Решение № 70 от 06.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 13.05.2024 год., постановено по гр.д. № 222/2018 год. по описа на РС-Пирдоп, поправено с решение № 1/16.05.2024 г., са отхвърлени предявените от С. Б. М. от с.Ч., с ЕГН ********** срещу „Дънди Прешъс Металс.Ч.” ЕАД, ЕИК .............., с.

Ч., С. о., искове да заплати неимуществени вреди за ексцес 6000.00 /шест хиляди/лева, имуществени вреди в размер на: за разликата в заплата като машинист на транспортна лента с пенсията по инвалидност в месечен размер за 36 месеца по 600.00 лева, а общ размер на 21 600.00 лева, изм.в съдебно заседание в общ размер от 23 439.00 лева, разходи за лекарства по 60.00 лева месечно, а за периода 2160.00 лева и разноски за усилена и витаминозна храна по 100.00 лева месечно, а общо в размер на 3600.00 лева, както и законната лихва, считано от 24.06.2016г. като неоснователни. С. Б. М. е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 3530.00 лева.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от С. Б. М. с 1 доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Излага, че е признат професионалния характер на заболяването – хроничен бронхит. Ответникът многократно обжалвал решението пред НЕЛК за процента на трудозагубата, който бил определен окончателно в размер на 50%. Ответникът не бил атакувал решението на ТЕЛК, а само направил възражение, че не е уведомен за него, което не било достатъчно, за да се приеме неоснователност на претенцията. Вещите лица дали заключение, че заболяването е необратимо и че може само да се влошава, но не търпи обратно развитие. По същество моли решението да бъде отменено като неправилно, да бъде присъдено обезщетение както и за ексцеса на заболяването, ведно със законна лихва, считано от 24.06.2016 година. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Дънди Прешъс Металс.Ч.” ЕАД, чрез адв. Д. Л., с който жалбата се оспорва по подробно изложени съображения. Излага, че самостоятелното ЕР на ТЕЛК № 0405/08.12.2022 г. на УМБАЛ Св. Иван Рилски можело да бъде основание за друг иск, но не и за пряко доказване на исковете за периода 01.01.2016-01.06.2019 г. От друга страна това решение не било влязло в сила, тъй като не е връчено на дружеството от медицинската администрация. Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Пирдоп решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че ищцата е работила при ответника на длъжността „машинист на транспортни ленти“ в периода 1984 г. до 2

1993 г.

С протокол № ../.......... г. на ДК при Окръжна болница „Д-р Рачо Ангелов – София“, на ищцата е поставена диагноза „хроничен бронхит“ и заболяването е признато за професионално.

С влезли в сила съдебни решения ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от професионалното заболяване за предходни периоди на инвалидидността й, последният от които е от 16.05.2013 г. до 01.05.2016 г.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0857/16.05.2013 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 56 % намалена работоспособност, от която 50 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.05.2016 г. Същото е връчено на ищцата на същата дата. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 28.05.2013 г.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0626/24.06.2016 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 66 % намалена работоспособност, от която 60 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.06.2019 г. Същото е връчено на ищцата на 28.06.2019 г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 01.08.2016 г.

Видно от експертно решение на НЕЛК № 2049/03.12.2018 г., е било обжалвано ЕР № 0626/24.06.2016 г., като последното е било отменено и върнато на ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0385/03.04.2019 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 80 % намалена работоспособност, от която 80 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.04.2022 г. Същото е връчено на ищцата на 03.04.2019 г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 02.05.2019 г.

Видно от експертно решение на НЕЛК № 1681/31.07.2019 г., е било обжалвано ЕР № 0365/03.04.2019 г., като последното е било 3 отменено и върнато на ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0783/01.11.2019 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 80 % намалена работоспособност, от която 80 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.11.2022 г. Същото е връчено на ищцата на 06.11.2019 г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 25.11.2019 г.

Видно от представена жалба от ответника до НЕЛК с вх.

№14661/26.11.2019 г., решение на ТЕЛК № 0783/01.11.2019 г. е обжалвано и с Решение № 0346/13.02.2020 г. на НЕЛК, ЕР № 0783 от 01.11.2019 г. на ТЕЛК е върнато за ново преосвидетелстване /л. 134 от делото/.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0341/27.05.2020 г. ищцата е преосвидетелствана отново с диагноза „хроничен бронхит /ХОББ/”, като й е определена 80 % намалена работоспособност, от която 80 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.05.2023 г. Същото е връчено на ищцата на 27.05.2020 г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 26.06.2020 г. Това решение също е обжалвано от ответника с жалба с вх. № 6749/23.06.2020 г. на НЕЛК, по което е постановено ЕР № 2987/30.10.2020 г.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0082/05.03.2021 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 50 % намалена работоспособност, от която 50 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.03.2024 г. Същото е връчено на ищцата на 05.03.2021 г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 18.03.2021 г.

Видно от експертно решение на НЕЛК № 1334/22.06.2021 г., е било обжалвано ЕР № 0082/05.03.2021 г., като последното е било отменено и върнато на ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване.

С определение № 1163/12.11.2021 г., постановено по адм.д. № 898/2021 г. по описа на Административен съд-София област е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на С. Б. М.

4 против ЕР на НЕЛК № 1334/22.05.2021 г. на Специализираният ТЕЛК по белодробни и други професионални болести при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ и е прекратено производството по делото. Определението е влязло в законна сила на 23.11.2021 г.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 0405/08.12.2022 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „друга хронична обструктивна белодробна болест”, като й е определена 50 % намалена работоспособност, от която 50 % в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.12.2025 г. Същото е връчено на ищцата на 21.12.2022 г. В експертното решение е отбелязано, че същото е влязло в сила на 24.01.2023 г. В ЕР на ТЕЛК е посочена вид експертиза „консултация“. В мотивите изрично е посочено, че решението е съобразено с препоръките на НЕЛК касае само заболяването с професионален характер, признато с Протокол на ДЕК № ../.......... г., а по отношение на останалите заболявания следва освидетелстване от ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна“ по местоживеене.

Видно от писмо от Столична регионална здравна инспекция изх.

№ 5017/23.03.2023 г. до дата 22.03.2023 г. няма постъпили жалби от заинтересованите страни срещу ЕР № 405/08.12.2022 г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и същото е със статут „влязло в сила“ /л. 223 от делото/.

Приетата съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че размерът на доходите, които би получила С. Б. М. като здрава биха били в размер на 49 379, 52 лева, за периода от 24.06.2016 г. до 24.05.2019 г. Получената инвалидна пенсия за периода от С. М. е в размер на 6626,58 лева. Разликата от сумата, която би получила ищцата като здрава 49 379,52 лева и сумата, която е получила като инвалидна пенсия 6626,58 лева е 42752,94 лева. Разликата от сумата, която би получила ищцата, като здрава 49 379, 52 лева и сумата от минималната работна заплата за периода 17 520 лева и получената инвалидна пенсия от 6626, 58 лева, е 25 232, 94 лева.

С протоколно определение от 11.04.2024 г. е допуснато изменение цената на иска за имуществени вреди в размер на 23 439.00 лева.

Според приетото заключение

5 на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р В. Д., последното ЕР № 405/08.12.2022г., с валидност до 01.12.2025 г. на ТЕЛК приема професионално заболяване ХОББ с ХДН II ст. без данни за пневмокониоза, което потвърждава наличие на усложнение /ексцес/ на признатото професионално белодробно заболяване: от една страна добавяне на емфизем към хроничния бронхит, а от друга наличие на дихателна недостатъчност втора степен. Средно месечната сума за усилена витаминозна храна, която да консумира ищцата е в размер на 100.00 лева. Професионалното заболяване на ищцата е хронично, прогресиращо, с необратим ход и неблагоприятна прогноза на развитие. Вследствие на това ищцата търпи следните болки и страдания: лесна умора и задух при умерени до леки физически усилия, стягане в гърдите и постоянна продуктивна кашлица. Това налага постоянно поддържане с медикаменти. Средно месечната сума за лечение на професионалното белодробно заболяване на С. Б. М. възлиза в размер на 60 лева месечно.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно възраженията в жалбата се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ– за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на професионална болест и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици - т.н. "ексцес". Усложнения, резултат от призната трудова злополука/професионална болест са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата трудова злополука/професионална болест.

Признаването й, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената 6 отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото.

Съгласно чл. 56 от КСО, професионалното заболяване е това, което е настъпило изключително или предимно под въздействието върху организма на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес, и е включено в списъка на професионалните заболявания. Признаването на определено заболяване като професионално, съгласно чл. 62 и чл. 63 от КСО, е от изключителната компетентност на органите по експертизата на работоспособността, като процедурата по установяването и признаването му е уредена в Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /приета с ПМС № 168/11.07.2008 г. и обн. ДВ, бр. 65/2008 г./. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, признаването на професионалния характер на заболяването става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната, в това число и за гражданския съд, който разглежда последиците от професионалното заболяване / чл. 13, ал. 3/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК подлежат на обжалване от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете, предвидени в чл. 112 от Закона за здравето. В разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е предвидено, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.