Решение № 211 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330110119 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Рожен Агро“ ЕООД, ЕИК: 202810371, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 170, представлявано от управителя Е. Й. С., чрез пълномощник адв. Н. Ш., е предявил против Р. Т. К., ЕГН: **********, от село П., община К., област П., ул. „*****“ № ***, иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5 301, 25 лева- главница, представляваща наемна цена за периода ********** г. за ползване на земеделски земи по договор за наем от ******* г., както и сумата от 231, 18 лева- мораторна лихва върху главницата за периода ********* г.

В исковата молба се твърди, че до ****** г. ищецът бил собственик на земеделски земи, находящи се в землището на село П., община К., област П. На ****** г. като съдружник и управител на дружеството бил освободен П. С. К., но след прекратяване на членственото му правоотношение се установило, че той бил действал против интересите на дружеството. Така например на ******* г. той като управител от името на дружеството сключил с ответницата договор за наем № ****, за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска година, на земеделски земи, находящи се в землището на село П., с обща площ от 181, 757 дка. Договорът бил сключен в ОСЗ- К. и въз основа на него ответницата кандидатствала за подпомагане и получила държавна субсидия. Въпреки че договорът за наем представлявал търговска сделка и по дефиниция той следвало да бъде възмезден, защото и ответницата била регистрирана като земеделски производител и това била нейната 1 основна дейност, в него липсвала наемна цена, нито пък такава била заплащана. Отделно от това управителят на дружеството бил син на ответницата и двамата се явявали свързани лица по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ и пар. 1 т. 3 от ДР на ДОПК. Според чл. 27 от ЗДДС при извършване на доставка или услуга между свързани лица, каквото се явявало наемното правоотношение, стойността на услугата била равна на нейната пазарна стойност и се определяла според пар. 1 т. 10 от ДР на ДОПК- по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Средната пазарна цена за наем на 1 дка земеделска земя възлизала на около 50 лева годишно или ответницата следвало да дължи сумата от 5 301, 25 лева- наемна цена за периода ******** г. (началото на стопанската година)- ******** г.

(отчуждаването на собствеността). Между настоящия управител на ищеца и ответницата се провели разговори за уреждане на отношенията между страните, но насрещно плащане не последвало. Била изпратена и нарочна покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на ********* г., но изпълнение отново липсвало, поради което се дължало и обезщетение за забавата. В тази връзка се моли за осъждане на ответницата да заплати съответните суми за главница и лихва. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подава писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че сключеният между страните договор не бил търговска сделка, а се уреждал от Закона за арендата в земеделието. Процесният договор не отговарял на специалните изисквания за форма по чл. 3 ал. 1 от ЗАЗ, защото нямал нотариална заверка на подписите и оттук- той бил нищожен, като по отношение на него не можели да се приложат общите правила за наема по ЗЗД. Като нищожен този договор не можел да породи правни последици и така права и задължения за страните не възниквали. В специалния ЗАЗ не се предвиждала възможност за плащане на част от арендата, а в случая в хода на стопанската година имотите били отчуждени и към датата на продажбата не била изтекла стопанската година, поради което задължението не било изискуемо, а след отчуждаването на земята, то било дължимо на новия собственик- Н. Т.. Нормата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ уреждала отношенията на приобретателя с арендодателя, като новият собственик заместил стария като страна по договора с всички права, включително и той да получи плащането.

Това станало с РКО № ******* г., с което задълженията били заплатени на правоприемника по договора. По отношение на размера на иска се посочва, че за целия период той бил 1 047 лева, поради което не съществувало основание същият да бъде преизчисляван, още помалко пък за база следвало да се взема ЗДДС, който касаел правомощия на НАП. Ищецът не бил изпълнил и задължението си да предаде на арендатора обекта с опис, защото такъв липсвал. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмени становища.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С договор за наем № ******* г. ищецът (наемодател) е предоставил на ответницата 2

(наемател) за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска година земеделски земи в землището на село П. (общо 111 имота с площ от 181, 757 дка, подробно описани по вид, номер и размери). Уговореният наем е 60 кг. на обработваема 30 кг. на угар. Договорът е представен и в оригинал по делото.

Приети са справка за сключените арендни договори за земеделските земи на ищеца и писмо от Общинска служба земеделие- К. за това, че наемният договор между страните е регистриран в съответните регистри на ОСЗ.

С нотариален акт за покупко- продажба № *****, том ****, рег. № *****, дело № ****** г. на Нотариус ***** ******** *********, рег. № *****, ищецът е продал на Н. К. Т. поземлените имоти, предмет на договора за наем.

Пълномощникът на ищеца е изпратил писмо- покана до ответницата за заплащане на наемната цена за ползваните по договора земеделски земи, връчено чрез ЧСИ.

Видно от РКО № ******** г., Н. Т. е получил рента за отдадените под наем земеделски земи за ******** г. в размер на 1 047 лева. РКО е представен и в оригинал по делото.

По делото е приета съдебно- агротехническа експертиза на вещото лице М. В., според която годишната пазарна наемна цена за ползването на земеделските земи, предмет на процесния договор за стопанската ******** г., е в размер на 4 315 лева, а за периода ************ г. е 2 469 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от ******** г.). Св. Н. К. Т.- ********, занимаващ се е и със земеделска дейност, заявява, че е подписал процесния РКО за получил сумата, като другият подпис бил най- вероятно на съпругата на П. К.- А., която му плащала. Не може да посочи на какво се дължи разминаването между сумата цифром и словом в РКО, важното за него било, че са му платили. Заявява, че бил насяно с цената на тон пшеница, като в случая му платили по- малка сума от борсовата цена на пшеницата. Пропуснал да декларира този доход от рента в ГДД за ***** г.

Представено е копие от ГДД за **** г. на свидетеля Н. К. Т., подадена пред НАП- П.

По делото е приета и съдебно- графологична експертиза на вещото лице Е. Ч., според която подписът за „броил сумата“ в процесния РКО не бил изпълнен от ответницата, а подписът за „получил сумата“ бил изпълнен от Н. Т.. Посочено е още, че били различни химикалните пасти, с които били изпълнени ръкописните текстове и подписи в процесния договор за наем от тези във въпросния РКО.

По делото е приета още и съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице Д. С., според която сумата по процесния РКО от 1 047 лева била осчетоводена като задължение към доставчици във връзка с разходи за външни услуги, като плащането в брой от касата на ЗП също било осчетоводено. То било реално извършено, но за този си доход получилото го физическо лице Н. Т. нямало задължение по закон да го декларира.

3

Приложена е още и справка от електронен калкулатор за изчисляване на законната лихва за забава.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Между страните е бил сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на който ищецът е предоставил за временно възмездно ползване свои имоти срещу възнаграждение. Не могат да бъдат споделени съображенията в отговора на ответника, че този договор нямал правно основание по ЗАЗ и нямал характеристиките на аренден договор, поради което той бил нищожен и не пораждал правни последици. Това е изцяло защитна теза на страната, която сама си противоречи в това свое твърдение, като представя в оригинал въпросния договор и заявява, че ще се ползва от него, а и по делото се установява безспорно, че за земите е платен наем (макар не на ищеца, а на новия собственик), като в счетоводството на земеделския производител този договор е надлежно заведен и за плащането е издаден съответен документ- РКО. Нормата на чл. 4а ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ предвижда възможността собственик да отдава под наем земеделска земя, поради което съществува законово основание за сключване на подобен тип договори и в тази връзка договорът е напълно действителен. Още повече, че от писмото на съответната ОСЗ се установява, че той е вписан и в регистрите на службата, която поддържа информация за отдадените под наем земеделски земи в териториалния й обхват на компетентност.

Описаните имоти в договора съответстват по вид, площ и номера на тези от справката на държавния орган, а и няма спор, че именно това са били предоставените от дружеството на земеделския производител терени за ползване.

Неоснователни са и възраженията на ищеца за това, че в договора нямало уговорена цена, че тя била дописана в последствие и т.н. Видно от оригинала на договора, в същия е уговорена цена, която е преди подписите на страните и с полагането им те са се съгласили с нея. Обстоятелството, че ищецът не разполага с екземпляр от договора, в който да е видна наемната цена, не означава, че такава не е предвидена, още повече, че вещото лице по САгрТЕ посочва, че така определената цена й е била предоставена като информация от ОСЗК., т.е. тя е декларирана пред държавния орган. Без значение е това, че според СГр.Е в договора били използвани поне три различни химикални пасти, защото така не се доказва твърдението, че цената е била вписана в последствие, а пък дори и да е било така, т.е. действително договорът първо да не е имал посочена цена, а тя да е добавена допълнително, към момента на регистрацията на съглашението в ОСЗ цената вече е била записана, защото е отразена в справката от службата.

С оглед на това, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, всяка от тях се явява обвързана от него и дължи изпълнение. За наемателя (спрямо когото е предявена претенцията за главница по делото) то е свързано с плащане на уговорената цена и оттук- искът е доказан по основание, доколкото претенцията на ищеца произтича от сключен договор, по който наемателят дължи плащане на ползване на предоставените му под наем земеделски земи.

4

Досежно размера на иска за главница- не може да се сподели тезата на ищеца, поддържана по делото, за това, че тъй като страните по договора били съответно- търговско дружество и земеделски производител, а освен това те се явявали и свързани лица (представляващият ищеца към момента на подписване на договора за наем бил син на ответницата), то за тях според чл. 27 от ЗДДС за определяне на пазарните цени следвало да се прилага методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Както по- горе вече беше посочено, договорът има изрично посочена цена- наемът за една стопанска година е 60 кг. на обработваема земя и 30 кг. на угар. В тази връзка по делото е приета САгрТЕ, по която вещото лице е изследвала средната пазарна цена на тон пшеница за съответния период в страната и е изчислила, че времето, в което ищецът е бил собственик на отдадените под наем земеделски земи (или за периода от началото на стопанската година******** г., до момента на продажбата на имотите- ******* г.), наемът възлиза на сумата от 2 469 лева. До тази сума искът следва да бъде уважен, като в останалата му част- до пълния предявен размер от 5 301, 25 лева, той следва да се отхвърли.