Решение № 260055 от 02.09.2020, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И

Е

№

02.09.2020 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети август две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: ТОНКА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 1490 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове - иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУТОССР и иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Ищцата Г.А.Н. твърди, че по образование била лекар - специалист по очни болести. В периода 01.11.1996 г. до 30.08.2000 г. с посредничеството на държавно предприятие „Експомед“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София - прекратен търговец, с правоприемник „ЕКСПОМЕД“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност, считано от 30.08.2015 г. - без правоприемник, в рамките на междуправителствена Конвенция за научно-техническо сътрудничество между Република България и Република Тунис, относно условията на ангажирането и ползването на български медицински персонал, съгласно представен писмен договор, била изпратена на работа в Република Тунис по специалността си - лекар специалист по очни болести, за срок от две години, считано от 01.11.1996 г., удължен двукратно за срок от по още една година. Окончателно се завърнала в България 30.08.2000 г., когато й бил прекратен посредническия договор.

Съгласно действащата към момента на изпращането й в Република Тунис - Наредба за трудовите и осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели (ДВ, 6р. 70/1992г.), българският работодател, включително и когато бил посредник, действал като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издавал документи за трудов/осигурителен стаж - УП-30, УП-3 или вписване в трудова книжка и УП-2 - за осигурителен доход (чл.29 от Наредбата). На основание горецитираните разпоредби, държавното предприятие - посредник водил персонални картони на всеки един от изпратените в чужбина служители, като освен значителните комисинни от месечните им заплати, удържал и законоустановените вноски за данъци и осигуровки, за което били издавани квитанции към проходни касови ордери, част от които все още пазела.

Ищцата твърди, че за посочения период, в който полагала труд в чужбина с посредничеството на посочения български работодател, при идентични условия работили и нейни колеги - д-р К.Д.Д. - лекар специалист по анестезиология и реанимация (от 11.06.1998 г. до 10.06.2001 г.) и д-р П.А.А. - лекар специалист по хирургия и онкология (от 21.11.1996 г. до 01.01.1999 г.). За горните обстоятелства, същите разполагали с официални писмени документи, съответно - служебна бележка от 16.05.2001 г., изд. от „Експомед“ ЕАД, гр. София - за К.Д., и удостоверение от 13.03.2009 г., изд. от „Експомед“ ЕООД, гр. София - за П.А.. След завръщането на ищцата от Тунис не била заявявала и нямала издавани подобни документи за положения от същата труд чрез посоченото държавно дружество.

В края на 2019 г. направила постъпки за издаване на удостоверение за пенсиониране, но от Министерството на здравеопазването била информираха, че „Експомед“ ЕАД, гр. София, било прекратено, а наличните документи предадени в архив при ТП на НОИ - Кюстендил, с. Невестино.

От ТП на НОИ - Кюстендил с официално писмо № 5506-09-2951#1/05.07.2019г. била уведомена, че „Експомед“ ЕООД, гр. София, предало документация за „Обект Тунис“ единствено до 31.12.1993 г., като за искания период нямало представена документация. Удостоверили, че името на ищцата фигурира в приложения списък за внесени осигуровки - Декларация ДОО, но в разплащателните ведомости липсвали данни за нея. В опис № 4 „Договори и картони-Лекари“ за ищцата бил приложен само Договор № 01- 91124/01.09.1996 г.

В дело № 51 „Картони с вноски ДОО“ бил приложен картон за внесени осигуровки - 22% ДОО, считано от 12.12.1996 г. Въпреки това я уверили, че персоналната информация, с която разполагали не била достатъчна за издаване на документ за пенсиониране - образец УП-19.

Недоволна от цитирания отговор, ищцата подала жалба до ЦУ на НОИ, гр. София, Дирекция „Пенсии“, които със тяхно писмо № 1019-40-4#1/22.01.2020 г. я уведомили, че при извършена от тях проверка се потвърждавали данните за назначението й в Република Тунис, изнесени от компетентната ТП на НОИ - Кюстендил, но при липса на заповеди за назначаване и прекратяване на трудов договор, вкл. трудовото възнаграждение и размера на осигурителните вноски, издаването на удостоверение обр. УП-13 - за пенсиониране не било възможно.

В заключение я информирали, че не било налице нарушаване на права й от страна на ТП на НОИ, доколкото съгласно цитирания чл.29 от Наредба за трудовите и осигурителни отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели (ДВ, бр. 70/1992 г.), българският работодател - „Експомед“ ЕООД, включително и когато бил посредник, действал като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издавал документи за трудов/осигурителен стаж - УП-30, УП-3 или вписване в трудовата книжка и УП-2 - за осигурителен доход (чл.29 от Наредбата), съответно носил отговорността за администрирането на трудовия стаж в чужбина.

Със същото писмо била напътена към установяване на трудовия стаж по съдебен ред, за което била уведомена, че следва да се снабди с удостоверение обр. УП-17, представляващо документ по см. на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР. Същото било издадено от ТП на НОИ - Кюстендил с изх. № 5506-09-1163# 1 от 17.02.2020 г.

С оглед на всичко гореизложено, за ищцата възникнал правен интерес за предявяване на иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР.

Искането до съда е да постанови решене, с което да признае за установено по отношение на Териториално подразделение на Национален осигурителен институт - гр. Стара Загора, че ищцата е работила в Република Тунис в рамките на междуправителствена Конвенция за научно-техническо сътрудничество между Република България и Република Тунис, относно условията на ангажирането и ползването на български медицински персонал, с посредничеството на български работодател - „ЕКСПОМЕД“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София - прекратен търговец, в периода 01.11.1996 г. до 30.08.2000 г. на длъжност „лекар - специалист по очни болести“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов стаж.

Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ТП на НОИ – Стара Загора не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищцата Г.А.Н. е завършила през 1984 г. медицина, като й е призната специалност – очни болести, видно от представените по делото диплома за завършено висше образование и диплома за призната специалност.

Видно от представения по делото договор № 01- 91124/11.09.1996 г., сключен между Г.А.Н., като възложител и „Експомед“ ЕАД, като изпълнител, ищцата е възложила на дружеството да посредничи за откриване на подходящо работно място и подготви сключването на трудов договор с Тунизийското Министерство на народното здраве на Република Тунис, съответстващ на професионалната й квалификация и трудов стаж. В чл.18 от договора е посочено, че възложителят е длъжен да постъпи на договорената от изпълнителя работа с Тунизийския работодател като офталмолог с първоначален срок от две години, с възможност за автоматично продължаване на срока, уговорено в чл. 21.2. В договора още е уговорено месечно изплащане на трудовото възнаграждение (чл.3), 50 % платими в щатски долара, а останалите 50 % в тунизийски динари. Съгласно чл. 4 от същия договор „изпълнителят осигурява възложителя пред Социално осигуряване /ДОО/ за негова /на Възложителя/ сметка и по посочен от него осигурителен доход и осигурителни случаи“. В договора подробно са разписани и останалите права и задължения, както и отговорности, на страните по него, като чл. 42 от него препраща за неуредените случаи към Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162 от 18.08.1992 г.

По делото са представени 2 броя квитанции, издадени от

„Експомед“ ЕАД за получени от Г.А.Н. суми за вноски ДОО, считано от 12.12.1996г. и за м.I, II,III 1997г. и от IV до VI.1997г.

По делото са представени стр. 26 и стр.27 от трудовата книжка на ищцата, като на стр. 26 е отразено, че същата е била в неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж по КТ за периода от 12.12.1996г. – 18.03.1999г., а като работодател е посочен ОРБ

- Стара Загора.

По делото са представени кредитно известие от

18.07.2000г.(л.50-51) за превод на заплата на ищцата от Регионална болница Татуин – Тунис с дата на превода 10.07.2000г., както и 2 броя банкови извлечения от сметка (л.52 - 55) от 31.07.2000г. и от 03.08.2000г., в които са отразени преводи в чуждестранна валута и салдата по сметката, като срещу записът банково извлечение е посочено Г.Н., Регионална болница Татуин – Тунис.

Видно от удостоверение от 17.02.2020г. (Обр. УП - 17), издадено от ТП на НОИ – Кюстендил (л.33), на основание чл.5, ал.10 КСО, като поделение, което приема и съхранява разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, в случая на „Експомед“ ЕООД, е удостоверило, че: за периода от м.11.1996г. до м.08.2000г. в разплащателните ведомости (Опис 1) липсват данни за лицето Г.А.Н., в Опис 2 – Картони и Азбучници – Лекари – информация за обект Тунис е с крайна дата 1993г. и че Г.А.Н. има приложен картон за внесени ДОО, считано от 12.12.1996г. и договор 01-91124 от 11.09.1996г., които обаче не били достатъчни за издаване на образец УП –13.

По делото е представено писмо от 05.07.2019г. от ТП на

НОИ – Кюстендил, отдел „ООА“, с. Невестино, с което ищцата е била уведомена, че в отдел „Обединен осигурителен архив“, с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил е приета разплащателна документация на осигурителя „Експомед“ ЕООД, гр. София с примателно – предавателен протокол от 01.03.2016г. и че тя фигурира в приложения списък за внесени осигуровки - Декларация ДОО, но в разплащателните ведомости липсват данни за нея. В опис № 4 „Договори и картони-Лекари“ за Г.А.Н. бил приложен само Договор № 01- 91124/11.09.1996 г. В дело № 51 „Картони с вноски ДОО“ бил приложен картон за внесени осигуровки - 22% ДОО, считано от 12.12.1996 г. В писмото е посочено още, че тази информация не е достатъчна за издаване на образец УП – 13. С аналогично съдържание е и писмото от 22.01.2020 г. на НОИ, Дирекция „Пенсии“ до ищцата, като видно от него поради липса на заповеди за назначаване и прекратяване на трудовия й договор, вкл. трудовото възнаграждение и размера на осигурителните вноски, ищцата е била напътена да установи стажа си по реда на ЗУТОССР.

Фактите, удостоверени с горепосочените писмени доказателства относно изпращането на ищцата от българския посредник „Експомед“ ЕАД (впоследствие с променено наименование „Експомед“ ЕООД) на работа в Тунис като лекар – специалист по очни болести, условията, при които това е станало, продължителността на положения труд там, месечното трудово възнаграждение, начина на изплащането му и внасянето на осигурителните вноски за ДОО, се установяват и от разпитаните по делото свидетели П.А.А. (работил като лекар в Тунис за периода от 21.11.1966г. до 01.01.1999г. съгласно образец УП – 3, издаден от „Експомед“ЕООД на 13.03.2009г.) и К.Д.Д. (работил като специалист по анестезиология и реанимация в Тунис, считано от 11.06.1998г. до 10.06.2001г, видно от служебна бележка, издадена от „Експомед“ЕАД на 16.05.2001г. ). И двамата свидетели разказват, че за да започнат работа като лекари в Тунис са сключили договори с българския посредник „Експомед‘ ЕАД – това бил единственият възможен тогава начин, за да работиш като лекар в Тунис. Договорите били типови, еднакви за всички, нямало индивидуални договори. Всички лекари, по силата на тези договори с българския посредник, работили при едни и същи условия. И двамата свидетели разказват, че лекарите в Тунис работили на пълен работен ден, с месечно изплащане на трудовото възнаграждение, което било около 700-720 динара и се изплащало: 50 % от възнаграждението се изплащало в долари по тяхна банкова сметка, *** % в динари чрез „Експомед“. И двамата свидетели също разказват, че здравното им осигуряване в Тунис било осигурено, а вноските за ДОО били за тяхна сметка и ги заплащали чрез