Решение № 272 от 02.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Смолян, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500359 по описа за 2024 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община С. срещу Решение № 210 от 18.06.2024г постановено по гр. дело № 1171 /2022г по описа на Районен съд – Смолян, в частта, с което Община С. е осъдена да заплати на М. С. Б.:

- сума в размер на 2693,38 лева, представляващи разлика между дължимите си възнаграждения съгласно Колективни трудови договори в отрасъл „Здравеопазване“ и получените от М. Б. основно трудово възнаграждение за 2021, 2022г. и 2023г. ,-1081,46 лева, представляваща разлика между дължими допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит за 2021, 2022г. и 2023г. по Колективни трудови договори в отрасъл „Здравеопазване“,-ведно със законната лихва върху тези суми главници, считано от датата на предявяване на исковете в съда 19.12.2023г. до окончателното им изплащане-обезщетение за забава върху посочените суми/главници/ в размер на 407,34 лева за периода 18.02.2021 г. до 19.12.2023г..Решението е обжалвано и в частта, с която община С. е осъдена да заплати на Районен съд- Смолян държавна такса в размер на 200,99 лева, 1 изчислена върху размера науважените искове , както и в частта с която са присъдени разноски в полза М. Б. в размер на 600,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200,00 лева възнаграждение за вещото лице по назначената ССчЕ. Така постановеното съдебно решение е недопустимо,необосновано и неправилно. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, а само в една малка част от тях.Неправилно съдът приел ,че КТД в отрасъл „Здравеопазване“ /ОКТД/ е породил действие между страните.Последният договор е сключен между Сдружение„М.“,

Национална асоциация на работодателите от здравеопазването в Р.България, Национална браншова стопанска камара на търговците дистрибутори на едро на лекарствени продукти, медико-санитарни и билкови препарати, както и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Медицинска федерация Подкрепа, като страните не са обвързани от този КТД . Първоинстанционният съд не е направил разграничения, че ОКТД и КТД /сключен между Община С. и Синдикалната организация на медицинските специалисти от заведенията училищата към КНСБ/ са два различни договора, страните по тях са различни, съответно клаузите по всеки един от тях обвързва единствено и само страните подписали договора.

Съгласно чл.57, ал.1 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора. А в случая страна по КТД, сключен с Община С. е Синдикалната организация на медицинските специалисти . Неправилно съдът посочил, че следва да се прилагат разпоредбите на ОКТД, по който договор община С. не е страна и същия не поражда правно действие , защото не е спазена установената процедура в чл.51б от КТ. В подкрепа на това е и депозирания отговор от Министъра на труда и социалната политика , обективиран в писмо с изх. № 11-01-6 /01.03.2024 г. с посочено от жалбоподателя съдържание В случай, че съдът беше обсъдил въпросното писмо на Министъра на труда и социалната политика, то най-вероятно щеше да стигне и додруги правни изводи по прилагане на закона, защото от събраните доказателства по делото е видно, че община С. на първо място не е страна по ОКТД, каквото условие е необходимо за да породи правно действие договора. И второ не е изпълнена процедурата установена в чл.51б, ал.4 и ал.6 от КТ, разпростирането на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи да е извършена със заповед на Министъра на труда и социалната 2 политика, която да е обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник", за да може да се приеме, че ОКТД може да има обвързваща сила страните по делото. Коментирано е Решение № 508 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4594/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б., В посоченото решение ясно е посочено , че когато колективното преговаряне е на равнище предприятие, договорът се сключва с работодателя. При сключване на колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище, работодателят се представлява от представителна организация на работодателите по споразумение между националните им организации. В хипотезата на чл. 516, ал. 4 КТ Министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на колективния трудов договор на отраслово или браншово равнище или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Първоинстанционното решение не само, че неправилно прилага закона, но то противоречи и посоченото решение на ВКС постановено по чл.290 ГПК, както и установената съдебна практика други съдилища в страната, които съдилища ясно и категорично са постановили решения относно това кога един ОКТД има обвързваща сила, а в случай на неспазена и неизпълнена процедурата по чл. 516, ал.4 и ал.6 от КТ , то за работодателя, който не е страна по договора КТД няма обвързваща сила Неправилен е изводът , че по силата на чл.З от КТД, сключени между кмета на Община С. и Синдикалната организация следва да се прилагат по-благоприятните условия, регламентирани в КТ и договорените на национално и браншово ниво по отношение на медицинските специалисти членове на синдикатите - страна по договора и в случая, по благоприятни се явяват разпоредбите на чл.47, ал.2 от Колективните трудови договори в отрасъл „Здравеопазване“. Съдът не е отчел , че посочената разпоредба чл.З от КТД касае не ОКТД, а разпоредбите на Кодекса на труда. Неправилно е прието , че по отношение на разпростиране действието на ОКТД работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори по реда на чл. 58 от КТ , което задължение неправилно е вменено на ответника, който не е обвързан от ОТКД . Въз основа на гореизложеното е поискано да бъде отменено решението в обжалваната и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска, като се претендират разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба , като е посочено, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са 3 твърдения отрасловият колективен трудов договор установява минимални размери на основното трудово възнаграждение, под които е налице забрана за работодателите и за синдикалните организации, страна по КТД отрасъл „Здравеопазване“ . Клаузите на индивидуалния трудов договор на ищцата са по-неблагоприятни от тези в КТД в отрасъл „Здравеопазване“, с който община С. а е обвързан, поради което следва да се приложи ОКТД , който е по благоприятен за ищцата . При неизпълнение на ОКТД в това число изплащане на основно трудово възнаграждение в намален размер спрямо посоченото в съответния КТД за ищцата е налице правен интерес да предяви иск пред съда, съобразно разпоредбата на чл.59 КТ, като искът бил доказан по основание и размер .Посочено е че когато работодателят сключва КТД , то същият е длъжен да се съобрази с разпоредбите на сключения отраслови КТД, което не е сторено .Коментирано е и Постановление на МС от 29.07.2022г , с което са одобрени допълнителни трансфери до общините за увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, с цел достигане на праговете , посочени в ОКТД. Претендират се разноски за въззивната инстанция .

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юр.К., като същият поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата се явява лично в с.з. и с адв.П. , като се оспора жалбата и се претендират разноски .

След като се запозна жалбата, становищата на страните и приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Смолян е образувано по искова молба на М.Б. срещу Община С. .В исковата молба са изложени твърдения , че ищцата е била назначена на работа в Община С. като медицински фелдшер на 6.03.2019 г. с работно място ОУ“И. В.“ гр.С., като на 19.11.2023г трудовият договор е прекратен поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Ищцата членувала в синдикалната организация на медицинските специалисти от детските заведения, училища и „детска кухня“ към КНСБ. Към момента на сключване на първоначалния трудов договор действал Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ , сключен на 8.11.2018 г. валиден за срок от две години, като в ОКТД е уговорена начална основна месечна заплата в размер 900,00 лева, т.е., основата месечна заплата за заеманата от ищцата длъжност не може да бъде по-малко от 900,00 лева. , 4 като индивидуалната работна заплата получавана от ищцата била в размер на 840,00 лева. След изтичане срока на действие на КТД в отрасъл „Здравеопазване“ 2018-2020 г. на 23.12.2020 г. е сключен нов отраслов Колективен трудов договор , действал до 23.12.2021 г. Съгласно чл.47 ал.2 от КТД в отрасъл „Здравеопазване“ е уговорено минимално посочено трудово възнаграждение за персонала, зает в здравните и лечебните заведения /бюджетни организации/, финансирани от бюджета на Министерство на здравеопазването, училищно и детско здравеопазване и здравни кабинети в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и възрастни, които не се финансират от бюджета на Министерство на здравеопазването .ОКТД установяват минимални размери на основното трудово възнаграждение, под които е налице забрана за работодателите и за синдикалните организации, страна по КТД отрасъл „Здравеопазване“ за договаряне . В тази връзка се претендира заплащане на сума , представляваща разликата между изплащаните на ищеца сума от работодателя и предвиденото възнаграждение, посочено в ОКТД отрасъл „Здравеопазване" .

Ответникът оспорил предявения иск , като са изложени доводи, че на ищцата са изплатени всички трудови възнаграждения , дължими се по сключения трудов договор, като Община С. не членува в съответните представителни организации на работниците и не е обвързана от

ОТКД.Възможността за разпростиране на ОТКД е предвидена в чл. 51б, ал. 4 от Кодекса на труда, съгласно който при спазване на законоустановените условия и процедура Министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Това налага извод, че браншовият/ отраслов колективен договор има действие и обвързва единствено страните.

В тази насока е допустимо да се прилагат единствено КТД сключено на ниво предприятие, по които договори ответникът е обвързан и е изпълнил съответните задължения.

С обжалваното решение решаващият съд уважил частично исковата претенция , като приел , че страните са обвързани със сключените ОКТД, макар и да не са страни по него въз основа на разпоредбите на чл. 3 от сключени КТД на ниво предприятие следва да се прилагат по благоприятните разпоредбите на ОКТД .Съдът приел, че претенцията ан 5 ищцата е основателна за периода след преди 16.11.2020г са погасени по давност, като уважил иска до размер от 3774,84 лева, в това число разлика между основно възнаграждение и минимално възнаграждение по ОТКД в размер на 2693,28 лева и 1081,46 лева-разлика между допълнително трудово възнаграждение за посочения период като се вземе предвид минималните трудови възнаграждения в ОКТД. Уважени са и исковите претенции за заплащане на законна лихва.

По делото не е спорно, че в периода от 16.11.2020г до 19.11.2023г ищцата е работила по трудов договор , сключен с Община С. , като е заемала длъжността медицински фелдшер в ОУ И. В. -гр.С. .Ищцата е била синдикален член на КНСБ-Синдикална организация на медицинските специалисти в училищата.

В същия период са сключени три КТД на ниво предприятие , съответно от 06.12.2018г,

24.09.2020г и 01.09.2022г .Тези