Решение № 1239 от 26.09.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1239

Кърджали, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700326 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от Ю. М. М., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат С. К. от АК – [област], със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: [населено място], [адрес], против Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката Ю. М. М. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката Ю. М. М. заявява в жалбата, че счита, постановеното Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за незаконосъобразно, поради което го оспорва в законно установения срок. Излага съображения за това, като счита, че е неправилен изводът на директора на ТП на НОИ - Кърджали, въз основа който е приел, че Ю. М. М. няма изискуемия 15 години осигурителен стаж по чл.68, ал.З от КСО, както и че неправилни са и изводите на по-горестоящия административен орган, въз основа на които не е зачел периодите на майчинство и безработица на заявителката за общо 5 год., 03 мес. и 28 дни, а именно от 08.12.1978 год. до 01.01.1979 год., от 04.09.1980год. до 04.11.1981 год., от 26.08.1982 год. до 18.09.1982 год. и от 10.03.1983 год. до 23.03.1987 год., за „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като според жалбоподателката пенсионният орган изцяло е игнорирал приложението на относимите за настоящия случай разпоредби на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в пълно противоречие с нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО.

Жалбоподателката сочи, че по силата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че в този смисъл приложимата материалноправна разпоредба към спорните по делото периоди е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), съгласно която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.), се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Сочи също, че към релевантния период е действала и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), предвиждаща, че времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП, както и че действащо към периода е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Предвид това жалбоподателката счита, че както по отменения ЗП, така и по сега действащия КСО, майчинството се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, а такова право е признато към процесния период и на неработещата майка. Излага довод, че в горния смисъл е и сега действащата нормативна уредба, като законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 -3 от КСО. Сочи, че съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете и че в същия смисъл е нормата на чл.38, ал.3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), както и че по силата на чл.9, ал.7, предл.2-ро от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, като за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

На следващо място в жалбата е възпроизведено съдържанието на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, въвеждащ дефиницията за „действителен стаж“, като в тази връзка се твърди, че периодът на майчинство до 31.12.1999 г., през който лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия, като се сочи, че в същия смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС, изразена в посочените в жалбата съдебни решение. Предвид изложеното, жалбоподателката с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-160 от 02.08.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ю. М. М. против Разпореждане №2113-08-492#4 от 18.04.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като върне преписката за ново произнасяне. Направено е и искане да бъдат присъдени на жалбоподателката направените разноски по делото.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката Ю. М. М., с постоянен адрес – [населено място] ***, [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адв.С. К. от АК - [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на доверителката и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на решението, в законоустановения срок. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателката направените по делото разноски, възлизащи в размер на 500 лева, за договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, подадена от Ю. М. М., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е получено лично от пълномощник на жалбоподателката – адв.С. К., срещу подпис, на датата 02.08.2024 год., което обстоятелство саморъчно е отбелязано от упълномощения адвокат на задната страница на писмо с Изх.№1012-116-232#2/02.08.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7, стр.2/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-160#1 от 12.08.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 10-ия/десетия/ ден, след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на десетия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта и от лице – адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към административната преписка документи, жалбоподателката Ю. М. М. от [населено място], [адрес], [община], [област], няколко пъти е заявявала отпускане на пенсия по българското законодателство, като най-напред е подала заявление с Вх.№2113-08-1989 от 21.10.2019 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.76-л.77/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея осигурителен стаж, сред които е и Удостоверение за родените от майката Ю. М. М. деца, с Изх. №*** от *** год., издадено от [община], [област]/л.69/, в което са посочени с трите им имена и ЕГН, четири родени от нея деца.

По повод това заявление, ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2140-08-43 от 29.01.2020 год./л.33/, с което на жалбоподателката Ю. М. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж.

Впоследствие, жалбоподателката е подала ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с Вх. №2113-08-1751 от 29.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.52-л.53/, като към същото това заявление са приложени удостоверителни документи за придобит осигурителен стаж, които не са били представени при предходното заявление за отпускане на пенсия.

С Разпореждане №2113-08-1751#4 от 15.12.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.43/, отново е отказано отпускане на заявената от жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, като отново мотив за постановения отказ е липсата на придобит минимум 15 години действителен осигурителен стаж.

На 29.05.2023 год., жалбоподателката Ю. М. е депозирала заявление с Вх.№2178-08-19 от 29.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.39-л.40/, с което е поискала отпускане на социална пенсия за старост, която пенсия, с Разпореждане №5/прот. №N01203 от 31.05.2023 год./л.34/, ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали е отказал да отпусне, поради това, че лицето не отговаря на необходимите условия по чл.89а, ал.1 от КСО.