Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1354 от 28.07.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11387/2020
Вид
Решение № 1354
Подписан
28.07.2021
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Пловдив , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20205330111387 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило на ответника до неин обект – жилище в ***************************,, питейна вода за периода 12.01.2017г. – 11.12.2019г. за сумата от 697.94 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане , предвиден в Общите условия по договор между страните.

Количеството на доставената вода било изчислено при условията на неизправно измервателно устройство ( развален водомер ) , за което на Д. било връчено надлежно уведомление ; начислени били ежемесечно по 10 м3 за жилището – по 5м3 за двама обитатели.

Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 319 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 77.71 лв. за период от 31.03.2017г до 31.11.2019г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.

Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, възразява , че е плащала точно , и 1 отделно- че за ищеца на било възникнало правото да начислява количеството на доставената вода нормативно. Искът бил и недоказана , тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. Същевременно от представената от ОП „Жилфонд „ ******* документация личи, че за целия период , Д. е ползвала процесната жилище по силата на договор за наем, тоест н а годно правно основание ; наемното правоотношение е доказано вън от съмнение от приложеното копие от договора. То е възникнало обаче под действието на предходните общи условия на оператора , одобрени с решение на ДКЕВР от 09.06.2006 , следователно е налице хипотезата на чл. 3 от същите , която казва , че потребител може да е и лице – наемател, з а което има разкрита партида при оператора.

Затова между страните има договор при общи условия като източник на задължението на Д. да плати стойността на доставената вода.

Спори се и по размера на иска , с мотив , че доставчикът неправомерно е определил количеството на доставената вода – нормативно , без обаче да има право на това. Съдът не споделя това възражение. Водомерът ( като средство за търговско измерване) е собственост на потребителя, чието задължение е да го монтира ( чл .18 ал. 3 от ОУ ) и да го поддържа в изправност ; в тежест на същия е да докаже този факт, след като черпи права от него. На л.

28 от делото е представено обаче известие за нередовен водомер , и няма данни ( експертиза или свидетелски показания за наличие на стикери за метрологичен контрол ) за техническа или метрологична изправност на водомера. Напротив, от показанията на свид. Й. личи , че водомер в имота изобщо няма монтиран, и съдът цени тези показания като обективни.

Затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , и за оператора е възникнало предвиденото там право да определя нормативно доставеното количество вода. За пълнота следва да се отбележи, че в настанителната заповед за имота фигурират настанени повече от две лица , макар количеството да е начислявано при допускането, че в апартамента живеят и ползват вода само две лица.

Исковете са основателни в пълния си размер. Разноските се присъждат в тежест на ответника .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

Признава за установено спрямо М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

********************, че в отношенията между страните , дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.

Шести септември № 250, следните суми по договор за доставка на питейна вода , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело № 319/2020г., ПРС: 697.94 лв. – главница , стойност на питейна вода за периода 12.01.2017г. – 11.12.2019г., обезщетение за забава в размер от 77.71 лв. за период от 31.03.2017г до 31.11.2019г. и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 10.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда М. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, сумата от 1005 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3