Решение № 457 от 22.10.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500372 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 10 от 21.01.2026 г., постановено по гр.д. № 656/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград, са отхвърлени предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Община Ботевград обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 105.29 евро (205.93 лв.), представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2211-1261-21-000034, ведно със законната лихва от 25.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 35.26 евро (68.97 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2022 г. до 23.04.2025 г.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Община Ботевград сумата от 334.38 евро (654 лв.), представляваща разноски в първоинстанционното производство, от които 255.65 евро – адвокатско възнаграждение, 51.13 евро – депозит за САТЕ, и 27.61 евро – депозит за свидетел.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрк. В. Т., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните доказателства, като е приел, че не е доказано процесният пътен участък да представлява общинска собственост и отговорна за неговата поддръжка да е Община Ботевград. Поддържа, че статутът на пътя зависи от това чия собственост е самият път, а не през какви имоти минава, като от 1 публично достъпната кадастрална карта в КАИС се установявало, че участъкът, в който е настъпило произшествието, е общинска собственост с вид територия „Територия на транспорта“. Сочи, че от показанията на свидетеля и заключението по САТЕ безспорно е установен участъкът, в който се е намирала дупката – равният участък след изкачването, между бензиностанцията и тунела под магистралата, че пътят е асфалтиран и позволява разминаване на два автомобила, а кръстовището с ул. „Д-р Асен Златаров“ е регулирано с пътен знак „Б-2“, което свидетелствало за път, регулиран и поддържан от общината. Позовава се на справката на АПИ, от която ставало ясно, че Агенцията не поддържа и не стопанисва пътя, и счита, че при липса на данни за друга форма на собственост и предвид кадастралното отразяване, единственият правно обоснован извод е, че пътят е общинска собственост. Поддържа още, че невключването на пътя в списъка на общинските пътища, утвърден от Министерския съвет, само по себе си не е доказателство, че пътят не е общински, тъй като актът за общинска собственост и списъците по Закона за пътищата имат декларативен, а не конститутивен характер (позовава се на Решение № 104/2016 г. по гр.д. № 5235/2015 г. на ВКС, IV г.о.), а приемането на противното би довело до недопустимия резултат общините да се освобождават от отговорност за пътища, които реално съществуват и се намират в техните граници, единствено поради административно бездействие. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС – Ботевград и да бъдат уважени исковете, като претендира разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Община Ботевград, чрез адв. С. Ц. Ц., с който жалбата се оспорва. Поддържа, че във въззивната жалба се смесват понятията статут на пътя и собственост върху имотите, през които той преминава, и че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са ангажирани доказателства мястото на произшествието да е общински път, като подробно е обсъдил статута на пътищата и кой е задължен да ги стопанисва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗП. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

С Определение № 1220 от 24.04.2026 г. настоящият състав на въззивния съд е оставил без уважение искането на въззивника за приемане на представените с жалбата писмени доказателства – извадката от кадастралната карта като преклудирано (чл. 266, ал. 1 ГПК), като е посочил още, че информацията в КАИС е публично известна, а удостоверението на АПИ – доколкото съдържа информация, установена с приетото в първоинстанционното производство удостоверение рег. № 11-001010/10.09.2025 г. на АПИ с идентично съдържание, не е необходима за правилното решаване на делото.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По неговата правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключен валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и обективна – ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Когато се твърди противоправно бездействие по поддържане на пътя, обаче, противоправността на бездействието на служителите на ответника предполага наличието на законово задължение за действие, а такова задължение съществува само ако ответникът стопанисва съответния път – като негов собственик или като лице, на което управлението му е възложено по закон.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възраженията си, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и че са се осъществили форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му.

В случая, за да отхвърли изцяло предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение, че застрахователното събитие, механизмът на увреждането и размерът на вредите са доказани, както и че застрахователят е изплатил обезщетението, но не е доказано пълно и главно процесният местен път да е 3 общински, респ. Община Ботевград да има законово задължение да го стопанисва и поддържа, поради което не са налице елементите от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за сумите, предмет на главния иск, както и за акцесорния такъв за обезщетение за забава.

Настоящата инстанция споделя и препраща към мотивите на районния съд в обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК, като с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Настоящият състав счита, че формираната от Районен съд – Ботевград фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал.

Видно от застрахователна полица № 93002110012196 от 18.02.2021 г., между ищеца и П.М.К. е налице застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛК 200“, с рег. № СВ1311СК, със срок на действие от 18.02.2021 г. до 18.02.2022 г.

Съгласно Протокол за ПТП № 1761523 от 26.02.2021 г., съставен от служител на РУ – Ботевград, на 26.02.2021 г., около 18:40 ч., при управление на автомобила на „път без име“ от бензиностанция „Ивони“ към ул. „Проф. др Асен Златаров“, в гр. Ботевград, в.з. „Зелин“, водачът е преминал през необезопасена дупка, което е причинило щети по задна лява гума. В протокола не са посочени координати, километрично положение или друга конкретна индивидуализация на мястото на произшествието.

Застрахователят е изплатил на собственика на автомобила обезщетение в размер на 205.93 лв. на 06.06.2022 г., видно от преводно нареждане № 164795701/06.06.2022 г.

От показанията на свидетеля П.М.К. се установява, че произшествието е настъпило при отклоняване от АМ „Хемус“ по стръмния път над бензиностанция „Ивони“, по който свидетелят пътувал към вилата си във в.з.

„Зелин“. Пътят започва с изкачване, следва равна част и след това спускане, като дупката била в равната част.

От показанията на свидетеля И.И.И., служител на РУ – Ботевград, извършил огледа, се установява, че по пътя от бензиностанцията към тунела на АМ „Хемус“ дълго време е имало дупки, че се касае за асфалтов път без маркировка, по който може да се осъществи разминаване на два автомобила и който активно се използва, тъй като води до вилна зона.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на увреждането е твърдяният от ищеца пробиване чрез прищипване при попадане на гумата в дупка, че при този тип повреда се налага подмяна на гумата и че водачът обективно не е имал възможност да възприеме своевременно дупката и да реагира. Вещото лице посочва, още, че възстановителната стойност при конкретната щета е оценена от вещото лице на 246.48 лв.

С писмо изх. № 9100-819(1)/27.09.2022 г. ответникът е отказал да възстанови изплатеното обезщетение, като е посочил, че при извършения оглед на място са установени две дупки от лявата страна на пътното платно в посока в.з. „Зелин“, но при справка в КАИС на АГКК се установява, че „пътят 4 без име“ попада в границите на поземлени имоти – частна собственост: ПИ *** с НТП „За бензиностанция, газостанция, метанстанция“, ПИ *** с НТП „Пасище“, ПИ *** и ПИ *** с НТП

„Нива“, а единственият общински път, граничещ с тези имоти, е път с № SFO2047 (стар № 30079), свързващ гр. Ботевград с летовище „Зелин“.

Видно от удостоверение изх. № 1000-164/13.04.2021 г. на Община Ботевград, път SFO2047 /I-3/ Ботевград – летовище „Зелин“ е публична общинска собственост, а видно от Решение № 236/13.04.2007 г. на Министерския съвет и списъка на пътищата, включени в обхвата на процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура, това е единственият общински път, обслужващ летовище „Зелин“.

Съгласно удостоверение рег. № 11-00-1010/10.09.2025 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, регламентираният изход на АМ „Хемус“ в посока София – Варна за гр. Ботевград е пътният възел при км 47+060, а при км 44 в дясното платно в посока София – Варна има служебна пътна връзка, която се използва от пътно-поддържащата техника през зимния сезон.