Решение № 16 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201031 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Г. и адв. Д. срещу решение №а23 от 28.102024 г. на Военно Апелативен съд по внохд № 27/24 г. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Основните оплаквания в жалбата се отнасят до нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд и ограничаване на правото на защита на подс. Д. по чл. 55 и чл. 99 от НПК, поради непредоставяне на копия от съдебните книжа по делото с оглед организиране на линията на защитата. Съдът не е направил подробен анализ на доказателствените материали и необосновано е кредитирал обвинителните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, за сметка на оправдателните. Показанията на полицейските служители св. Н. и св. А.касаещи часа на извършване на проверката, лицата пътували в МПС, кой от двамата свидетелите е извършил проверката и имало ли спряно друго МПС, преди проверката на подсъдимия, според защитата са неистински и лъжливи, въпреки това са кредитирани от въззивния съд. В жалбата е оспорен надлежния ред за установяване на наличието на алкохол в кръвта по Наредба № 1 /2017 г. Изложени са доводи за това, че изследваната по делото проба не е на подсъдимия и че връзката на пробата с подсъдимия е установена на базата на субективни гласни доказателства, събрани чрез разпита на посочените свидетели. Пороците в доказателствената дейност на съда са довели до 1 неправилно осъждане на подсъдимия, без обвинението да е доказано по несъмнен начин. Настоява за отмяна на въззивното решение , връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за оправдаване на подс. Д..

В съдебно заседание пред ВКС подс. Д. се яви лично и със защитниците си – адв. Г. и адв. Д., които поддържат изцяло касационната жалба с подробно развитите в нея аргументи за недоказаност на обвинението и авторството на деянието. Атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалните правила, като направените в него изводи почиват на недопустими предположения.

Подс. Д. в последната си дума моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на ВП намира касационната жалба за неоснователна, тъй като за установяване на количеството алкохол в кръвта на подс. Д. е бил спазен предвидения в Наредба № 1/ 2017 г. ред. Установено е техническото средство, което е използвано за извършване на пробата,като неточностите в часовете, в които е извършена проверката са били преодолени от съда, чрез изискване на разпечатка от дрегера и на дневника на проверки. Прокурорът настоява за оставяне в сила на съдебния акт, поради липса на твърдените в жалбата пороци.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по всички съображения, развити в нея.

С присъда № 4 от 13.02.2024 г. по нохд № 88/24 г. Военен съд- София признал подс. о.р. подп. В. В. Д. за виновен в това, че на 2.12.2022 г. около 11,05 ч. в /населено място/ по ул. /улица/ управлявал МПС л. а. /марка/ с ДК№ /рег. номер/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда промила- а именно с 1,38 промила, установена по надлежния ред -Наредба № 1/2017 г. , поради което и на основание чл. 343Б , ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитател срок от три години.

На основание чл. 343Г, вр. чл. 343Б, ал. 1 от НК е лишил подс. Д. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Подс. Д. е останал недоволен от присъда и я атакувал в срока по чл. 319 от НПК с въззивна жалба, изготвена от двамата защитници. С решение № 23 от 28.10.2024 г., постановено по внохд № 27/24 г. Военно Апелативният съд потвърдил изцяло първоинстанционния акт.

Именно този съдебен акт е предмет на касационна проверка.

2

Поддържаните от защитата по време на целия наказателен процес тези, подробно развити и в касационната жалба до ВКС, се свежда до няколко основни моменти : 1. оспорване авторството на деянието; 2. превратна и тенденциозна доказателствена дейност; 3. несъгласие с приетата фактическата обстановка, която не намира опора в доказателствата; 4. несъгласие с извода за доказателствена обезпеченост на обвинителната теза по чл. 343б , ал. 1 от НК.

В самото начало ВКС следва да припомни, че е инстанция по правото, / с изкл. хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, когато има правомощия на въззивен съд/ и не разполага с възможност да прави свой самостоятелен прочит на събраните доказателства, както и да приема нови факти. Поради това ВКС дължи отговори на доводите в жалбата, в рамките на установените от въззивния съд факти, без да може да коментира обосноваността на съдебния акт, тъй като той не е сред предвидените основания на касационна проверка. Следва да се посочи, че на нея защитата е отделила значително място в касационната си жалба, като с оглед пределите на възможния касационен контрол и предвидените в закона правомощия, ВКС ще ги остави без разглеждане. На следващо място, следва да се има предвид, че ВКС няма право да се намесва в суверенната дейност на въззивния съд касаеща оценката на доказателствените материали, а само проверява правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение и дали са спазени предвидените в чл.

13, чл. 14, чл. 107, ал. 5, чл. 339, ал. 2 от НПК правила.

След направените уточнения, ВКС следва да отговори първо на наведените оплаквания, касаещи наличието на касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 от НПК. В конкретния случай, констатира, че въззивният съд се е отклонил от изискванията за обективност, пълнота и всестранност и не е спазил правилата на формалната логика. Извършил е тенденциозен и едностранчив прочит на доказателствата, като е надценил значението на някой от тях и не е дал отговори на възраженията на страните, без да посочи какви са били критериите му въз основа, на които е кредитирал доказателства, послужили за извеждане на правно значимите факти и обратното. Въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, които дават основания за отмяна на съдебния акт от ВКС и за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда.

Съществените пороци в дейността на Военно Апелативният съд най – общо са се проявили в това,че : съдът не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на правнозначимите обстоятелства и че не е направил пълноценен анализ на доказателствата-в това число на тези, касаещи обстоятелството с кое техническо средство е проведено изследването на алкохол в кръвта на подс. Д.; дали в РУ на МВР -Самоков е зачислен дрегер № 0169; дали на мястото на проверката е имало спряло друго МПС и има ли запазен запис от видеокамерата на служебния автомобил за 2.12.2022 г. , в който да са отразени извършените проверките за алкохол на водачи на МПС от двамата дежурни служители и кореспондират ли те с описаната хронология в представения по делото дневник на техническото средство и с дадените от показания на св. Н. и св. А..

В хода на съдебното следствие, развило се пред първия и въззивния съд, 3 са направени множество доказателствени искания от защитата- една част, от които са уважени, друга част са били отхвърлени, като неоснователни, а по отношение на трета група -дължимата по закон роля за събирането и проверка на доказателствата е подменена с разсъждения и недопустими предположения, за това дали дадено доказателство може да се изиска или дали съществува в правния мир. Въззивният съд не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК да разкрие обективната истина и да проведе обективно, всестранно и пълно разследване, да събере и провери всички възможни доказателства, които касаят начина и времето на извършване на проверката от полицейските служители, вида и номера на използваното техническо средство и резултата от него и да установят връзка на изследваната проба с личността на подс. Д..

Съдът не е направил опит да провери достоверността на показанията на св. Р., която заявила, че преди подс. Д., на мястото е имало друго МПС, което потеглило при тяхното спиране, като защитата твърди, че резултатът от пробата на техническото средство, отразява резултата на неустановен водач, а не резултатът от проведеното с техническото средство изследване на подс. Д..

В съдебно заседание съдът е изискал няколко справки – едната касаеща видео заснемането на „инцидента от 2.12.2022 г.“ от служебните камери на автомобила и втората- от РУ на МВР- Самоков за това дали притежава Дрегер Алкотест 7510 с № ARNA- 0169 и дали той е бил използван от неговите служители Н. и А. за извършваните проверки на водачите на МПС на 2.12.2022 г. Съдът е изискал и трета справка от РПУ- Самоков, от която е установил, че л. а. /марка/ с ДК№ /рег. номер/, с който са патрулирали Н. и А. е бил оборудван с видеокамери за заснемане, след което е изискал записа направен с камерите от служебния автомобил за 2.12.2022 г. Такъв запис не е предоставен от съответните органи, които са отговорили на съда, не че не е наличен, а че следва да бъде изискан по „предвидения в закона ред“.

Вместо да изпълни задълженията си, като втора инстанция по фактите и да попълни делото с доказателства, като изиска повторно записите от камерите, с които е снабден служебния автомобил, въззивният съд си е позволил да предположи, че записа не е запазен, тъй като съгласно конкретно цитирани Заповеди на Министъра на вътрешните работи от 8.02.2022 г. и от 11.03.2022 г., касащи правилата за видеозаснемане на охранителна дейност и пътен контрол, записите се пазят един месец или две години - при наличие на „конфликт или нередности“. И „тъй като в настоящия случай, „не е имало конфликт при извършване на проверката и не е подаван сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ / без да е изяснен този въпрос/, то следвало, че записите са пазени един месец и към 13.02.2024 г. „било невъзможно да бъдат предоставени“.

Съдът е отстъпил от задълженията си да разкрие обективната истина, като е толерирал проявената от съответните структури в системата на МВР пасивност за предоставяне на информацията от видео наблюдението, като вместо това се е позовал на вътрешни актове, които не могат да имат приоритет пред процесуалния закон и разписаните в него принципи и норми.

Пропуснатата възможност за запълване на делото с доказателства се е оказала 4 съществена, тъй като коментираното доказателство би могло да внесе яснота по въпросите не само за хронологията на конкретната проверка, а и по отношение на обстоятелството твърдяно от св. Р. / и защитата /, че при тяхното спиране е потеглило друго МПС, чиито водач е тестван с дрегер за алкохол в кръвта, като отчетеният от техническото средство резултат от 1,38 промила е неговия, а не на подс. Д.. Съдът сам се е лишил от една обективна възможност да провери достоверността на гласните доказателствени средства - показанията на св. Р., Н. и А., още повече, че в информацията, която отделните свидетели пресъздават и писмените документи, съставени в хода на полицейската проверка е налице съществено противоречие, отнасящо се не само до точния час на извършване на нарушението – 11,09 ч. или 11,20 ч.,но и до вида на техническото средство и авторството на деянието.