Решение № 143 от 08.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. ХАСКОВО, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600242 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 11/08.03.2022 г., постановена по НОХД № 867 по описа за 2021 година, Районен съд – Хасково е признал подсъдимия С. М. К. със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 14.02.2020 г. в гр.

Х., на ул. „С. п.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като предизвикал ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Х. Г. от с.

Г., общ. Х., изразяваща се в трайно (за повече от тридесет дни) затруднение в движението на десния крак, дължащо се на счупване на костите на 1 подбедрицата, като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.

„а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл. 2, във вр. чл. 342 ал. 1 от Наказателния кодекс, като на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б „б“, предл.

2, във вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

Признал е подсъдимия С. М. К. за невинен в това, че деянието е извършено на пешеходна пътека и при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата:

„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл.2, вр. ал. 1, б.

„б“, предл. 2, вр. чл.342, ал.1 от Наказателния кодекс. С цитирания съдебен акт в тежест на подсъдимия К. са възложени разноските за наказателното производство в общ размер 1 508 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв. Т. Н., който в законоустановения срок я обжалва в осъдителната й част като неправилна и незаконосъобразна. В жалбата се навеждат доводи за нарушение на процесуалните правила. Според защитата подсъдимият е бил осъден в извършването на престъпление, за което не му е повдигнато обвинение, като това довело до накърняване на правото му на защита в наказателния процес, гарантирано от основните принципи, разписани в НПК. Сочи се, че присъдената е постановена в разрез с чл. 303 от НПК, доколкото фактическата обстановка останала неизяснена, а оттук обвинението – недоказано по несъмнен начин. Излагат се подробни съображения в тази насока. Процесуалният представител твърди още, че протоколът за оглед на местопроизшествие е опорочен, тъй като посочените в него измервания, поради липсата на определени базова линия и мерна линия спрямо избрания ориентир, били неверни, с което се обосновава основание за изключване на протокола от доказателствената съвкупност. Така аргументирано, се иска въззивният съд да отмени присъдата в частта, с която подс. С. К. е признат за виновен и да постанови нов съдебен акт, с който да го оправдае.

Районна прокуратура - Хасково не е депозирала възражение по жалбата на защитника.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Сочи, че не е налице твърдяното грубо нарушение на правото на защита на подсъдимия, обосновано с обстоятелството, че не бил осъден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение от прокуратурата. Тази позиция се аргументира с факта, че съдът приложил по-благоприятната за подсъдимия разпоредба. От 2 друга страна дали деянието е било извършено на пешеходна пътека или не, бил безспорно изяснен в хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд. Представителят на ОП- Хасково изразява несъгласие и с възражението по отношение на протокола за оглед на местопроизшествие, доколкото същият бил изготвен по правилата на НПК и в него ясно били описани и фиксирани положената пътна маркировка, пътните знаци, както и къде се е намирал автомобилът при извършването на огледа. Допълва се, че в конкретния случай следвало да се има предвид, че местопроизшествието не било запазено, тъй като подсъдимият откарал пострадалия в болница, след което се върнал на мястото на инцидента. Сочи се, че извършването на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е доказано по безспорен начин със заключенията по съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Предлага присъдата да бъде потвърдена.

За съдебно заседание пред въззивния съд се явява упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Н., който поддържа депозираната жалба.

Сочи, че основният факт от предмета на доказване е дали е имало съприкосновение между управлявания от подс. К. лек автомобил и частния обвинител Г.. От разпита на свидетелите Д. и С., които били обективни и безпристрастни, се установило, че няма такова съприкосновение. Въпреки това първоинстанционният съд неправилно приел, че водачът К. привел МПС в движение, в резултат на което последвал удар с частния обвинител Г..

Защитникът намира, че този основен факт (липсата на контакт), на който се базирали цялото обвинение и присъдата, е установен по категоричен начин.

Пред настоящата инстанция подсъдимият С. К., редовно призован, се явява лично. Подсъдимият се придържа към казаното от защитника му, че управлявания от него автомобил е бил в покой. Акцентира, че след инцидента е оказал помощ и съдействие на пострадалия.

Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Подсъдимият С. М. К. е роден на **.**.**** г. в гр. Х., ******, ****** гражданин, с ***** образование, ******, *******, живущ в гр. Х., ул. „Г. К.“ № **. Същият е правоспособен водач на МПС. Подсъдимият К. е с чисто съдебно минало и с положителни характеристични данни.

На 14.02.2020 година, сутринта, в град Х., подсъдимият С. М. К. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № *******.

Около 08:45 часа при дневна светлина и ясно време, подсъдимият се движел по ул. „С. п.“, в град Х. в посока от запад на изток - към пл. „С.“. Тази улица била с направление запад – изток, с широчина 6.80 м, разделена с надлъжна пътна маркировка M 1 „Единична непрекъсната линия“, на две 3 противоположни платна за движение, всяко с широчина по 3.40 м. Пътният участък бил с наклон, низходящ в посока изток. Северно от ул. „С. п.“, перпендикулярно на нея в посока юг - север се намирала ул. „С. С. К. и М.“ с широчина 9.0 м. Този район обичайно бил с висока интензивност на движението особено в сутрешните часове, предвид обстоятелството, че северно от ул. „С. п.“ се намирало СУ „В. Л.“ гр. Х. Непосредствено преди зоната на Т - образното кръстовище на ул. „С. п.“ с ул. „С. С. К. и М.“ по пътното платно, по което се движел подс. К., имало разположена указателна табела „Пази детето!“ /“Save The Child!“/ тип „пътен знак“, а малко след нея се намирала и изкуствена гърбица с широчина 4.20 м.

В пътния участък по посоката на движение на управляваното от подс.

С. К. МПС, на ул. „С. п.“ имало последователно разположени две пешеходни пътеки. Първата пешеходна пътека в посока към центъра на град Х. била обозначена с напречна пътна маркировка М8, а непосредствено преди нея имало и поставен пътен знак Д17 „Пешеходна пътека‘‘. В зоната на Т образното кръстовище на ул. „С. п.“ с ул. „С. С. К. и М.“, до източната стена на дом № * на ул. „С. п.“ имало разположена циментова площадка, а източно от нея - стълбище, което водело от ул. „С. п.“ към бул. „Б." гр. Х. /******* пазар/. На 6.60 м източно от североизточния ръб/ъгъл на дом № * на ул. „С. п.“ била разположена и втората пешеходна пътека, обозначена с напречната пътна маркировка М8 с широчина 4.0 м. Т - образното кръстовище на ул. „С. п.“ с ул. „С. С. К. и М.“ било регулирано с пътни знаци. На 9.70 м източно от североизточния ръб/ъгъл на дом № * на ул. „С. п.“ били разположени два пътни знака, сочещи на запад и указващи първият - В24„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, а вторият - В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, в случая по висока от 40 км/ч.

Подсъдимият С. К., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ******* по ул. „С. п.“ около средата на дясната лента за движение, в посока от запад на изток преминал през указателната табела „Пази детето!“ и намиращата се след нея изкуствена гърбица и продължил. Когато достигнал първата, т.е. западната пешеходна пътека на Т - образното кръстовище с ул. „С. С. К. и М.“, спрял и пропуснал движещите се по тази пешеходна пътека пешеходци. След това навлязъл в кръстовището и спрял на около 2.0 м от втората пешеходна пътека на ул. „С. п.“ и пропуснал преминаващия пешеходец - свид. Т. К. Д. В същото време с бърз ход, по пешеходната пътека по диагонал в посока стълбището, намиращо се след южния тротоар на улица „С. п.“, водещо към бул.“Б.“, започнал да пресича, движейки се със скорост 6.0 км/час, частният обвинител Г. Х. Г. от с.

Г., общ. Х. Той бил облечен с тъмно яке с качулка, поставена върху главата му и носел със себе си две чанти с хранителни продукти. Г. първоначално се движел по пешеходната пътека, а след средата й - западно от нея, в посока стълбището, намиращо се южно от южния тротоар.

В същото време

С. К. като водач на лек автомобил, след като

4 пропуснал движещата се по пешеходната пътека Т. Д., потеглил без да съобрази навлизането на частния обвинител Г. Г. на пешеходната пътека и след потегляне не съобразил продължаващото пресичане на пътното платно на вече напусналия маркировката на пешеходната пътека Г. Г. и въпреки възникналата опасност за движението потеглил, при което с предната лява част на бронята на МПС ударил пешеходеца Г. Г. в областта на горната част на десния крак, т.е. в горния край на дясната подбедрица. В това време, свид.

Т. К. Д. вече била пресякла ул. „С. п.“ и се намирала на южния тротоар.

Обърнала се и видяла, че встрани от лекия автомобил „Опел Зафира“ до предния му ляв калник имало повален на земята пешеходец с качулка на главата, а именно пострадалия Г. Г.. При удара, продуктите, поставени в две торби, които носел пострадалият се били разпилели по земята. Подсъдимият С. К. слязъл от управлявания от него автомобил, отишъл до падналия на земята пешеходец и го попитал какво му има. През това време свид. Т. Д. също се приближила към пострадалия, като му направила забележка за качулката, която поставил на главата си, понеже според нея тя закривала видимостта му и помогнала да събере разпилените вещи, а подс. С. К. помогнал на падналия Г. Г. да се изправи и го качил в автомобила си, заедно с торбите му, след като разпилените продукти с помощта на свид. Д. вече били събрали обратно в тях и го откарал в „Спешно отделение“ на „МБАЛ Хасково“ АД - гр. Х.