Определение № 2233 от 21.03.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2233 гр. София, 16.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно частно гражданско дело № 20221100500657 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.2, вр. с чл.538 ал.1 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Х.“ ООД срещу определение от 21.12.2021 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано заличаване на вписана искова молба. Според жалбоподателя отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен, защото към молбата е представено определение на ВКС по гр.дело N 3780/20 г., с което е прекратено производството и решенията на първоинстанционния и на въззивния съд са обезсилени. Поддържа се, че съдията по вписванията не е съобразил, че жалбоподателят е бил привлечен през 2009 г. като ответник в процеса след предявяване на иска през 2004 г., а с молбата се иска заличаване на вписаната молба за конституиране на „Х.“ ООД. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ на съдията по вписванията.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Според съда обжалваният отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен. Това е така, защото от представените с молбата писмени доказателства се установява, че визираните в нормата на чл.13 ПВ предпоставки са осъществени.

По реда на чл.11 ПВ, вр. с чл.114 б.“а“, изр.2-ро ЗС в книгите за вписвания е била вписана на 21.06.2004 г. искова молба, по която е образувано гр.дело N 5717/2004 г. на СРС, 38 с-в.

По това дело по реда на чл.117 ал.4 ГПК /отм./ е бил привлечен като ответник „Х.“ ООД, а молбата за привличане е вписана на 12.06.2009 г. В този случай „Х.“ ООД е придобил качеството на ответник, поради което изходът на гр.дело N 5717/2004 г. на СРС, 38 с-в, има значение за това дали да се заличи вписването от 12.06.2009 г. на молбата за привличането му като ответник.

По делото е представено определение от 15.06.2021 г. на ВКС по гр.дело N 3780/20 г., с 1 което е обезсилено решение от 02.06.2016 г. по гр.дело N 5717/2004 г. на СРС, 38 с-в, както и въззивно решение N 2676/29.04.2020 г. по гр.дело N 6524/17 г. на СГС, в частта, с която е разгледан предявеният от БКС „Средец“ АД против „Х.“ ООД установителен иск за собственост и на основание чл.431 ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт N 116, том II, рег.5668, н.д. 285/2004 г. на нотариус А.. Върху протокола, в който е обективирано определението за обезсилване на решенията на СРС и на СГС, е направено отбелязване, че е влязло в сила. След като е прекратено с влязло в сила определение производството по предявения по реда на чл.117 ал.4 ГПК /отм./ срещу „Х.“ ООД иск за собственост и постановените по този иск решения на СРС и на СГС са обезсилени, съдът приема, че случаят попада в хипотезата на чл.13 ПВ.

Заличаването на вписването на искова молба става или на основание съдебен акт, с който се постановява заличаването, или на основание съдебен акт, с който се прекратява производството по образуваното дело – в случая основание за заличаването на вписаната молба по чл.117 ал.4 ГПК /отм./ е определението на ВКС, защото с него е прекратено производството по предявения срещу „Х.“ ООД иск за собственост, по който е извършено на 12.06.2009 г. вписване.

Заличаването на вписването на исковата молба е допустимо само въз основа на актовете по чл. 13 ПВ - изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването, или определение, с което се прекратява производството по делото, по което е вписана исковата молба. На вписване /отбелязване/ подлежат само актове, и то изрично посочените в правилника, а не факти /обстоятелства/.

Определението на ВКС, с което е обезсилено решението на СРС, по което е предявена вписаната на 12.06.2009 г. молба по чл.117 ал.4 ГПК /отм./, има качеството на ново обстоятелство, обуславящо заличаването - чл. 13 от ПВ /в този смисъл решение № 448 по гр. д. № 100/2011 г., I г.о., ВКС, определение № 104 по ч.гр. д. № 652/2016 г., IV г.о., и определение № 410 по ч.т.д. № 1542/2017 г., I т.о., определение № 125 по ч.гр. д. № 723/2009 г., I г.о., ВКС/.

Kъм молбата е представено съпроводително писмо изх.N 76787/30.08.2021 г. на СРС, издадено на основание разпореждане от 30.08.2021 г. на СРС, 38 с-в, за заличаване на исковата молба, вписана на 12.06.2009 г., том VI, N 295, рег.N 23749. Наличието на това съпроводително, което съдържа съдебен акт за заличаване, е в подкрепа на извода, че е налице основание за заличаването на вписаната молба по чл.117 ал.4 ГПК.

Първоначалната искова молба, по която е образувано гр.дело N 5717/2004 г. на СРС, 38 св, е вписана на 21.06.2004 г., но това вписване не засяга правната сфера на молителя „Х.“ ООД, защото той не е ответник по вписаната искова молба. Правната сфера на молителя „Х.“ ООД е засегната от извършеното на 12.06.2009 г. вписване на молбата по чл.117 ал.4 ГПК /отм./, защото по тази молба той е привлечен като ответник по иск за собственост. След като е обезсилено решението по гр.дело N 5717/2004 г. на СРС, 38 с-в, по което молителят „Х.“ ООД е бил привлечен като ответник по молба, вписана на 12.06.2009 г., това вписване подлежи на заличаване.

2

С оглед на изложеното съдът намира, че отказът на съдията по вписванията следва да се отмени.

Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 2298/21.12.2021 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано да се извърши заличаване на вписана искова молба по реда на чл. 13 ПВ, поискано с молба вх. № 98861/21.12.2021 г., и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 13 ПВ отбелязване на влязлото в сила определение от 15.06.2021 г. на ВКС по гр.дело N 3780/20 г. по партидната книга, по която на 12.06.2009 г. е извършено вписване на молба под N 295, том VI, рег.N 23749.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3