Решение № 154 от 17.05.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 486/2024
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 160 · Закон за движението по пътищата
- чл. 160, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 112, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Правилник за издаване на българските документи за самоличност
МОТИВИ към решение № 154 от 17.05.2024 г. по а.н.д. № 486 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на М.М.О., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и предлага обвиняемият М.М.О. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер.
Редовно призован за съдебно заседание, обвиняемият М.М.О. не се явява, представлява се назначения от досъдебното производство служебен защитник - адвокат И.С. от Адвокатска колегия - Добрич.
Защитникът на обвиняемия М.М.О. пледира ако съдът счете последния за виновен, то да му наложи административно наказание глоба в минимален размер.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Обвиняемият М.М.О. притежава двойно гражданство – молдовско и българско. Същия е правоспособен водач, като към 2023 г. притежавал валидно българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ****, издадено на 17.07.2018 г. от МВР ****.
На 07.05.2023 г., обвиняемият О. подменил в Република Молдова горепосоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** за временно СУМПС, ****. На 07.07.2023 г. му било издадено и молдовско национално СУМПС № ****. Молдовските власти предали българското СУМПС № **** в посолството на Република България в Молдова. Впоследствие, българското СУМПС било изпратено по надлежния ред чрез отдел „Пътна полиция“ при СДВР на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич.
Същевременно, на 18.07.2023 г., обвиняемият О. подал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич заявление за издаване на дубликат на СУМПС № ****, което преди това бил подменил в Молдова. Във връзка с процедурата по издаване на дубликат, обвиняемият следвало да подпише и декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП. Според тази законова разпоредба, дубликат на свидетелство за управление се издава когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. Така, на 18.07.2023 г. О. подал такава декларация в 1 сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, където била заведена с вх.
№ **** г. В декларацията обвиняемият декларирал, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било изгубено в Германия, което не отговаряло на истината. Въпреки това, обвиняемият подписал декларацията и я подал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич като част от процедурата по издаване на дубликат на подменения в Молдова документ. Въз основа на подадените документи, в това число и на процесната декларация, на 19.07.2023 г. на обвиняемия М.М.О. било издадено ново СУМПС с № ****.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство графическа експертиза № 17/25.03.2024 г., подписът в Декларация по чл. 160 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, е изпълнен от М. Михайлович О..
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство, показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 159/2023г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за разпит на обвиняемия М.М.О. от 01.04.2024 г.; Справка за съдимост на М.М.О. от 13.11.2023 г.;
Протокол за разпит на свидетеля В.И.В. от 06.11.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля В.Й.П. от 09.11.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля М.Н.Р. от 14.11.2023 г.; Графическа експертиза № 17/25.03.2024 г.;
Декларация по чл. 160 от Закона за движението по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност от 18.07.2023 г. в оригинал; Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС от 18.07.2023 г. в оригинал; Справка от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ от 09.02.2024 г.; Писмо от Посолството на Република Молдова в Република България, ведно с отговор от ГД „Национална полиция“ от 12.10.2018 г.; Писмо с № 28-1118/ 03/02-8203, ведно с № 01/6252 от 14.07.2023 г.; Справка по персонална партида на юридическо лице от 01.01.1990 до 03.11.2023 г. – 2 бр.; Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател – 5 л.; Таблица с национални свидетелства за управление на МПС, които са подменени; Копие на Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № **** г.; Разписка за плащане от 18.07.2023 г.; Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 18.07.2023 г.;
Копие от Декларация по чл. 160 от Закона за движението по пътищата и чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност от 18.07.2023 г.; Споразумение № 3570001846/18.07.2023 г.; Вносна бележка за платена глоба; Декларация от 18.07.2023 г.; Данни за издаване на СУМПС 2 от 18.07.2023 г.; Документ за връчване на Свидетелство за управление на МПС от 21.07.2023 г.; Копие на Свидетелство за управление на МПС;
Справка от АИС БДС от 19.07.2023 г. и Справка за нарушител/водач , приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият М.М.О., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал.
1 от НК, тъй като на 18.07.2023 г. в град Добрич, потвърдил неистина в частен документ – декларация, в която по изричната разпоредба на чл. 160, ал.
1 от Закона за движение по пътищата е бил специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № **** е било изгубено.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. От обективна страна обвиняемият М. О. е потвърдил неистина в частен документ – Декларация, в която по изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е бил специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № **** е било изгубено.
Престъплението е довършено, тъй като декларацията е била използвана чрез представянето й пред съответното длъжностно лице от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич.
Няма спор и че инкриминираният документ е частен, тъй като е съставен от лице, които не е длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, както и, че удостовереното в документа обстоятелство не съответства на обективната истина.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това е така, защото попълвайки и подписвайки декларация, обвиняемият О. е действал с ясното съзнание, че вписаното в декларацията обстоятелство, че свидетелство му за управление на моторно превозно средство е откраднато, не съответства на обективната истина.
Съдът намира, че деянието е извършено при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на образувани други наказателни производства, както и проявеното критично 3 отношение към извършеното.
В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият М.М.О. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава V III от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемият Е.П.М. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1000 лв., което наказание би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока, както и съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия М.М.О. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР - Добрич сторените по делото разноски в размер на 144,91 лв. (сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки).
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, с решението си съдът постанови разноските за преводач на досъдебното производство да останат за сметка на ОД на МВР - Добрич, а разноските за преводач в съдебното производство - за сметка на Районен съд Добрич.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, съдът постанови приложените по делото веществени доказателства – Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх. № **** г. в оригинал и Декларация с вх. № **** г. в оригинал, след влизане в сила на решението да се предадат на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
(Данчо Димитров)
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. ****, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Д. в присъствието на прокурора С. Г. Д. като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20243230200486 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия М. М. О. – роден на ****, ЕГН **********.
З а ВИНОВЕН в това, че на 18.07.2023 г. в град ****, потвърдил неистина в частен документ – декларация, в която по изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е бил специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - **** като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № **** е било изгубено – престъпление по чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемия М. М.
О . от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.
313, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лв.
ОСЪЖДА обвиняемия М. М. О. да заплати сторените по делото разноски в размер на 144,91 лв. (сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) по сметка на ОД на МВР - ****.
1
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство остават за сметка на ОД на МВР - ****, а разноските за преводач в съдебното производство остават за сметка на Районен съд ****.
Разпечатката съдържа 51 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92cf6e5a-409f-4603-b40a-36f35f967889