Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.07.2017, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
1335/2016
Подписан
25.07.2017
В сила
23.03.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.223 · Кодекс за застраховането
  • чл.257 · Кодекс за застраховането
  • чл. 267 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 1 ал.1 т.6 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№………./25.07.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА при участието на секретаря Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1335 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ

СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.

Производството е образувано по предявен иск от В.К.В., чрез адв.Х.Г. ***» АД за заплащане на сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.08.2014 год., в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил марка «ВАЗ 21013» с ДК № В 3539 КВ, управляван от С. К. Д. и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица № 02113002787604 със срок на действие 25.11.2013год. – 24.11.2014 год., сключена с «БУЛ ИНС» АД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /15.09.2016год./ до окончателното й изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се от ищеца в исковата му молба, че на 09.08.2014год. е настъпило ПТП на пътя посока с. Добрина, причинено по вина на водача

С. К. Д., при управление на МПС - л.а, марка „ВАЗ 21013”, с per. № В 3539 KB, в резултат на което получил множество травматични увреждания: контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и обуславяща контузия на сърцето; контузия на десния бял дроб, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; десностранен хемопневмоторакс, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузионна пневмония, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; множествени счупвания на ребра вдясно, обуславящи трайни затруднения в движенията на снагата за период не по­-малък от 3-4 месеца; счупване на главата на дясна бедрена кост, обусловило трайно затрудняване в движенията на десен долен крайник за период не по-малък от 8-10 месеца; комбинирана травма със счупване на лявата зигоматична кост в областта на дъгата, горночелюстните синуси, които обуславят трайно затруднение във функцията на дъвченето за период, надхвърлящ един месец; травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Излага, че с експертно решение на ТЕЛК-Варна на ищеца е определена 50% нетрудоспособност за период от три години. Сочи, че водач на лекия автомобил, рег.№ В 3539 KB към момента на причиняване на ПТП на 09.08.2014г. е лицето С. К. Д., починал при произшествието, поради което с Постановление № 1000/07.01.2016г. Районна прокуратура -Провадия на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.4 от НПК е прекратено ДП № 376/2014г. по описа на РУ-Провадия водено срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр.1, б. „а” пр.2 вр. с ал.1, б. „б”, вр. с чл.342 ал.1 от НК. Излага съображения за влошено здравословно съС.ие и затруднено финансово положение в резултат на причинените травматични увреждания. Поради това, че към момента на инцидента виновният водач е имал валидно сключена застраховка «гражданска отговорност» по застрахователна полица № 02113002787604 със срок на действие 25.11.2013 год. – 24.11.2014 год., издадена от ответника, се претендира от последния заплащане на обезщетение на описаните в исковата молба неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП. Сочи, че на 14.01.2016год. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие и е направил простъпки за доброволно уреждане на спора, но същият е отказал да изплати обезщетението.

Ответникът «БУЛ ИНС» АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то и по-конкретно, че водач на автомобила е бил ищецът, а не починалият по-късно след инцидента С. Д.. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира обезщетение от застрахователя по смисъла на чл.257, ал.1 и ал.3 КЗ/отм./. Сочи, че по досъдебното производство е установено, че двамата пътници в автомобила се намирали в съС.ие на алкохолно опиянение. В тази връзка релевира възражение за съпричиняване от страна ищеца на настъпването на вредоносния резултат поради качване в автомобил, управляван от пиян водач и неползване на обезопасителен колан от негова страна. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишено, съобразно принципа на справедливост.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа депозираната първоначална такава и релевираните в нея твърдения за механизма на настъпване на ПТП. Противопоставя се на твърденията за липса на легитимация на ищеца да претендира обезщетение от застрахователя.

В съдено заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Представя писмена защита, в която развива доводи по съществото на спора.

В о.с.з., ответното дружество „БУЛ ИНС” АД не изпраща представител. В молба от 28.03.2017г. в условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 589/23.02.2017 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Видно от представената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на Гаранционен фонд лек автомобил марка „ВАЗ 21013”, с per. № В 3539 KB, управляван от водача С. К. Д., е бил застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка гражданска отговорност, застрахователна полица 02113002787604 със срок на действие 25.11.2013 год. - 24.11.2014 год.

От приобщена преписка по ДП

№ 376/2014 год. по описа на РУ-Провадия, водена срещу виновното лице и констативен протокол за ПТП №24/25 от 09.08.2014 год., се установява, че на 09.08.2014год. е настъпило ПТП на пътя посока с. Добрина, при управление на МПС - л.а марка „ВАЗ 21013”, с per. № В 3539 KB от водача С. К. Д..

С постановление от 07.01.2016г. на прокурор от РП Провадия е постановено прекратяване на наказателното производство по ДП №376/2014г. по описа на РУ – Провадия, водено срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б. „а”, пр.2 вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 НК, поради настъпила смърт на дееца С. Д..

Спори се по делото за това кое лице е управлявало процесното МПС, с оглед материалноправната му легитимация да претендира обезщетение за претърпените вреди от застрохователя, както и за степента на съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Доколкото елементите от фактическия състав на деликта не са установени с влязла в сила присъда, а постановлението за прекратяване на наказателното производство няма задължителна за съда сила, то в разглеждания случай ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на противоправно поведение от страна на застрахования водач, причинната връзка между това поведение и настъпилия резултат и причинените неимуществени вреди.

Въз основа на изслушаната по делото комплексна СМАТЕ, приложените писмени доказателства и събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства, съдът приема следния механизъм на произшествието:

На 09.08.2014 год. след среща с близък кръг роднини в с. Манастир ищецът и С. К. Д. се качили в лек автомобил марка „ВАЗ 21013” и се насочили към съседното село Добрина. Пътното произшествие е настъпило на пътя посока с.

Добрина, при което водачът на автомобила губи управлението му, при което видно от констативния протокол с пострадали лица се сблъсква в дясно по посоката му на движение в крайпътно дърво. В резултат на инцидента са причинени телесните увреждания на ищеца. Съдът кредитира заключението по изслушаната експертиза в автотехническата й част, съгласно което с оглед степента на деформация на лекия автомобил и характера на травматичните увреждания на В.К.В. (прорезни разни в дясна челно-теменно-слепоочна област на главата и линейни ожулвания по десния лакът, удари реализирани в областта на главата, гръдния кош и десния горен крайник), лекият автомобил е бил управляван от С. Д.. В тази връзка съдът намира възражението на ответника срещу материалноправната легитимация на ищеца, основано на твърдение, че застрахованият водач не може да претендира заплащане на застрахователно обезщетение, за неоснователно. Ищецът като пострадал при ПТП, причинено от застрахован при ответника водач, попада в приложното поле на чл.257 КЗ /отм/, поради което предвид функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя с тази на деликвента, е легитимиран да предяви и настоящия иск.

Не е спорно между страните, а и видно от обстоятелствената част на комплексната експертиза, както и протокола за ПТП, ищецът В.В. е получил множество травматични увреждания: контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и обуславяща контузия на сърцето; контузия на десния бял дроб, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; десностранен хемопневмоторакс, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота; контузионна пневмония, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота; множествени счупвания на ребра вдясно, обуславящи трайни затруднения в движенията на снагата за период не по­-малък от 3-4 месеца; счупване на главата на дясна бедрена кост, обусловило трайно затрудняване в движенията на десен долен крайник за период не по-малък от 8-10 месеца; комбинирана травма със счупване на лявата зигоматична кост в областта на дъгата, горночелюстните синуси, които обуславят трайно затруднение във функцията на дъвченето за период, надхвърлящ един месец; травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно-контузна рана в областта на лицето, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно експертно решение на ТЕЛК от 17.02.2015г. ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза вътречерепна травма.

Видно от съдебномедицинската част на изслушаната експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно дадено и напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на водача на лекия автомобил С. Д. е била 2.35 ‰, а на ищеца В.В. – 3.00 ‰.

От назначената СМАТЕ се установява, че процесният лек автомобил е бил снабден с предпазни колани, които са от неинерционен тип. Вещите лица изразяват становище, че пострадалия В.В. е бил без поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице-медик пояснява, че ищецът е претърпял много тежки травматични увреждания, които биха се реализирали и без поставен предпазен колан, но обемът и тежестта им щели да бъдат много по-слабо изразени. Излага становище, че реално е било възможно да не се реализират счупвания на толкова много ребра и контузия на сърцето.

Вероятно по-слаби наранявания биха се получили при стегнат колан, предвид съС.ието на автомобила при инцидента.

За установяване на понесените от ищеца болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са изслушани показанията на свидетеля. Показанията на свидетелката Димитричка В. /съпруга на ищеца/ съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, но отчита, че съвпадат с със събраните по делото писмени доказателства. В. споделя, че ищецът е имал множество травми, поради което се наложило престой в реанимация от 41 дни, след което е хоспиталиран в болничното заведение още около 10 дни. Пояснява, че ищецът бил напълно неподвижен, не можел да се обслужва сам, не разпознавал близките си в резултат на травмата на главата.