Решение № 6231 от 16.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 15.08.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 1 776 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът – Л.А.А. твърди, че на 22.09.2017г. около 18:40ч. е пострадал при тежко ПТП в качеството си на пътник на предна дясна седалка, с правилно поставен предпазен колан, до водача в лек автомобил марка ВАЗ модел 2105 с peг. № *******, управляван от Д.Р.С., който в нарушение правилата за движение по пътищата, по път II - 63, км. 4-ти, поради движение с несъобразена с пътните условия, релефа и интензивността на движението скорост, изгубил контрол върху управляваното МПС, напуснал пътното платно и се врязал в дърво извън пътя. Твърди, че в резултат на описаното ПТП са му причинени следните телесни увреждания: политравма, множествени счупвания на лумбосакралната област на гръбначния стълб и таза - закрито, дифузна травма на главния мозък с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и загуба на съзнание, контузия на гръден кош и множествени счупвания на ребра - закрито. Първа помощ му била оказана в Перник, след което бил транспортиран по спешност и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогово” ЕАД, където бил настанен за лечение в Първа клиника по ортопедия и травматология с опасност за живота. Посочва, че на 20.10.2017 г. бил изписан от болничното заведение. Лечението му към настоящия момент продължава в домашни условия на постелен режим, същия е трудно подвижен - в състояние е само да бъде изправен в легло с чужда помощ за кратко в полуседнало положение. Предстои дълъг лечебен период и с оглед тежките травматични увреждания се прогнозира, че пострадалия ще премине дълъг лечебен период, не по малък от година и половина без гаранция за пълно възстановяване в състоянието отпреди ПТП. Посочва, че след процесното ПТП психиката му е силно разклатена: изпитва силен стрес, тежък емоционален дискомфорт, сънят му е нарушен, ползва обезболяващи, трудно движи пръстите на ръцете си, трудно разпознава близките си - поради тежката ЧМТ, често плаче и от болки, и от безпомощното си състояние. Заявява, че относно по-горе описания автомобил има сключена на 05.07.2017 г. с З. „У.” АД застраховка - гражданска отговорност, която е действаща и с покритие към деня на ПТП - 22.09.2017 г. Твърди, че на 26.10.2017 г. уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП и с писмена застрахователна претенция поискал да бъде изплатено на пострадалия застрахователно обезщетение за описаните травматични увреждания, получени в резултат на процесното ПТП. В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се посочва, че ответното дружество е превело по сметка на ищеца сума в размер на 45 000 лева, като със същата на основание чл.214 ГПК е намален размерът на иска за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца 45 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 16.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 69 от делото/.

Ответникът – З. „У.“ АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:

- подаване на заявление от ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди относно описаното в исковата молба ПТП, по което е образувана преписка по щета с номер - посочения в исковата молба и

- изплащане на обезщетение в размер на 45 000 лева.

Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като същият е бил без поставен предпазен колан. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 74 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал по делото писмени бележки.

В съдебно заседание на 20.03.2018г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди на основание чл. 214 от ГПК от 45 000 лева на 70 000 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие – 22.09.2017 г.,

- настъпване на описаното ПТП,

- образуване на преписка по щета, описаната в исковата молба, по подаденото от ищеца искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди относно процесното ПТП и

- изплащане на обезщетение в размер на 45 000 лева от ответника на ищеца.

По делото на страница 6 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1028-562 от 22.09.2017г., съставен от дежурен ПТП при 1 – во РУ на МВР - Перник относно процесното ПТП. В него е вписано, че 22.09.2017г., около 18:40 часа на път II – 63, 4 – ти км. автомобил ВАЗ, модел 2105 с рег. № *******, управляван от Д.Р.С. поради движение със скорост несъобразена с пътните условия, релефа и интензитета на движение /наклон, ляв завой и мокра пътна настилка/ реализира ПТП в дърво извън пътното платно. В протокола още е посочено, че пострадал при ПТП е Д.Р.С. и ищеца.

По делото е представена Епикриза по ИЗ № 32163/2017 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, от която се установява, че ищецът Л.А. е постъпил в лечебното заведение на 22.09.2017г. с диагноза: множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза – закрито; дифузна травма на главния мозък; контузия на гръдния кош; множествени счупвания на ребра – закрито. Проведено е консервативно лечение – директна екстензия поради установено счупване на таза – лява тазобедрена ставна ямка, лява пубисна кост и лява седалищна кост. Изписан е на 20.10.2017г.

На

26.10.2017г. е предявена писмена претенция с вх. № 18424 от ищеца до ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на обезщетение за претърпенити от него неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /страница 11-13 от делото/.

По делото на страница 39 е прието и експертно решение № 1193 от зас. № 065 от 24.04.2018г. на ТЕЛК, съгласно което на Л.А. е определен 68% трудовонамалена работоспособност с водеща диагноза – травматичен субарахноидален кръвоизлив – пожизнено.

По делото е допусната комплексна съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – ортопед и вещо лице - неврохирург, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. Вещите лица се извършили личен преглед на ищеца преди изготвяне на заключението, при което са установили, че ищецът се предвижва с помощта на една канадка, поради поява на замайване пред очите при ходене. В заключението е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания: множествена травма/политравма/; черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: контузия на мозъка средна степен на тежест, двустранни темпоро-фронто-париетални хидроми/натрупване на ликвор под твърдата мозъчна обвивка/ с дебелина до 10 мм. без развитие на компресионно - дислокационен синдром, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен кръвоизлив в страничните мозъчни стомахчета, травматично кръвоизливни огнища в базалните отдели на десния челен мозъчен дял, травматичен вътремозъчен кръвоизлив в левия теменен мозъчен дял с размери 12x15x27 мм., контузия с охлузване в лявата теменно-тилна област на главата; гръдна травма – счупване на трето, четвърто и шесто ребра в ляво; минимален двустранен пневмоторакс/навлизане на въздух в плевралните кухини/; счупване на таза - лява главулечна ямка; лява срамна и лява седалищни кости. В заключението е посочено, че счупванията на тазовите кости водят до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-дълъг от тридесет дни /в случая до 5-6 месеца/. В дългосрочен план е възможно по-бързо развитие на дегенеративни изменения в лява тазобедрена става - коксартроза. В заключението е описано проведеното на ищеца лечение: за първите три дни е интубиран /поставена е тръба в трахеята/ и след това е оставен на спонтанно дишане с подаване на кислород от маска, за счупването на лява главулечна ямка левия крак е поставен на екстензия, първоначално е бил единадесет дни в реанимация на клиниката по неврохирургия, след което е преместен в първа травматологична клиника. Вещите лица са посочили, че при този механизъм и получените травматични наранявания има вероятност ищеца да е пътувал без поставен предпазен колан. В заключението е посочено, че трайна последица от претърпяната черепно – мозъчна травма е описаната зона на постконтузионни промени в левия теменен мозъчен дял, в която мозъчната тъкан е разрушена и води до локална мозъчна атрофия. В проведеното на 06.02.2019г. съдебно заседание вещото лице П. пояснява, че възстановителният период при ищеца върви по-бавно, с оглед на това, че теглото на мозъка е по-малко, фибрилите са по-малко. Допълва, че трябва да се проследява, тъй като той има контузионни огнища в мозъка и е желателно да бъдат проследявани между 6 месеца и 1 година с електрофизиологично изследване. Взимал е медикаменти за предпазване от епилептични припадъци, но такава профилактика е несигурна. Възможно е да се повяват, дори до 10 години след травма епилептични пристъпи. Пояснява, че за тази травма ищецът е в едно задоволително общо състояние, в съзнание е, знае си имената, има паметови проблеми, но те вероятно една част от тях са съществували и преди това. Вещото лице пояснява още, че последиците от тази травма са контузионите огнища, които представляват разкъсване на мозъка и на малките съдове, в началото се получава кръвоизлив на мястото на тази травма, след което постепенно, в период, който зависи от големината му, постепенно кръвта се резорбира, но на това място остава кухина, в която няма мозъчна тъкан, а най-често кисти, които се образуват на мястото на тази травма.

Тези кисти могат да са структурни, това е структурна промяна в мозъка, която може да провокира подобни изливи. На второ място тази киста намалява обема на мозъка и се свива още повече, защото мозъкът там е заместен вече с неистинска тъкан и това са последици от тази травма - тези кухини, които са останали в мозъка на ищеца. Ищецът е малко по-емоционално лабилен, лесно може да се разплаче и да става тъжен и това се дължи на травмата. На тази възраст има известни изменения и в съдовете на мозъка - артерио склероза, която намалява притока на кръв към мозъка, което също има отношение към тези изменения към паметта, към двигателната активност.

Посочва, че паметовите промени са в резултат на увредата в челния дял. Посочват, че не могат да са категорични дали е бил с или без колан, защото липсват данни за скоростта на движение, от където да се направи извод за кинетичната енергия и деформацията, която има върху автомобила. Вещото лице Д. допълва, че ищецът е бил в много тежко общо състояние, като водеща е черепно-мозъчната травма. В момента счупванията са зараснали. Вещото лице ортопед посочва, че при такова счупване на ставата не трябва да има 5 – 6 месеца активно натоварване.

По делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно.