Определение № 160 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. София, 19.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от М. Бойчева Касационно търговско дело № 20258002902056 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), ЕИК 831184677, против решение № 343/16.06.2025 г. по в.т.д. № 989/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение от 09.06.2023 г. по т.д. № 53/2020 г. на Окръжен съд – Видин са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу ответниците “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (в несъстоятелност), ЕИК 200484172, и “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД, ЕИК 130197775, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за несъществуването на следните вземания на “КРИСТЪЛ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД към “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.), включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на последното, предявени в срока по чл.

685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.07.2018 г., а именно: 1) за сумата 7 414 695 лева – неустойка по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1/27.10.2014 г., анекс № 2/25.11.2014 г. и анекс № 3/26.04.2015 г. (т. 1 от списъка); 2) за сумата 1 330 206,14 лева – неустойка по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., анекс № 1/27.03.2012 г., анекс № 2/25.11.2014 г., допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и анекс № 3/08.09.2015 г. (т. 3 от списъка); 3) за сумата 665 103,07 лева – наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. (т. 4 от списъка); 4) за сумата 390 479,12 лева – вземания по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1/27.10.2014 г., анекс № 2/25.11.2014 г. и анекс № 3/26.04.2015 г., от които 354 864,35 лева, представляваща възнаграждение, 32 562,55 лева – законната лихва върху главницата за 1 периода от падежа на всяка фактура до 08.05.2018 г., 3 052,22 лева – законната лихва за периода 09.05.2018 г. – 08.06.2018 г. (т. 5 от списъка); 5) за сумата 15 017 872,80 лева – вземания по договор за банков кредит от 19.04.2013 г. сключен между “КТБ” АД и “Ойл Енерджи Трейдинг” ООД, договор за поръчителство от 19.04.2013 г., сключен между “КТБ” АД и “Елит Петрол” АД, договор за цесия от 17.09.2014 г. и договор за цесия от 06.01.2015 г., от които 11 154 616,41 лева – главница, 3 767 195,06 лева – законна лихва за периода 10.01.2015 г. – 08.05.2018 г., 96 061,33 лева – законна лихва за периода 09.05.2018 г. – 08.06.2018 г. (т. 6 от списъка), както и законната лихва от предявяване на вземанията до изплащането им.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Оспорват се правните изводи на апелативния съд и се поддържат доводите за нищожност на процесните договори и споразумения. По отношение на вземанията по т. 3 и т. 4 от списъка на приетите вземания на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.), се сочи, че от значение е въпросът за действителния размер на погасителната вноска по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., с падеж - 25.11.2014 г. В тази връзка се навеждат доводи за съотношението на погасителните вноски между двете банки (“КТБ” АД и “ЦКБ” АД) и се твърди неяснота в заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно размера на дължимата вноска, предвид липсата на изчисляване на лихвите съгласно уговореното по синдикирания кредит. Изтъква се, че в атакуваното решение съжденията на въззивния състав касателно размера на погасителните вноски се свеждат до обсъждане на твърденията за нищожност на облигационната връзка, без да се излагат мотиви защо се кредитира оспорената от ищеца експертиза и не са възприети доводите на банката.

Изразява се несъгласие със становището на апелативния съд, че дори и да се прогласи нищожността на оспорените сделки, съответно да се установи друг размер на падежиралата на 25.11.2024 г. погасителна вноска, това не би се отразило позитивно на икономическото състояние на длъжника, а напротив – ефектът би бил негативен с оглед обявената предсрочна изискуемост и начисляване на лихви и неустойки от един по-ранен момент. Развива се тезата, че установяването на различен размер на вземане - предмет на поредица от сделки, влече друга стойност на всяко едно от вземанията по последващите сделки и съответно на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, разглеждано в настоящия процес. Ако на 25.11.2014 г. е настъпил падежът на вноската в твърдения от ответниците по иска размер 4 232 060 щатски долара, то върху същата ще се начисляват лихви и неустойки, различни от тези върху сочения от банката размер 3 421 079,74 щатски долара.

Оспорват се съображенията на решаващия състав, че банката не е оспорила своевременно извършената от “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД продажба по реда на ЗОЗ, с доводи, че обявяването на относителната недействителност е предмет на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД вр. с чл.

649 ТЗ, разглеждан в отделно съдебно производство - т.д. № 25/2019 г. на 2

Окръжен съд – Видин. По отношение на вземанията по т. 1 и т. 5 от списъка на приетите вземания на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД, се изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства се установява изпълнението на задълженията на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД да намери и предложи на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД вложители в “КТБ” АД, чиито вземания да бъдат придобити с цел погасяване на задълженията на несъстоятелния длъжник по сключени с банката договори за банков кредит.

Противно на приетото от решаващия състав, се сочи, че предявените искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 59 ЗБН за оспорване извършените прихващания на такива вземания със задължения на длъжника към “КТБ” АД (н.) са значими за спора в настоящото производство, с оглед последиците им – отпадане на погасителния ефект спрямо задълженията на “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД към банката. Счита се за неправилно приетото от въззивната инстанция, че направеното пред първоинстанционния съд възражение за нищожност поради невъзможен предмет на прихващанията и цесиите с оглед поставянето на банката под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ е преклудирано, като се противопоставят аргументи, че същото може да бъде заявено във всеки етап на процеса предвид тежестта на порока, а и съдът може да се произнесе в мотивите на съдебния акт за нищожност на правни сделки или отделни клаузи от тях и без възражение в тази насока, ако този порок произтича от сделката или събраните по делото доказателства (ТР от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Оспорва се и извода, че такова възражение по същество е и неоснователно, като се сочи, че поставянето на банката под специален надзор и невъзможността на вложителите цеденти да искат изпълнение на своите вземания рефлектират върху една от предпоставките на чл. 103, ал.1 ЗЗД. С неизискуеми вземания не може да се извърши прихващане и съответно погасяване на задълженията по договорите за банков кредит. На тези доводи се основава тезата, че, доколкото възможността за погасяване на задълженията е основанието за сключване на договори за цесия, то те ще се окажат без основание и поради това нищожни съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния състав и по отношение на вземането по т. 6 от списъка на приетите вземания. Излагат се аргументи, че в рамките на производството по чл. 694 ТЗ твърденият кредитор следва да докаже съществуването на приетото вземане, поради което оспорващият може атакува представените документи, които служат за основание на вземането, без значение дали е страна по материалното правоотношение. В тази насока се възразява срещу становището на въззивната инстанция, че дори договорите да са сключени с дата, различна от посочената в тях, респ. протоколът за прихващане да е недействителен, това няма да повлияе на съществуването на вземанията.

Пояснява се, че ако договорът за цесия не е сключен с упоменатата в него цел, а с друга такава, която се явява скрита за третите лица, а именно легитимиране на цесионера “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД като кредитор в производството по несъстоятелност, този договор е нищожен както 3 поради заобикаляне на закона, така и поради противоречието му с добрите нрави, за което съдът дължи да се произнесе служебно съгласно задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, което не е направено от въззивния състав. Това разрешение е приложимо и по отношение на протокола за прихващане, за който се твърди, че е подписан на 10.01.2015 г., тъй като по делото е установено от първата инстанция невъзможност за подписването му от посочено в него лице на тази дата. По тези аргументи се претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси:

1. “Следва ли при изготвянето на заключение към назначена съдебносчетоводна експертиза за изчисляване размера на дължимата лихва, вещото лице да си послужи единствено с данни, предоставени му от една от страните по делото или следва да извърши съответните изчисления, при съобразяване на всички приети по делото доказателства, включително предвиденото в договора, от който произтича вземането? Трябва ли съдът да кредитира заключение, в което липсват такива изчисления?”.

2. “При предявен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ установява ли се принципният размер на предявеното от кредитора вземане или се установява съществуването, респ. несъществуването на конкретно по своите основание и размер вземане?”.

3. “Следва ли страна по делото, която твърди настъпването на даден положителен факт да представи доказателства или да направи съответните доказателствени искания, за да установи настъпването на този факт?”.

4. “В кой момент настъпва процесуалната преклузия за релевиране на възражение за нищожност, което е свързано с формата или съдържанието на договор, чиято нищожност се твърди?”.

5. “При предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ има ли право предявилият иска кредитор да заяви оспорване на документите, от които произтича вземането, тогава, когато той не е страна по обективираните в същите правоотношения?”.

Във връзка с доводите за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по второто питане се твърди противоречие на даденото от въззивната инстанция разрешение с казуалната практика на ВКС – решение № 155/13.10.2011 г. по т.д. № 652/2010 г. на ВКС, II т.о., както и на определение № 143/17.02.2011 г. по ч.т.д. № 43/2011 г. на ВКС, I т.о., определение № 120/26.01.2011 г. по т.д. № 854/2010 г. на ВКС, I I т.о., определение № 170/07.02.2011 г. по ч.т.д. № 836/2010 г. на ВКС, II т.о.; по третия въпрос се поддържа, че въззивното решение е постановено в разрез с казуалната практика на касацията – решение № 934/18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, III г.о., както и определение № 406/21.06.2011 г. по т.д. № 999/2010 г.

4 на ВКС, II т.о. Четвъртият въпрос се аргументира с отклонение на даденото разрешение от задължителните постановки на Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а петият – от казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50155/08.02.2023 г. по т.д. № 2167/2021 г. на ВКС, II т.о., и решение № 50039/22.06.2023 г. по т.д.

№ 729/2022 г. на ВКС, II т.о. Ако сочената от касатора практика се приеме за неотносима, се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да се излагат конкретни аргументи в тази насока.

Претендира се достъп до касационен контрол и на основание чл.280, ал.

2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението.

От ответника по касация “ЕЛИТ ПЕТРОЛ” АД (н.) е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за допускане на касационна проверка.