Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 19.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 1261/2021
Вид
Решение № 13
Подписан
19.01.2022
В сила
03.02.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Бургас, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора а Таня Миткова Митева (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20212100201261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Образувано е по повод изпратено удостоверение по Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“ за целите на тяхното изпълнение в ЕС, които се отнасят до ****** гражданин З. Х. Х..

Прокурорът изразява становище за постановяването на решение, с което да се приеме за изпълнение присъдата, постановена от съд в Република Португалия. Предлага се да се приспадне периода, в който ****** гражданин е търпял наказание лишаване от свобода по процесната присъда.

В производството пред съда осъденият не се явява, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода в Р Португалия като делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 12, ал. 6 от 1

ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Налице е хипотезата на задължителна защита по чл. 12, ал. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Назначеният на Х. служебен защитник предлага на съда да постанови решение с което да признае решението на Република Португалия, като зачете изтърпяната част от Х. до момента на неговото предаване.

Съдът след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и условията за признаване и изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за установено следното:

З. Х. Х. е ****** гражданин, роден на ****** г., ЕГН **********, ****** от български съд.

Делото е подсъдно на Окръжен съд Бургас с оглед данните за местоживеене на осъдения и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно посоченото към искането удостоверение осъденият е с известен постоянен адрес *********.

Съдебните актове, постановени от друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят до деяния, които съставляват престъпление и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.

От така представеното удостоверение документи се установява следното: и приложените към него

Х. е бил осъден с влязло в сила решение № 1837/14.9TASTB, постановено на 29.11.2017 г., на Централен наказателен съд – Сетубал – Втори съдебен състав – Районен съд – Сетубал, Р Португалия, влязло в сила на 13.06.2018 г., на 7 години или 2555 дни „Лишаване от свобода“ за това, че от неопределена дата през месец септември 2010 г. до 13.05.2011 г. в Р Португалия, ***********, партер, насрещен апартамент, неопределен брой пъти поддържа отношения на анален полов акт с малолетната си сестра А. Х., чрез насилие удряйки й шамари, против волята на малолетната А., прониквал в ануса с еректирал пенис, като го търка в нея, причинявайки и болка, с цел да задоволи собствените си либидни инстинкти, накърнявайки личността на малолетната, против нейната воля, насилвайки я да извърши полов акт, за 2 който е знаел добре, че тя не е искала, възползвайки се от нейната наивност и от близостта, която е имал с нея, знаейки, че тя е само едно дете на по-малко от ***** години и че по този начин я лишава от свободата и сексуалното и развитие – престъпление „тежко сексуално насилие над деца“ съгласно чл.

171, параграф 1 и 2, чл. 177, параграф 1, алинея а) от Наказателния кодекс в неговата редакция, въведена със Закон № 59/2007 г. от 04.09.

Лицето се намира в издаващата държава и от 10.12.2019 г. е започнал да търпи наказание по съдебно решение № 1837/14.9TASTB.

По отношение на удостоверението относно влязло в сила съдебно решение № 1837/14.9TASTB постановено на 29.11.2017 г. от Централен наказателен съд – Сетубал – Втори съдебен състав, влязло в сила на 13.06.2018 г.:

Съдът констатира, че престъплението, за което на З. Х. е наложено с влязло в сила съдебно решение № 1837/14.9TASTB наказание „Лишаване от свобода“ от 7 /седем/ години съответства на престъпление по чл. 149, ал. 2, т.

1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Освен това престъплението, по което е осъден Х. е сред изброените престъпления по чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при което двойна наказуемост не се изследва. Съдът взе предвид също така, че удостоверението по чл. 3 удостоверява, че е налице решение на компетентен съдебен орган на държава-членка на ЕС, което представлява наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на ****** гражданин З. Х. Х., което представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от Закона, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Този акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС, така и на изискванията на Приложение 1 от българския закон. Адресът на Х. в гр. К., Бургаска област определя и местната компетентност на ОС – Бургас за признаване на съдебния акт.

Не са налице основание за отказ от признаване на решението, предвидени в чл. 15 от Закона, а именно предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от Закона, лицето се намира на територията на издаващата държава.

В същото време той е ****** гражданин и има постоянен адрес в Р България гр. К., Бургаска област. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във 3 връзка с деяние, което е престъпление и по българското законодателство.

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, Х. не се ползва с имунитет, възрастта му е такава, че може да носи наказателна отговорност, към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от шест месеца от наложеното наказание, съдебния акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал.

Х. е осъден на 7 години „Лишаване от свобода“, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС остатъка от това наказание следва да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

При изпълнение на това наказание на основание чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се приспадне срока на изтърпяната в Р Португалия от Х. част от наказанието наложено му с присъда / съдебно решение № 1837/14.9TASTB, считано от 10.12.2019 г. до фактическото предаване на лицето.

С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване изпълнението на представеното влязло в сила съдебно решение № 1837/14.9TASTB, постановено на 29.11.2017 г. на Централен наказателен съд – Сетубал – Втори съдебен състав, Р Португалия, влязло в сила на 13.06.2018 г. съобразно чл. 8 от Закона, поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения Х. във вида, който е наложен от съда в Р Португалия, без да се налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона.

Предвид изложеното и на основание чл. 12 от

ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение присъда /съдебно решение № 1837/14.9TASTB, постановено на 29.11.2017 г. от Централен наказателен съд – Сетубал – Втори съдебен състав, Р Португалия, влязло в сила на 13.06.2018 г., с която З. Х. Х., ****** гражданин, роден на ****** г. ЕГН ********** е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ за извършено в гр. Сетубал на адрес „Т.д.С.“ Р Португалия 4 престъпление съгласно чл. 171, параграф 2 и чл. 177, параграф 1, от Наказателния кодекс на Република Португалия съответстващо на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 от НК на Република България.

Определя на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.

ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнение на това наказание срока на изтърпяната в Република Португалия от осъдения Х. част от това наказание, наложено му с присъда /съдебно решение № 1837/14.9TASTB, считано от 10.12.2019 г. до фактическото предаване на лицето.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от днес.

След влизане в сила на решението, заверено копие от него да се изпрати на ОП – Бургас за предприемане на действия по изпълнението му.

След влизане в сила на решението, заверено копие от него да се изпрати на ВКП и Министерство на Правосъдието.

На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в сила на решението препис от него в превод на португалски език да се изпрати за сведение на Централен наказателен съд – Сетубал – Втори съдебен състав, Р Португалия.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5