Решение № 245 от 14.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Станислав Стефански

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500968 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №333/28.10.2020г., постановено по Гр.д.№475/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица е прието за установено по отношение на „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, адрес гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик“ №258, че М. СТ. Н., с ЕГН **********, адрес гр.Г.О., ул.“Н.“ №18, не дължи на дружеството сумата в размер на 2022,48лв., начислена по партида с кл.№1500173228, за аб.№0500901017, представляваща сбор от сумите 1002,74лв. по фактура, издадена на 12.02.2020г., и 1019,74лв. по фактура, издадена на 13.03.2020г., за недоставена и непотребена електроенергия на адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, за периода на издаване на фактурите, както и е осъдено „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна да заплати на М. СТ. Н. сумата в размер на 550,90лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, чрез ЮК В.М., с която го обжалва изцяло, като са развити оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Излага, че доводите на първостепенният съд, според които ответното дружество не е доказало изправността на процесния електромер, по съображения, че след демонтажа му на 30.03.2020г. поради техническа неизправност – изгорял дисплей, на ищеца 1 е начислена служебна енергия за периода 26.03.2020г. – 30.03.2020г., на база отчетена ел. енергия за минал аналогичен период, не са относими към исковата претенция, предмет на делото. Посочва, че обсъдената в обжалваното решение фактура за начислена ел. енергия за период на консумация 26.03.2020г. – 30.03.2020г., е извън процесния период, и не се оспорва от ищеца. Оспорва като неправилни доводите на първостепенният съд, че не може да се определи от кога е възникнала техническата неизправност на процесното СТИ. Посочва, че на 30.03.2020г. СТИ е демонтирано именно поради техническа неизправност – изгорял дисплей и е начислена служебна енергия за период 26.03.2020г. – 30.03.2020г., т. к. при изгорял дисплей е невъзможно да бъдат снети показанията от електромера. Позовава се, че процесните фактури № №0290558498/12.02.2020г. и ***/13.03.2020г., които са начислени преди 30.03.2020г., са на база редовен отчет със снети показания от електромера, видно от самите фактури липсва начислена служебна ел. енергия. Твърди, че ако дисплеят на електромера беше изгорял, няма как да бъдат снети показанията, т.к. същите нямаше да се виждат и начислената ел. енергия нямаше да е редовен отчет, а служебна. Излага, че от назначената СТЕ е доказано, че процесния електромер е годно СТИ и е преминало задължителната метрологична проверка, че процесните фактури са по редовен отчет, липсва начислена служебна енергия, което означава, че същите са снети от електромера със здрав към момента на отчета им дисплей. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 2022,48лв., като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото съдебно – деловодни разноски и ЮК възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата по делото М. СТ. Н., чрез пълномощника й адв.Т. от МАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, по съображения, подробно изложени в отговора на жалбата. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В СЗ въззивникът „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, чрез ЮК М., с писмена молба от 09.04.2021г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минималният размер, съгласно „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.

В СЗ въззиваемата страна М. СТ. Н., чрез пълномощника си адв.Р. Т. от МАК, поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба и доразвити в представена писмена защита и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено. Претендира направените във 2 възивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани от въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от М. СТ. Н., чрез адв.Р. Т. от МАК, против „Енерго – Про Продажби“ АД гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 2022, 48лв., начислена по партида с кл.№1500173228, за аб.№0500901017, представляваща сбор от сумите 1002,74лв. по фактура, издадена на 12.02.2020г. и 1019,74лв. по фактура, издадена на 13.03.2020г., за недоставена и непотребена електроенергия на адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18 за периода на издаване на фактурите. Твърди се, че потребителят е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.“ниш“ №18, като ползваната ел. енергия на този адрес се заплаща на ответника по негова партида с кл.

№1500173228, за аб.№0500901017, записан на името на ищеца. Сочи се, че потребителят посещава касите на ответното дружество и е уведомен, че са издадени процесните фактури на 12.02.2020г. за сумата 1002,74лв., както и на 13.03.2020г. за сумата 1019,74лв., които оспорва с довод за нереално високи сметки за ел. енергия, които не съответстват на консумацията на процесният адрес. Твърди, че фактурите са за корекция и начислена служебно ел. енергия с довод, че не дължи сумите по корекцията, поради което оспорва издадените фактури да са с основание за доставка на ел. енергия, която да е реално доставена, измерена и получена ел. енергия въз основа на годно и сертифицирано СТИ при действието на договор при Общи условия за гр.Г.Оряховица, както и оспорва дължимостта на всички видове мрежови услуги. Твърди, че на процесния адрес на доставка не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия, както и че се касае за липса на „доставка на ел. енергия“ по смисъла на ЗЕ. Навел е, че доколкото ответникът би се позовал на потестативното право за корекция, уредено в ОУ или в ПИКЕЕ, то счита, че това право е нищожно. Сезирала е съда с 3 претенция за разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез пълномощника си ЮК В. М., е оспорил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума, като неоснователен и недоказан с искане да бъде отхвърлен. Признал е факта, че ищцата е негов клиент с кл.№1500173228 и аб.№0500901017 за обект на потребление гара Горна Оряховица, „Ниш“ 18. Изложил е твърдения, че посочените киловати по процесните фактури са реално отчетени от електромера, т.е., те не са в резултат на корекция на сметка, видно от същите липсват киловати начислена служебна енергия, консумацията е от редовен отчет, СТИ в процесния обект на потребление е метрологично годно и измерва вярно преминалата през него ел. енергия. Изложил е твърдения, че фактурираната електроенергия е доставена на ищеца, реално потребена от същия, измерена енергия от електромера и съответно дължима. Претендира разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

Между страните по делото не е спорен факта, че са страни по съществуващо между тях облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ, вкл. през исковия период по процесните две фактури, по което ищцата е потребител на ел. енергия с кл.

№1500173228, за аб.№0500901017 за обект на доставка в гр.Г.Оряховица, ул.“Ниш“ №18, а ответникът е доставчик на ел. енергия.

С процесната фактура №0290558498 от дата 12.02.2020г. ответникът е начислил на ищцата сумата 1002,74лв., стойност на доставени количества ел. енергия за периода от 28.12.2019г. до 26.01.2020г. за процесния обект на доставка с аб.№0500901017 с адрес: Гара Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, със срок за плащане до:02.03.2020г. Видно от фактура №0290558498/12.02.2020г., периода на следващо отчитане е: от 22.02.2020г. до 28.02.2020г.

С процесната фактура №0291726720 от 13.03.2020г. ответникът е начислил на ищцата сумата от 1019,74лв., стойност на доставени количества ел. енергия за периода от 27.01.2020г. до 25.02.2020г. за процесния обект на доставка с аб.№0500901017 с адрес: Гара Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, със срок за плащане до:01.04.2020г.

Видно от горепосочените две процесни фактури, със същите на ищцата не е начислена служебно ел. енергия. По делото е прието като доказателство и Извлечение фактури и плащания за период към дата 11.06.2020г. за кл. №1500173228 на ищцата, за аб.

№***.

Видно от представеното с молба – становище от „Електроразпределение Север“ АД вх.№260504/09.0.2020г., депозирано по реда на чл.192 ГПК, Извлечение от електронната база данни за отчетените количества ел. енергия чрез мобилни устройства за клиент М. СТ.

4

Н. с кл.1500173228, за процесния аб.№0500901017, неоспорено от ищцата, отчетените количества ел. енергия чрез мобилни устройства за процесното място на доставка, чрез електромер №А 1127031800294363, съответстват на фактурираните с двете процесни фактури.

В първоинстанционното производство е изслушана СТЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ доц. д-р инж.Миневски, възприето от въззивния съд като пълно, компетентно и обосновано, електромера, отчитащ ел. енергията в процесния обект на потребление с аб.№0500901017 за процесния период е трифазния статичен електромер тип АМТ №1127031800294363, произведен през 2018г., преминал първоначална метрологична проверка през 2018г. и притежава оценка на съответствие М18/1781. Видно от СТЕ, процесния СТИ е монтиран на абоната – ищца по делото с аб.№0500901017 с обект на потребление гр.Г.Оряховица, ул.“Ниш“ №18 на 01.02.2019г., като на 30.03.2020г. е демонтиран поради техническа неизправност в отчитащото устройство /изгорял дисплей/ и заменено с ново СТИ тип АМТ В2-FA4TEI4 №1127031900416500.

ВЛ по СТЕ с писменото заключение посочва отчетената електроенергия от абоната М. СТ. Н. с аб.№0500901017 по периоди на отчет, като за период на отчет 28.12.2019г. – 26.01.2020г. отчетените показания /старо и ново/ съвпадат с посочените в процесната фактура №0290558498/12.02.2020г., като според ВЛ по СТЕ потребената за този отчетен период ел. енергия е 1363 квтч. върхова , 2007 квтч. дневна и 1621 квтч. нощна, именно колкото са фактурирани с процесната фактура №0290558498/12.02.2020г., съответно за период на отчет 27.01.2020г. -25.02.2020г. отчетените показания /старо и ново/ съвпадат с посочените в процесната фактура №0291726720 от дата 13.03.2020г., като според ВЛ по СТЕ потребената за този отчетен период ел. енергия е 1387 квтч. върхова , 2042квтч. дневна и 1645 квтч. нощна, именно колкото са фактурирани с процесната фактура №0291726720 от дата 13.03.2020г. ВЛ по СТЕ заключава, че възможно е количествата ел. енергия да бъдат потребени в процесния обект с аб.№0500901017 за съответните отчетни периоди Видно от СТЕ, поради обстоятелството, че на 30.03.2020г. е регистрирана техническа неизправност в отчитащото устройство /изгорял дисплей/ на СТИ тип АМТ В-2- FA4TEI4 №1127031800294363 за периода 26.03.2020г. – 30.03.2020г. на абоната е нечислено служебно количество електроенергия, на база отчетена електроенергия за изминал аналогичен период.