответното дружество - Стоил Виденов го уверявал, че ще плати, но не го правел. Оказало се в последствие, че не му е платена и пълната сума по ф-ра № * като по нея е останало за плащане сумата от 80 лева, тъй като на 24.10.2023г., ответника му е заплатил частично сумата от 3448 лева.

Твърди се от ищеца, че ответното дружество му дължи сумата общо от 10 820,00 лв.

/десет хиляди осемстотин и двадесет лева/. Издадените на ответника фактури са осчетоводени от страна на ищеца в отчетите за месец октомври 2023 година и месец февруари 2024 година. Внесъл е и ДДС по тях. Фактурите са осчетоводени и от ответника защото е използвано ДДС за тях. За изработените от него две поръчки, ответника следвало да заплати задължението по фактурите по банков път до 16.11.2023г., по първата поръчка, когато бил падежа на фактура № *г. и за втората поръчка до 29.03.2024г.. Поръчаните от ответника елеци са изработени и доставени, съгласно изискванията на неформалния договор за поръчка, сключен с ответника, но дължимото му се плащане за извършената от фирмата му работа не било направено от страна на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 10820,00 /десет хиляди осемстотин и двадесет / лева, представляваща сбора от неизплатена главница по фактури с № *г. по която сумата за плащане като остатък е 80 лева и ф-ра № *г., по която главницата за плащане е 10740 лева.Претендира и за разноски по водене на делото.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В с..з. ищецът р.пр. не се явява. Поддържа иска чрез пълномощника си адв.*, която 1 поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за това.

Ответникът р.пр. не изпраща представител и не ангажира становище по иска.

Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:

Ответникът, съгласно чл.238 ГПК не е подал в срок отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото заседание по делото и ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникйт, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е бил уведомен за правото си да подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът с правно основание чл.286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към исковата молба писмени доказателства, а именно Фактура №0000000*г. за ушиване на 294 бр.елеци на стойност 3 528,00лв. с ДДС, Фактура №0000000*г. за ушиване на 895 бр.елеци на стойност 10 740,00лв. с ДДС.

Предвид посоченото ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в общ размер на 2232, 80лв., от които:

432,80лв. за ДТ и 1 800,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013г., отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. С оглед посоченото в настоящото производство в полза на ищеца не следва да се присъждат разноските направени по изп.д.№163/2024г.

Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „* 2023“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление * №30, представлявано от управителя * да заплати на ЕТ “*“, ЕИК: *, с адрес * представляван от * сумата от 10820,00 /десет хиляди осемстотин и двадесет / лева, представляваща сбора от неизплатена главница по фактури с № *г. по която сумата за плащане като остатък е 80 лева и ф-ра № *г., по която главницата за плащане е 10740 лева.

2

ОСЪЖДА „* 2023“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление * №30, представлявано от управителя * да заплати на ЕТ “*“, ЕИК: *, с адрес * представляван от * разноски по водене на делото в общ размер на 2 232,80лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

3