Решение № 80 от 13.02.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1342/2024
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 13.02.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 261 и 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 2 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Благоевград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200501342 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба от З. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ"З.
П."/непререгистриран/, с постоянен адрес: ***, с която се иска отмяната на Разпореждане от 12.08.2024г. на ЧСИ А. Ц., с което е отказано да се прекрати Изпълнително дело № 499/2010г. по неговия опис, поради настъпила перемция.
Поддържа се с жалбата, че в производството по Изпълнително дело № 499/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц., са налице основанията на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяването му поради перемпция, като се поддържа че след депозирана молба от взискателя на дата 09.03.2020г., с която е направено искане за изпълнителни действия, не е предприемано никакво изпълнително действия от страна на ЧСИ и такива не са били извършвани.
Основният довод на депозираната жалба от ЕТ"З. П."/непререгистриран/, е че подаването само на молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия, без да има извършване на реални изпълнителни действия, с които да се прекъсва срока на давността, не може да има и прекъсване на срока за перемция.
Така сочи се с жалбата, че на 04.06.2021г. взискателят е депозирал по образуваното Изпълнително дело № 499/2010г.- ново искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение. На 02.12.2021г. е изпратено напомнително писмо до работодателя за наложения запор. Излагат се доводи, че изпращането на напомнително писмо, е различно от запорното съобщение, не поражда никакви правни последици, както и не прекъсва срока за 1 настъпване на перимцията. Сочи се с жалбата, че на 29.04.2022г., взискателят е депозирал ново искане за изпълнителни действия. На 05.05.2022г. по изпълнителното дело на длъжника е изпратено съобщение за насрочване на опис, за който опис длъжника твърди че не е уведомен по никакъв начин- нито лично, нито по телефона, като в кориците на изпълнителното дело, няма данни за редовно уведомяване. Излагат се доводи, че не е съставен протокол за извършване на опис на движими вещи, което означава че описа не се е състоял, не са извършвани никакви изпълнителни действия които да прекъснат срокът за настъпването на перемция, поради което изпълнителното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
Поддържа се с жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, че реално последното принудително изпълнително действие по Изпълнително дело № 499/2010г. е извършено на 25.01.2019г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на едноличния търговецд. След тази дата няма насрочени изпълнителни действия, които да прекъсват настъпването на перемция.
Поради изложените съображения, иска се с жалбата съдът да отмени атакуваното разпореждане на ЧСИ А. Ц., с което се отказва прекратяването на изпълнително дело № 499/2010г. и да постановите прекратяване на същото поради настъпила перемция.
В срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, срещу депозираната жалба не е постъпило писмено възражение от взискателя по Изпълнително дело № 499/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц.„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ А. Ц. изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Излага доводи, че по Изпълнително дело № 499/2010г. по неговия опис, не е настъпила законова перемпция. За да е налице такава съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съобразно разрешенията приети с ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. дело №2/2013г. на ВКС и Решение № 37/24.02.2021г., по гр. дело №1747/2020г. на ВКС, взискателят следва да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години или да са изминали повече от две години от последното валидно изпълнително действие. Видно от извършените изпълнителни действия от образуваното Изпълнително дело № 499/2010г., няма период повече от 2 години без взискателят да е поискал или да не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ А. Ц..
Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане с отказ за прекратяване на изпълнителното производство по Изпълнително дело № 499/2010г., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, във връзка с чл. 436 от ГПК, намира подадената жалба по реда на чл. 435 от ГПК за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Същата е депозирана в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, като отговаря на изискванията на закона и е редовна.
ОС Благоевград в решаващия състав, като съобрази оплакванията, наведени с жалбата, 2 данните по Изпълнително дело № 499/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц., представено в заверен препис, намира следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Изпълнително дело № 499/2010г. е образувано по предсатвен Изпълнителен лист от 22.11.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8425, издадена на същата дата по ч.г.д.№ 3560/2010г. по описа на РС Благоевград, по молба от 14.12.2010г. на взискателя „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК 831596033, депозирана в офиса на ЧСИ А. Ц., рег.№ 701 на КЧСИ, срещу длъжникаЕТ"З. П."/непререгистриран/, като взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
От момента на образуване на изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия:
Със запорно съобщение от 05.01.2011г., е наложен от ЧСИ А. Ц.- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- З. П. П.;
На 21.03.2011г., с друго запорно съобщение до трето задължено лице, е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД;
Въз основа на нова молба от взискателят от 07.12.2011г., на дата 07.12.2011г., е наложен нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
От представените по Изпълнително дело № 499/2010г.- преводни нареждания за кредитни преводи се установява по безспорен начин, че поради наложените запори, периодично са постъпвали суми по сметката на ЧСИ, превеждани от запорираните сметки, в периода oт 16.05.2011г. до 21.10.2014г.
По молба от взискателят- „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, с вх.
№ 08476/21.07.2016г., взискателят е поискал налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника. Видно от материалите по делото, възбраната е наложена с Постановление за налагане на възбрана от 20.09.2016г., издадено от ЧСИ А. Ц..
С последваща молба от взискателят „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, депозирана по Изпълнително дело № 499/2010г. на 27.11.2017г., поискано е от ЧСИ А. Ц. извършването на нови изпълнителни действия и е посочен нов изпълнителен способ- искане за запориране, опис на движими вещи и изнасяне на същите на публична продан, насочени срещу вещи собственост на длъжника З. П. П., ЕГН **********.
С молба на взискателят с вх. № 00594/23.01.2019г., взискателят е поискал извършване на нови изпълнителни действия, в рамките на вече заявените изпълнителни способи- налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поисканият запор е наложен от ЧСИ А. Ц., по Изпълнително дело № 499/2010г., чрез издаване на Запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение, от 3
25.01.2019г,;
Последвала е нова молба от взискателят- „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, депозирана по Изпълнително дело № 499/2010г. на дата 09.03.2020г., с искане до съдебния изпълнител за извършване на нови изпълнителни действия, в рамките на заявените от взискателя изпълнителни способи.
На дата 04.06.2021г., взискателят по изпълнителното дело е депозирал нова молба с вх. № 07096, с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На работодателя е изпратено напомнително писмо с дата 02.12.2021г.;
Последващата молба от взискателят „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, е от 29.04.2022г., коята съдържа искане до съдебния изпълнител за предприемане на нови изпълнителни действия.
Видно от материалите по Изпълнително дело № 499/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц., на дата 29.02.2024г., взискателят- „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, е депозирал две молби. С едната е поискано от ЧСИ да запорира, да опише и изнесе на публична продан движими вещи, собтвеност на длъжника З. П. П., като собственик и представител на ЕТ "З. П."/непререгистриран/.С другата е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на регистриран нов трудов договор с „ПАРКС-ММ“ ЕООД, ЕИК 101664635.
На 17.07.2024г. в офиса на ЧСИ А. Ц., е постъпила Молба с вх. № 08215/17.07.2024г. от длъжника З. П. П., в качеството му на представляващ ЕТ "З. П."/непререгистриран/, с която иска да се прекрати Изпълнително дело № 499/2010г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
С обжалваното Разпореждане от 12.08.2024г. е постановен отказ от ЧСИ А. Ц., рег.№ 701 на КЧСИ, да бъде прекратено Изпълнително дело № 499/2010г. поради перемпция, с мотива че не са налице основанията за перемпция и прекратяване на заявеното от длъжника основание.
Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ А. Ц., е депозирана жалбата от длъжникът ЕТ"З. П."/непререгистриран/, с правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС Благоевград.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:
Депозираната жалба по чл. 436 от ГПК е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл. 436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ А. Ц., пред който е образувано изпълнителното дело, до компетентния за нейното разглеждане ОС Благоевград.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжникът по изпълнителното производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./, може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл обжалваното действие на ЧСИ А. Ц., попада в предметния обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на длъжника в 4 изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и сл. от ГПК.
Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна– длъжникът по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.
В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за прекъсването и течението на погасителната давност е разискван в неразривна връзка с "перемпцията" по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, и доколкото обединяващо звено и в двата случая са идентичните по смислово съдържание разпоредби на чл. 116, б. "в" ЗЗД "извършването на изпълнителни действия" и чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК "предприемане на действия за принудително изпълнение", поради което постановките в мотивите към тази точка на цитираното ТР, са приложими и за процесния случай. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи 2-годишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, с т. 10 на ТР № 2от 26.06.2015г., по тълк.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е възприето становището, че всяко действие на взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срока на давността и това са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.