Решение № 3252 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3252 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100507668 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20217081 от 29.11.2021г., постановено по гр.дело №15617/2021г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в, е признато за установено по отношение на Д. Г. П., ЕГН:

**********, че дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, сумата от 4500 лева -главница на основание сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 25.10.2017 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и В.Г.В., по който договор Д. Г. П. е солидарен длъжник, ведно със законната лихва върху сумата от сумата от 4500 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.07.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 49846/2018г. на СРС, като е отхвърлен искът за сумата от 5551,68 лева- разлика над присъдената главница в размер на 4500 лева до пълния претендиран размер от 10051,68 лева, както и за законната лихва върху неоснователния размер на гланицата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.07.2018г. до окончателното плащане. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 157,69 лева разноски в исковото производство и 156,76 лв. разноски по ч.гр.дело № 49846/2018г. на СРС.

Срещу така постановеното решение в частта с която е отхвърлен искът за установяване дължимостта на договорно възнаграждение по процесния договор за кредит в размер на 2176,80 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че в договора ясно било посочено, че сумата от 10051,68 лева включва както главница, така и договорно възнаграждение и допълнителен пакет услуги, а съдът не бил дал указания за уточняване на претенцията. твърди, че договорът не е нищожен по смисъла на ЗПК и ответницата дължи възнаграждението по него (договорната лихва). Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната му част и уважаване на иска в същата част, както и разноски по 1 производството.

Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

В подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 49846/2018г. на СРС ясно и недвусмислено се посочва, че ищецът претендира издаването на заповед за изпълнение за сумата от 10051,68 лева- ГЛАВНИЦА (т.9 то заявлението, л.4 от делото и т.12 от заявлението, л.6 от делото).

В обстоятелствената част и петитума на подадената от ищеца искова молба ясно и недвусмислено е посочено, че се претендира сумата от 10051,68 лева, без каквито и да било индиции, че тази сума включва договорно възнаграждение (лихва).

С определението по чл.140 от ГПК от 14.10.2021г. (л.34 от първоинстанционното производство) съдът е изготвил подробен проект за доклад, в който е посочена ясно и точно претенцията на ищеца като такава за главница по процесния договор.

В единственото проведено открито съдебно заседание възражение по доклада не е направено и същият е обявен за окончателен (всъщност представител на ищеца изобщо не се е явил в това заседание).

При точно и ясно заявена претенция, още повече и кореспондираща с издадената заповед за изпълнение (предявяването на различна претенция в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК би било недопустимо, доколкото предметът на спора е очертан от подаденото заявление и съответно- от издадената заповед за изпълнение на парично задължение), съдът не може въз основа на представените писмени доказателства да подпомага страната и да изисква уточнения в неин интерес, тъй като това би било както в противоречие с диспозитивното начало и състезателността на процеса, така и с равнопоставеността на страните.

Доводите във въззивната жалба относно действителността на процесния договор за кредит от гледна точка на разпоредбите на ЗПК, са ирелевантни. Първостепенният съд е решил да добави мотиви в тази насока по свой почин и за пълнота на изложението си, без това да е било необходимо.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира такива, поради което разноски не се присъждат.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20217081 от 29.11.2021г., постановено по гр.дело №15617/2021г. по описа на СРС, ГО, 46 с-в в обжалваната му част.

В останалата (отхвърлителна и осъдителна) част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3