Решение № 364 от 19.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. **** , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Деспина Г. Георгиева

Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503148 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 268179/25.09.2020г от С. Е.

Ч. срещу решението № 260151/27.08.2019г по гр.д.№ 7151/2019г на ВРС–34с-в, с което е отхвърлен искът й срещу Е. А. Ч. ЕГН ********** от с.****, за изменение на присъдената по гр.д.№ 11664/2014г на ВРС, в нейна полза издръжка от 200лв, която да бъде увеличена по размер на 400лв месечно, считано от датата на депозиране на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване; ОСЪДЕНА е ищцата С. Е. Ч. ЕГН ********** от гр.**** да заплати на адв.**** от АК-**** в качеството й на пълномощник на отв.Е. А. Ч. сумата от 370лв, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.

Счита решнието за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо него бъде постановено друго за уважаването на иска й.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 275901/26.10.2020г от Е.

А. Ч. чрез назначения му особен представител адв.**** в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

1

Претендира определянето на възнаграждение за особения пердставител за въззивната инстанция.

В исковата молба, подадена на 13.05.2019г, от С. Е. Ч., род.14.03.2002г, непълнолетна, действаща със съгласието на майка си **** излага, че с решение по гр.д.№ 11664/2014г на ВРС, изменено с решение по в.гр.д.№ 1986/2015г на ВОС ответникът е бил осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200лв.

От определянето на издръжката бил изминал значителен период от време, през които са се променили икономическите условия в страната и са нараснали потребностите на ищцата, определеният размер бил крайно недостатъчен.

Към датата на подаването на ИМ ищцата е ученичка в 10-ти клас на СОУ„Проф.Асен Златаров“-гр.****, като разходите за учебни помагала, тетрадки, извънкласни дейности, дрехи, необходими за училище и ежедневието изцяло се заплащали изцяло от майка й. Само в началото на 2018г последната била заплатила над 200лв. Наред с това ищцата получава джобни пари за закуска по 5лв на ден и по 2лв за градски транспорт. Направени били разходи за лекарства и лечение при зъболекар-ортодонт възлизали на 1500лв. Освен това, живеела в жилище под наем, за което заплащала 350лв месечно.

Всички разходи били покривани от майка й, която разчитала на помощта на родителите си, тъй като доходът й бил в минимален размер. Твърди, че ответникът живеел в **** и имал възможност да заплаща по висока сума за издръжка, Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде изменен размерът чрез увеличаването му от 200лв на 400лв месечно, считано от датата на депозиране на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Претендира и разноски по делото.

В хода на производството пред РС, на 14.03.2020г, **** е навършила 18г и затова същата се явява самостоятелно процесуално дееспособна, без да е необходимо съгласието на майката.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. А. Ч., чрез адв.**** е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност иска.

Твърди, че наред с присъдената издръжка закупувал на дъщеря си дрехи, обувки и други необходими вещи и такива искани от ищцата, водел я на зъболекар, в това число в гр.Шумен, закупил й мобилен телефон и карта за ползването му, лаптоп.

От началото на 2016г на ищцата, чрез нейната майка, немската държава заплащала 2 детска добавка в размер на 174евро. Така месечният доход на дъщеря му бил 540,31лв, която сума счита за достатъчна да покрива издръжката й.

Оспорва издръжката на дъщеря му да включва разходи за организирани мероприятия от училище, като поддържа, че дъщеря му не е ходела на ученически лагери, а и считал, че такива не се организирали в средно учебно заведение.

Твърди, че дъщеря му не участвала в никакви извънкласни занимания, за да се налага заплащане на допълнителни суми.

Оспорва издръжката й да изисква заплащането на наем за жилище в гр.****, след като майката имала апартамент в града, в който **** би могла да живее. Освен това, представеният договор за наем бил съставен с оглед нуждите на процеса и дори дъщеря му да живеела в това жилище не заплащала наем, тъй като било собственост на лелята на ищцата. Освен това, от дъщеря си знаел, че била заставена от майката си да живее в това жилище, за да се грижела за детето на **** Беамилова и да го пазела, тъй като в апартамента не живеел възрастен човек.

Поддържа, че разходите по издръжката на ищцата следвало да се правят целесъобразно, като в тази връзка счита, че не било необходимо разходите за транспорт да са по 2лв на ден, при положение, че ученическите карти за градския транспорт били значително по-евтини.

По отношение джобните за закуска счита, че дъщеря му можела да се храни в дома, с домашно приготвена храна.

За ненужни считал и разходите за почивки, още повече нееднократно правени в рамките на един сезон и в една и съща държава.

Що се отнася до неговите възможности не оспорва, че живее в ****, но последното счита, че не било определящо за дохода му. Твърди, че на 16.06.2014г сключил граждански брак, от който има дете–Асмин, род.4.02.2017г.

Поради здравословното състояние на съпругата му следвало да напусне работа и да се грижи за семейството. Тъй като двамата били безработни и съответно регистрирани в Общински център по заетост, общият доход на семейството бил 1000евро месечно. От тази сума покривал месечен наем от 495евро, издръжката на ищцата, като с остатъка следвало да се покрият нуждите на семейството. Последното сочи като основание за намаляване на първоначално определената издръжка, от което право не се е възползвал, създавайки задълженията си като родител.

Поддържа, че участието на майката като паричен израз следвало да е значително по-голямо в сравнение с това, което било постановено при първоначално определената издръжка, тъй като към него момент **** била по-малка, живеела с майка си, което от своя страна налагало значително повече непосредствени грижи, каквито в момента не били необходими поради разделното им живеене.

3

По изложените съображения моли за отхвърлянето на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-**** , редовно призована, не изпраща представител и не е изразила становище по жалбата и по иска.

Така предявените обективно кумулативно съединени главен и акцесорен искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.150 вр.чл.143 ал.1 СК и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложеното на л.161-І у-е за раждане е видно, че родителите на ****, род.14.03.2002г, са **** и Е. А. Ч..

Няма спор и за това, че с решение № 1839/20.04.2015г по гр.д. № 11664/2014г на ВРС- 31с-в /л.156-160-І/ упражняването на родителските права по отношение на **** са предоставени на майката, при която е било определено и местоживеенето на детето; бащата е бил осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150лв.

С решение от 30.10.2015г по в.гр.д.№ 1986/2015г на ВОС е отменено решението № 1839/20.04.2015г по гр.д. № 11664/2014г в частта, с която е била отхвърлена претенцията за издръжка за разликата над 150лв до 200лв и ответникът е бил осъден да заплаща и сума в размер на още 50лв или общо 200лв /л.162-165-І/.

В о.с.з. на 22.06.2020г между страните е било прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищцата **** е посещавала ортодонт към 17.01.2020г и за предоставените ортодонтски услуги е заплатила сума от 600лв, което е видно и от разписката /л.11, гръб-І/.

Представени са от ищцовата страна фискални бонове за закупена храна, материали за рисуване, разходи за кино, театрална постановка и други, както и разписка от 24.04.2018г за заплатена ел.енергия от **** за обект на потребление в **** ул.„Антон Неделчев“ бл.11 ап.1 /л.11-І/.

Приобщен като доказателство е и касов бон и гаранционна карта за закупен от **** мобилен телефон /л.172-І/

На л.4, 5-І е приложено копие от договор за наем от 1.09.2018г, от който е видно, че наемодателят **** е отдала на **** за временно и възмездно ползване апартамент № 2, находящ се в гр.**** ул.„**** срещу месечна наемна цена в размер на 350лв.

4

Видно от приложения НА № 3/2010г /л.96-І/ е, че на 4.05.2010г **** е придобила право на строеж върху апартамент № 1 на втори етаж с площ от 62,21кв.м., състоящ се от входно антре, дневна-кухненски бокс, две спални, баня-тоалет и тераса.

От извлечение от сметка на **** към 31.01.2020г /л.153-155-І/ се установява, че ежемесечно в сметката й са постъпвала суми, преведени от Федералната агенция по заетостта, както следва: на 22.05.2019г–3041,39лв за периода м.юли 2018г–м.май 2019г или 276,49лв месечно; на 18.06.2019г–338,60лв за м.06.2019г, на 16.07.2019г–358,11лв за м.07.2019г, на 16.08.2019г–358,11лв за м.08.2019г, на 19.09.2019г–358,11лв за м.09.2019г, на 18.10.2019г–358,11лв за м.10.2019г, на 18.11.2019г–358,11лв за м.11.2019г, на 16.12.2019г–358,11лв за м.12.2019г, на 17.01.2020г–358,11лв за м.01.2020г

Представено е и у-е, изд.от Д„СП“-****, от което е видно, че **** не е получавала семейни помощи за ****.

От справки от ОД на МВР **** за задгранични пътувания на ищцата и майка й е видно, че единственото такова е било влизането в РБългария на майката през ГКПП **** на 30.08.2019г /л.166-167-І/

От справка от ТД на НАП **** /л.169-І/ е видно, че осигурителният доход на **** възлиза в размер на 510лв.

От у-е- за сключен граждански брак е видно, че майката на ищцата **** /за промяната на имена на родителя – справка от НБД „Население“ на л.105-І/ е сключила на 27.09.2016г. граждански брак с Мустафа Фикрет Сами /л.151-І/.

От у-е /л.88-І/ се установява, че отв.**** на 16.06.2014г е сключил граждански брак със ****, от който имат родено дете Асмин ****а, род. 4.02.2017г /л.89-І/.

Представени от ответника са и медицински документи, удостоверяващи, че през м.03.2009г на **** е поставена диагноза „Карценом на лява млечна жлеза“. През м.01.2018г бил установен първично метастазирал вторичен карценом на дясната гърда /л.90-95-І/, а в резултат на изследвания през м.12.2019г било посочено, че бил установен в горен външен квадрант на млечната жлеза, регистрирана от м.04.2009г.

5

Представен е и договор за наем от 1.12.2016г, от който е видно, че семейството на ответника живее в наето жилище с месечна наемна цена от 290евро, в която не са били включени режийните разходи /л.100-102-І/. Няма данни договорът за наем да е прекратен на посочената крайна дата, поради което, с оглед уговореното в него, същият следва да се приеме за продължен.

Видно от представените в превод от ответника решения на длъжностно лице при Общински център за заетост, окръг Офенбах /л.81-87-І/, че на семейството на **** за периода м.02.2019г до 31.01.2020г било отпуснато обезщетение за осигуряване на средства за препитание. В определената сума бил включен и разходът на семейството за наем . В решението от 17.07.2019г /л.81-І/ е посочено, че получаваният брутен доход от ответника е в размер на 220евро.

По делото като свидетел е разпитана майката на ищцата **** в ос.з. на 22.06.2020, след като дъщеря й е навършила пълнолетие на 14.03.2020. Същата излага, че живее в гр.**** на адрес ул.„****. От година дъщеря й живеела отделно от нея на адрес гр.**** ул.„****. В жилището, което било собствено на сестра й ****, Сейде живеела с по-малката си братовчедка. До това решение се стигнало поради желанието на ищцата. Свидетелката сочи, че не е коментирала с бащата на **** тя дали да живее отделно от майка си на квартира.