Решение № 1346 от 10.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Варна, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20213110117044 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Н. Т. С. срещу „МБАЛ В.“ ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от общо 5100,74 лв., представляваща сбор от дължимото трудово възнаграждение за периода от м.03.2020г. до м.11.2021г., както и сумата от 265,60 лв. – представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцата работела в ответното дружество на длъжност „медицински лаборант“ от 08.10.2013г. до 15.11.2021г., като едностранно прекратила трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. След това ищцата отправила покана до ответника последният да заплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава. До момента на подаване на исковата молба не е изплатено дължимото възнаграждение за периода от м.03.2020г. до м.11.2021г.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Изложено е, че искът е допустим. Ответникът е медицинско заведение, чиято дейност е осъществяване на болнична помощ. Избухналата пандемия през 2020г. се отразила изключително тежко на дружеството, поради което настъпила сложна финансова ситуация. През същата година срещу дружеството било образувано изпълнително дело с взискател О. В. – МДТ. Всички банкови сметки на дружеството били запорирани, а постъпленията от РЗОК се превеждали директно към ЧСИ. От м. август 2020г. до м. април 2021г. лечебното заведение не получавало никакви средства. Задълженията на лечебното заведение са в резултат на обективната невъзможност за изпълнение по сключения с ищцата трудов договор.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и от приложения по делото Трудов договор с номер 1

705 от 08.10.2013г. се установява, че Н.С. е била в трудови правоотношения с ответното дружество. Длъжността е била „медицински лаборант“, на четири часово работно време, с основно месечно възнаграждение от 300,00 лв. Срокът за предизвестие и за двете страни се определя на 15 дни. На 02.01.2020г. е подписано допълнително споразумение между страните, от което се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 350,00 лв.

Установява се от Заповед с номер 31/14.11.2021г., издадена от „МБАЛ В.“ ЕООД, че трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, считано от 15.11.2021г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено: прекратяване без предизвестие, поради забавяне изплащанията на трудовото възнаграждение. Посочено е в заповедта, че на осн. чл. 221 КТ работодателят дължи обезщетение на работника в размер на 1 брутно трудово възнаграждение.

По делото е изготвена ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Ищцата е освободена от длъжност със Заповед 31/14.11.2021г., считано от 15.11.2021г. На ищцата се дължат нетни възнаграждения за периода от м.03.2020г. до м.11.2021г. в общ размер на 5100,74 лв. Обезщетението по реда на чл. 221, ал. 1 КТ е в нетен размер на 315 лв., и в брутен размер – 350,00 лв.

От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 128 КТ. По иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който твърди, че има право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и неговият размер, а в тежест на ответника е да докаже плащането му.

В конкретния казус се установи безспорно, че страните се намирали в трудови правоотношения, като за процесния период м.03.2020г. до м.11.2021г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „медицински лаборант“. Установи се от заключението на ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, че неизплатеното трудово възнаграждение, дължимо за периода от м.03.2020г. до м.11.2021г., е в размер на 5100,74 лв.

Ответникът не представи никакви доказателства, които да установява изплащане на каквото и да било възнаграждение или обезщетение в полза на ищеца. Чл. 270 КТ урежда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

От установената фактическа обстановка не се установи изпълнение. Исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна дължимата държавна такса за разгледаните искове в общ размер на 254,03 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.

В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „К.“ **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 5100,74 лв. (пет хиляди и сто лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 2 м.03.2020г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.

В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „К.“ **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 265,60 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.

В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „К.“ **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 700,00 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „МБАЛ В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.

В., пл. „С.“ *, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от общо 254,03 лв., представляваща дължима държавна такса в производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3