Решение № 4436 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4436 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100104617 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищцата С. П. Р. твърди, че на 13.12.2022 г., около 4:50 часа в гр. София, по ул. „Източна тангента“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул.

„Ботегвградско шосе“, в района на Park and Travel на летище София се е движел товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *********, управляван от И.

К.. В нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 1 т. 1 и чл. 116 ЗДвП водачът на товарния автомобил реализирал ПТП с пешеходеца К.А. В резултат на пътния инцидент К.А.получил черепно-мозъчна травма и впоследствие починал. Ищцата сочи, че е майка на починалия пешеходец. Помежду им имало изградена силна и хармонична връзка, отношения на взаимна обич, разбирателство и уважение, подкрепа и помощ. Ищцата изпаднала в тежко депресивно състояние – затворила се в себе си, отказвала да общува с хората, да се храни, плачела постоянно, чувствала се безпомощна. Загубата й била невъзвратима. Ищцата сочи, гражданската отговорност на водача на т.а.

„Мерцедес“ с рег. № ********* към датата на ПТП била застрахована от ответното дружество. На 18.01.2023 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение и към датата на сезиране на съда не й е изплатено. По изложените съображения моли съда да осъди 1 ответника да й заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва застрахователното правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *********. Твърди, че процесният инцидент не е настъпил по вина на водача на автомобила в резултат на нарушение на правилата за движение. Посочва, че няма доказателства ищцата да има качеството наследник на починалия. Прави възражение за съпричиняване като твърди пешеходецът да се е движел/пресичал пътното платно в нарушение на правилата за движение – пресичане на необозначени места и навлизане на пътното платно внезапно и при ограничена видимост. Заявява становище за прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. З. и адв. В., поддържа предявения иск. Събраните доказателства анализира в писмени бележки. Ответникът, чрез адв. Р., оспорва иска.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С. П. Р. е майка на К.С.А., роден на ********* г. и починал на 13.12.2022 г.

С присъда по НОХД 2814/2024 г. на СГС, 20 с-в И. С. К. е признат за виновен в това, че на 13.12.2022 г., около 05.00 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с регистрационен № *********, по платното за движение на ул. „Източна тангента“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Мими Балканска“ и в района на паркинг „Парк енд Травел“, с административен адрес ул. „*********, нарушил правилата за движение, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е реагирал своевременно със спирачната система и реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил с предната си част движещият се успоредно на осевата линия на пътя, по средата на дясната пътна лента за 2 посоката на автомобила, пешеходец - К.С.А., ЕГН **********, и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на същия - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Като необжалвана/непротестирана, присъдата е влязла в сила на 07.12.2024 г.

За установяване на механизма на ПТП в частта по възражението за съпричиняване по делото е разпитан свидетеля т Й. П. К.. Свидетелят сочи, че на 13.12.2022 г. работел в „Унипек“ в гр. София, Нови Искър. Сутринта с И. натоварили хляб и свидетелят помолил да го закара до Централна гара. Към 4:30 тръгнали от фурната в посока „Христо Ботев“. Според свидетеля условията били „трагични“ – мъгла, заледен пътен участък, неопесъчен. На един десен завой водачът бил заслепен от фарове на дълги светлини на насрещно движещ се автомобил и по тази причина в последния момент видял пешеходец, движещ се в средата на пътното платно, на метър от шахтата вляво. Водачът се опитал да направи всичко възможно, за да избегне удара, навил волана наляво, но въпреки това със страничното огледало на автомобила пешеходецът бил ударен. В хода на разпита свидетелят сочи, че поради заледяването пешеходците ходели в средата на пътното платно „без жилетки, без нищо“, имали и куфар, а тротоарът бил заледен. Ставало въпрос за починалото момче и негов приятел. Преди удара водачът управлявал автомобила със скорост 40-45 км/ч, в рамките на допустимото ограничение.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. М.. Експертът определя следния найвероятен механизъм на ПТП: водачът И. С. К. е управлявал т.а. „Мерцедес Спринер“ по дясната (североизточна) лента на платното за движение на ул.

„Източна тангента“ в посока от югоизток на северозапад. През това време пешеходецът К.С.А. се е движел по лявата за него (североизточна) част на платното за движение в посока от северозапад на югоизток, срещу т.а.

„Мерцедес Спринер“. В един момент пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила на разстояние около 75 m пред автомобила. Водачът на автомобила е реагирал, когато автомобила е бил на около 42 m, като е отклонил автомобила наляво, но въпреки това е настъпил удар в предната дясна част на т.а. „Мерцедес Спринер“. След удара т.а.

„Мерцедес Спринер“ се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След удара пешеходецът К.С.А. е паднал на платното за движение на мястото и в 3 положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Ударът е настъпил върху дясната (североизточна) лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира: по дължина на около 35 – 36 m югоизточно от ориентира, приет в протокола за оглед. По широчина на около 1 – 1,5 m в югозападно от североизточната граница на платното за движение. Според вещото лице в анализираната пътна ситуация, от момента на начало на реакция на водача, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно е нямал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила със скорост 64 km/h е била 69,24 m.

Пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила на разстояние около 75 m пред автомобила, като тъмен обект попаднал в зоната на осветеност при над 1,2 lux до максимална стойност на осветеността от 2,0 lux може да бъде забелязан. В анализираната пътна ситуация, при реакция на водача в момента на попадане на пешеходеца в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила, той би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно би имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била мокра и заледена. Скоростта на автомобила непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била около 64 km/h при разрешена скорост от 50 км/ч. Пешеходецът е имал възможност да забележи автомобила (фаровете му) след като автомобилът е преминал пред левия за него завой преди местопроизшествието т.е. на около 170 – 190 m. В анализираната пътна ситуация, при реакция на водача в момента на попадане на пешеходеца в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила, той би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно би имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

В съдебно заседание експертът допълва, че и при скорост от 64 км/ч и при шофиране с допустимата скорост от 50 км/ч ударът за водача на товарния 4 автомобил е бил предотвратим, от значение в случая е късната реакция на водача. Към момента на реакция пешеходецът вече е в опасната зона и ударът е бил неизбежен. Пешеходецът е могъл да избегне удара като напусне платното – т.е. да отиде до тротоара, който е бил заснежен и заледен и по тази причина изначално пешеходецът не е можел да се движи по тротоара. Ако пешеходецът е знаел, че водачът няма да реагира – пострадалият е могъл да се премести внимателно като се качи върху заснежения и заледен тротоар, тъй като това изисква малко по-внимателно отместване. Когато пешеходецът е осъзнал, че водачът на лекия автомобил няма да реагира с цел предотвратяване на ПТП са оставали 1,8 секунди до удара – т.е. пешеходецът е нямал време да се отмести вляво.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. П. Р..

Свидетелят сочи, че ищцата е имала едно дете – К., чийто баща починал когато бил на 3-4 години. Ищцата и детето живеели в с. Алтимир, а към 13.12.2022 г. ищцата живеела и с приятеля си Т.. До 8 клас К. учел в с.

Алтимир, след това завършил техникум в гр. Бяла Слатина. За период от месец заминал да работи в Чехия. Ищцата и сина й контактували ежедневно.

Към датата на смъртта К. заминавал да работи в Германия – искал да изкарва повече пари. Сутринта на 13.12. свидетелят получил телефонно обаждане за смъртта на К.. Преди да съобщи новината на сестра си свидетелят й дал лекарство, за да се успокои. След като научила тя си глътнала езика и припаднала, не можели да й извадят езика. От този момент насетне ищцата била много зле: загубила блясъка в очите си, постоянно била тъжна и плачела.

При всеки разговор намесвала името на сина си: К. това…, К. онова…“ По делото е приета Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. Д. П.. Експертът отчита, че след научаването на травмиращата новина за смъртта на сина К.С.А. на 13.12.2022 г., при С. Р. се наблюдават мисловни доминанти и емоционални състояния, доминиращи ежедневието , които са характерни за продължаваща, но незавършена преработка на загубата. Въпреки това, благодарение на подкрепящата среда и наличието на сработващи психични защити, ищцата функционира сравнително добре в ежедневието си. Според експертизата, при ищцата се установява протрахирана (продължителна) реакция на скърбене, изразяваща се в тревожно-депресивни симптоми и персистиращи мисли, свързани със 5 загубата. Налице е и тенденция към фантазмено осъществяване на присъствието на изгубения обект (сина ), но без развитие на тежка дезадаптация или психотични симптоми. Експертизата изрично отбелязва, че състоянието на Р. следва да бъде разграничено от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тъй като при нея не се наблюдават халюцинаторни феномени, квазипсихотични състояния, патологичен хипервиталитет или поведенческа репродукция на травмата. В обобщение експертът заключава, че С. Р. към момента страда от протрахирана реакция на скърбене (F43.2 Разстройство в адаптацията – Реакция на скърбене), като състоянието не отговаря на критериите за посттравматично стресово разстройство или друго тежко психично разстройство. Социалната подкрепа и наличието на близки са подпомогнали адаптацията и са предотвратили развитието на по-тежка дезадаптация.