Определение № 347 от 04.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500168 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Черковна“ №38, офис 4, представлявано от управителя ИР.КР., подадена чрез пълномощника ю.к. Л.Ч.ХР. срещу разпореждане №2305 от 13.12.2022г. на Районен съд–Дупница, постановено по ч.гр.д.№2283/2022г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено подаденото от „********“ ЕООД против К. М.

Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, ул.„Оструган“ №10, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземане за сумата от 226.00 лева – такса, съгласно чл.5.5 от Общите условия на „********“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г. и за сумата от 168.00 лева - такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит №9998 от 24.07.2021г., начислена за периода от 24.08.2021г. до 24.07.2022г., които вземания произтичат от Договор за потребителски паричен кредит №9998 от 24.07.2021г., сключен между страните, Общите условия на „********“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г.

В частната жалба се прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за постановяване на съдебен акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника за горепосочените суми да бъде уважено. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че таксата за разглеждане е еднократна и дължима с цел оценка на кредитоспособността на клиента съгласно чл.3.4 от Общите условия към договора за кредит; че кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, в която по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане, като се изтъква, че законодателят в ЗПК е вменил в задължение на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя. Поддържа се, че задължението за заплащане на тази такса възниква преди самото отпускане на кредита и не е дължима на основание управлението му. Относно таксата по чл.5.5 от Общите условия на „********“ ЕООД се изтъква, че същата е изрично уговорена между страните и има за цел да покрие 1 разходите по събиране на вземането, като същата е дължима при неизпълнение на договора за кредит. В жалбата се изтъква, че потребителят е бил информиран още на етап преддоговорна информация за всички условия по договора, както и за правото му да се откаже от същия, което не е било упражнено. Моли се присъждане на разноски за заплатена държавна такса и за възнаграждение на юрисконсулт.

Препис от частната жалба не е връчван на длъжника, с оглед разпоредбата на чл.413 ал.2 от ГПК.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

РС-Дупница е бил сезиран със заявление вх.№10161/09.12.2022г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Черковна“ №38, офис 4, против К. М. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.Дупница, ул.„Оструган“ №10, за суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит №9998 от 24.07.2021г., сключен между страните, Общите условия на „********“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г., а именно: 1 000 лева– изискуема главница; 25.88 лева – изискуема възнаградителна лихва, начислена за периода от 24.07.2021г. до 13.10.2021г.; 78.75 лева– изискуема лихва за забава, начислена за периода от 24.08.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда; 226.00 лева – такса, съгласно чл.5.5 от Общите условия на „********“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г. и 168.00 лева - такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит №9998 от 24.07.2021г., начислена за периода от 24.08.2021г. до 24.07.2022г., ведно със законната лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Посочено е, че изискуемостта на сумите е настъпила с изтичане на крайния срок за погасяване на задължението по договора – 24.07.2022г. Направено е и искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК са приложени в заверени преписи: договорът за потребителски паричен кредит №9998 от 24.07.2021г., сключен между страните, Общите условия на „********“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифата на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г., както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

С обжалваното разпореждане с №2305/13.12.2022г. РС-Дупница е уважил отчасти заявлението, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу К. М. Д. за претендираната главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, законна лихва от подаване на заявлението и разноски, а в останалата част – за претендираните такса, съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „********“ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г. и за такса за разглеждане, съгласно договора за потребителски паричен кредит, е отхвърлил заявлението, приемайки, че клаузите от договора, предвиждащи дължимост на такса разглеждане и такса за разноски са нищожни поради противоречие със закона.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт за валиден и допустим такъв.

Извършвайки преценка относно правилността на разпореждането в обжалваната част, 2

ОС-Кюстендил счита същото за правилно, а разглежданата жалба за неоснователна, поради следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да отговаря на изискванията, произтичащи от нормата на чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза или на клауза, която е вероятно неравноправна.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и – предвид качеството на кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на потребителите.

Дружеството - заявител е претендирало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на основание договор за паричен заем от дата 24.07.2021г., който е бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което при преценката за основателността на заявлението, която съдът дължи по силата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, освен друго – и както се посочи по-горе - следва да бъде съобразено и съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон.

Съгласно чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал.1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал.4).

Едната от претендираните в конкретния случай такси е тази в размер на 168.00 лева и представлява еднократна „такса за разглеждане“, уговорена в Договора за потребителски паричен кредит №9998 от 24.07.2021г. От изложеното в частната жалба става ясно, че заплащането на тази такса е свързано с оценката на кредитоспособността на клиента, извършвана от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод обаче не произтича нито от клаузата на индивидуалния договор, в която е посочено основанието и размера на таксата, нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на таксата, като „такса за разглеждане“ липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл.10а ал.4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото в частната жалба, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл.10а ал.2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Втората претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 3 чл.410 от ГПК такса е такса в размер на 226.00 лева, дължима, според заявителя, съгласно чл.5.5 от Общите условия на „********“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021г.

Според въпросната клауза от ОУ, клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на дружеството виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата тарифа при стриктно съобразяване на извършените от ЮтеКредит действия.

Представена е към заявлението разпечатка на документ, именован „Тарифа на такси и комисионни на физически лица“ в сила от 21.06.2021г., в който са посочени дължими такси при просрочия, в това число – лихва за забава, цени на напомнящи SMS съобщения, на напомнящи телефонни обаждания, изпращане на предупредително писмо за прекратяване и др., както и административни такси – за удостоверения за наличие или за липса на задължения.

Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи по чл.5.5 от ОУ. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. При формирането на тази такса от 226 лева не е ясно какви „разходи“ са включени, нито дали съответните действия въобще са били извършени. Общото посочване на сумата не позволява да се установи как точно е определен размерът на това задължение.