Решение № 792 от 28.05.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Русе, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20234520102085 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК.

Ищецът Г. Л. Д. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 1206/04.10.2022 г, постановено по гр. д.

№ 4803/2022 г. по описа на РРС. На 31.05.2016 г. е родена дъщеря им Е. Г.ева Д.. По време на брака, както и преди това, когато живеели на семейни начала отговорността по цялостната издръжка на семейството падала върху ищеца.

След раждането на детето той продължавал да работи усилено и да подсигурява семейството и едновременно с това участвал активно в отглеждането на детето. След приключване майчинството на ответницата, тя дълго време била без работа, а ищецът продължавал изцяло да осигурява издръжката на домакинството и да участвам в отглеждането на дъщеря им.

Приносът му в общият семеен живот значително надхвърлял този на ответницата. Тази ситуация не се променила, породило се напрежение и проблеми между страните и те се развели по взаимно съгласие.

През брака си твърди, че са придобили следното движимо и недвижимо имущество:

АПАРТАМЕНТ, находящ се на втория етаж, в жилищен блок „К. Б“, откъм ул. „Р. Б.“, състоящ се от две спални, дневна, кухня; баня; клозет; черно антре, със застроена площ 77.86 кв.м., заедно с /4 идеална част от входно антре и заедно с Избено помещение № 4, Таванско помещение № 2 и 14,24 % ид. части от общите части на сградата, който имот съгласно схЕ., издадена от АГКК – Служба по геодезия, картография и кадастър – Русе, представлява:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1818/16.05.2007 г. на ИД на АК, с адрес на имота: град Р., общ. Р., обл. Р., ул. „К.“ № 20, ет. 2, ап. № 10, находящ се в сграда № 1, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, с площ от 77.86 кв.м с прилежащи части: И идеална част от входно 1 антре и заедно с Избено помещение № 4, Таванско помещение № 2 и 14,24 % ид. части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж – ***; ***; под обекта – ***; ***; над обекта – ***; ***, за което бил съставен

Нотариален акт № 106, том 40, дело № 8290 от 07.12.2018 г. на Служба по вписванията – гр. Русе. Цената на така описания имот при закупуването му била 30 700 евро, равняващи се на 59 865 лева.

За обзавеждане и ремонт на гореописания имот били направени много разходи, които били заплатени само от ищеца. Част от тях представлявали следното движимо имущество: телевизор в хол – 1 360,00 лв., маса за трапезария 400,00 лв., дървени секции в хол – 2 400,00 лв., стойка за телевизор – 70,00 лв., почистващ робот за под – 960,00 лв., столове за трапезария 6 бр. – 1200,00, диван– 300,00 лв., велоергометър – 120,00 лв., столове за тераса – 120,00 лв., маса за тераса – 25,00 лв., прахосмукачка – перяща – 500,00 лв., микровълнова фурна – 120,00 лв., центрофуга за фрешове – 60,00 лв., нутри булет – 60,00 лв., уред за готвене на пара – 60,00 лв., бойлер за баня – 150,00 лв., обзавеждане на спалня възрастни – спалня, гардероб, 2 бр. нощни шкафчета – 2 бр. шкафчета на стена, бюро – 2 400,00 лв., телевизор – спалня възрастни – 480,00 лв., стойка за телевизор – спалня възрастни – 30.00 лв., шкаф баня – 250,00 лв., колона баня – 250,00 лв., пералня – 700.00 лв., сушилня – 1 100,00 лв., климатик – 1 800,00 лв., плотер – 600,00 лв., принтер + скенер – 250,00 лв., газов котел 2 400,00 лв., кухня – шкафове, плот, печка, котлони, аспиратор, хладилник – 2 400,00 лв., съдомиялна – 600,00 лв., еър фрайер – 300,00 лв., всичко на стойност от 25 785 лева.

Твърди още, че доходите му по време на придобиването на общото съпружеско имущество значително са надхвърляли доходите на ответницата, като тя реално нямала доходи. Доходът на ищеца се е реализирал като принос, т.е. без него нямало да бъде придобито общото имущество. Ищецът бил ангажиран в отглеждането на детето, прекарвал свободното си време с него, водил семейството на почивки, участвал активно в поддръжката на семейното жилище, както и в битовите задължения. Дълго време ищцата разполагала с дебитна карта, която се захранвала от сметката на ищеца. От началото на съвместният им живот, който бил приблизително 12 години, ищцата реално не била работила. От сключване на граждански брак през месец май 2016 г. ответницата излязла в майчинство, което приключило през месец май 2018 г.

След този период ответницата била трайно безработна, без да е нетрудоспособна, а детето вече посещавало детска ясла. Била молена от ищеца да започне работа, но заявявала: „Ти нали изкарваш достатъчно, не ме занимавай с глупости“. Ищецът освен, че бил всеотдаен в семейния живот, бил трайно работещ, като от момента на сключване на брак с ответницата непрекъснато се развивал професионално и доходите му се покачвали.

Постоянна подкрепа оказвал и бащата на ищеца, като периодично изпращал по сметката на ищеца средства. Ремонтът на апартамента бил направен с потребителски заем в размер на 22 495 лева, изтеглен от ищеца, който той изплащал изцяло със свои средства.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което на Г. Л.

Д. да бъде определен по-голям дял от придобитото по време на брака му с М.

Д. Д. имущество, в размер от 9/10 ид. части, на основание принос в придобиването, значително надхвърлящ този на ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Не 2 оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие. Не оспорва, че по време на брака са придобили описаното в исковата молаба недвижимо имущество и движими вещи. Оспорва твърденията, че ищецът има по – голям значителен принос за придобиване на описаното имущество.

По отношение на недвижимия имот, ответницата оспорва съдържанието на представения нотариален акт за придобиване на имота в частта за продажната цена, като заявява, че реалната продажна цена на имота е 52 000 евро, а не както е посочено в него 30 700 евро. Имотът бил закупен от страните по време на брака с НА от 07.12.2018 г. Преди това, страните сключили на 11.11.2018 г. Договор за капариране на недвижим имот – за процесния имот, в който била посочена реалната продажна цена в размер на 52 000 евро. На 18.11.2018 г. бил сключен и Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, в който също била посочена договорената продажна цена от 52 000 евро. Това била и действително заплатената цена за имота, а не както се сочело от ищеца - 30 700 евро. Индиция, че посочената в НА продажна цена не била действителната договорена и платена, било и обстоятелството, че продажната цена от 30 700 евро била равна на данъчната оценка на имота от 59 559.80 лева, като житейски било известено, че голям процент от сделките се сключвали на данъчна оценка, а не на реалната цена, с цел плащане на данъци и такси в по-малък размер. В предварителния договор било уговорено плащане на капаро в общ размер от 7000 евро, платимо на два пъти – 3900 лева и 5000 евро, като част от продажната цена. В Предварителния договор /чл. 5/ било посочено, че „имотът се предава в състояние, каквото се намира към деня на огледа, освободен от мебели“, което опровергавло, посоченото в НА, че сумата от 19 300 евро била платена за обзавеждане и движими вещи, а не била част от реалната договорена и платена продажна цена за имота. Фактът, че сумата от 19 300 лева била част от продажната цена за имота, а не за обзавеждане, се доказвал и от твърденията на ищеца, че е изтеглил кредит от почти 20 000 лева за цялостен ремонт и обзавеждане на апартамента. Ако същият бил в състояние на пълно оборудване и обзавеждане на стойност 19 300 евро, нямало да трябва страните да правят цялостен ремонт.

Твърди, че част от продажната цена за имота била платена от ответницата – сумата от 3900 лева като капаро по Договора от 11.11.2018 г. за капариране на недвижим имот, сумата от 9779.15 лева, платени на 19.11.2018 г. на продавачката Е.М. с основание „капаро за покупка на недвижим имот“ и сумата от 9779.15 лева платени на 07.12.2018г. /деня на сделката/ от ответницата на продавача Е.М. с основание „закупуване на обзавеждане“. Тези суми представлявали лични средства на ответницата, дарени и от нейните родители. Ответницата оспорва факта, че платената от ищеца сума от 30 700 евро за имота, е с лични средства, дарени му от баща му. Видно от представеното извлечение от банковата сметка, ищецът получил по негова сметка два превода от баща си на 07.11.2018 г. в размер на 200 евро с основание - Family needs “за семейни нужди" и на 14.11.2018 г. в размер на 35000 евро с основание - Family funds for purchase of flat „семейни средства за закупуване на апартамент” и на 21.12.2018 г. в размер на 200 евро с основание – Family needs “за семейни нужди“. Видно от тези извлечения, средствата не били дарение лично на ищеца, а на семейството за семейни нужди и то конкретно за закупуване на процесния имот, което изключвало личния произход за ищеца на средствата, а оттам и по-големия принос на съпруга при 3 закупуването на семейното жилище.

По отношение на описаните в ИМ движими вещи, ответницата оспорва твърденията, че за закупуването на тези вещи съпругът имал изключителен принос. Част от описаните вещи, ищецът взел след развода, въпреки че били придобити общо от съпрузите – телевизор в хола със стойка за телевизор в хола; перяща прахосмукачка; принтер и скенер. Друга част от описаните вещи били закупени изцяло със средства на родителите на ответницата и били подарък за семейството – дървената секция в хола; цялото кухненско обзавеждане в едно с всички уреди. Родителите на ответницата били платили изцяло и обзавеждането на детската стая, като подарък за внучката си.

Не отговаряло на истината и твърдението в ИМ, че ответницата не била работила и нямала принос в семейния бюджет. Твърди, че е работила по трудов договор от 2015 г. до излизането и по майчинство през декември 2018 г. Както и получила средства от стипендии в размер на около 5 000 лева. За периода на майчинството получавала майчински, които влагала в семейния бюджет, като освен това изцяло поела грижите за отглеждане на детето и грижите за домакинството, за да може ищецът да ходи на работа. Осигурила му една спокойна семейна атмосфера, изцяло поела грижите по пазаруване.

Не оспорва, че понякога, ищецът и предоставял картата си за пазаруване, но тя я използвала единствено за покупки за нуждите на семейството като храна и други консумативи за ежедневието, като в тези случаи ищецът заключвал и отключвал чрез банкирането си средствата и позволявал те да бъдат разходвани само за покупки за битови нужди на семейството. След края на майчинството, ответницата останала да отглежда детето до навършване на 3 год. възраст, когато било записано на детска градина. След това започнала Ковид пандемията и ответницата била принудена да остане в къщи за да се грижи за детето, т. к. за дълъг период от време, детските градини не работели.

От 2021 г. до 2023 г. ответницата работила по трудов договор, като в началото на 2022 г. започнала обучение за повишаване на квалификацията си – за козметик. След завършване на обучението започнала работа като козметик, каквато работи и до днес. За периодите, в които ответницата не била работила по трудов договор, същата реализирала доходи от дистрибуторска дейност на козметика към Айвън или работила надомна работа, от която е реализирала доходи за семейния бюджет.

Твърди, че винаги е участвала активно в семейните нужди, макар и не винаги с парични средства. През първата година след сключване на брака на страните, т. к. живели извън гр. Р., а ищецът бил студент в гр. Р., при посещенията си в Р., той отсядал в жилището на бабата и дядото на ответницата, като по този начин не плащал разходи за квартири. След преместването на страните в гр. Р., през 2017 г., след раждането на детето, и поради започване на ищеца на работа в гр. Р., т. к. нямали жилище в гр. Р., бабата и дядото на ответницата им предоставили техния апартамент в гр. Р., в кв. Д., където страните живели до март 2020 г., т. к. дори след покупката на тяхното жилище, то се е нуждаело от цялостен ремонт и не било годно за обитаване. Докато живели в жилището на бабата и дядото на ответницата, заплащали единствено сметките за консумативи. По време на Ковид пандемията през 2020 г. до началото на 2021 г. се преместили отново в къщата на бабата и дядото на ответницата в с. Р.. Едва през м. март 2021 г. заживели в общото семейно жилище в гр. Р., ул. К.. През целия съвместен живот, ответницата се включвала активно в разходите и грижите по домакинството и за семейството, поела изцяло работата с майсторите по време на ремонтите на 4 жилището, като лично стояла и се е занимавала с тях по време на ремонтите и заплащала и част от ремонтите с лични средства. След записване на детето на детска градина, изцяло поела грижите по воденето и взЕ.нето му от градина, заплащала лично таксите за детската градина, водила го на прегледи и при боледувания при личния лекар, изяло и само тя водила и взЕ.ла детето от школа по балет, за която е заплащала лично таксите. Дори за описаните в исковата молба почивки, ответницата заплащала половината от разходите, като реално страните били ходили за целия си съвместен живот 2 пъти на почивка. Останалите пъти, когато били ходили на море, се настанявали на гости в дома на братовчедка на ответницата в гр. В., където не плащали за престоя си.