Решение № 631 от 29.09.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Русе, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201760 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „Митрополит Григорий“ № 2А, вх. 1, ет. 5, против Наказателно постановление № 23-1085-002375/15.08.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.

1, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление не е било съобразено с разпоредбите на закона. Прави искане да бъдат изискани от административнонаказващия орган всички доказателства събрани в хода на издаване на наказателното постановление. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована чрез баща си К. В., не се явява, вместо нея се явява баща

К. В. с пълномощно от

1 съдебното заседание. Същият заявява, че дъщеря му съжалява за случая.

Употребила била минимално количество алкохол, поради което е смятала, че е адекватна, в добро състояние и е могла да кара. Моли за снизхождение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 04.09.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 22.08.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-002375/15.08.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против А. К. В. за това, че на 16.07.2023 г., в 02,40, в гр. Русе, на ул. „Акад.

Михаил Арнаудов“, е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р *** КК след употребата на алкохол, установена по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB0100, като отчетената стойност е била 0,57 на хиляда. Нарушителят освен това не е носил и контролния талон от издаденото за него СУМПС.

От разпита на актосъставителя и свидетеля, както и от другите приложени по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 16.07.2023 г. след 0,00 ч свидетелите М. В. А. и Д. Ю. С. – служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, извършвА. пътен контрол в района на дискотека „Шоуруум“ на ул. „Акад. Михаил Арнаудов“. Към 02,40 ч те спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р *** КК и установили, че негов водач била жалбоподателката А. В.. Същата била с адекватно поведение, но лъхала на алкохол, поради което св. А. извършил проверка на носените от водача документи, а св. С. извършил проверка за установяване на алкохол в издишаните въздушни пари на водача с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB-0100.

Апаратът показал стойност 0,57 на хиляда. Нарушителката не оспорила 2 показанията. Св. С. съставил Талон за изследване № 137452, в който обективирал резултата от изследването с техническо средство, като разяснил на жалбоподателката, че може, но не е длъжна, да се яви до 40 мин в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД за даване на проба за кръвно изследване за концентрацията на алкохол в кръвта . Същата приела показанията на дрегера и заявила, че не било необходимо да дава кръв, като изразила съжаление за стореното от нея.

Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е нА.це противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да е състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, санкционната норма предписва деецът да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух по съответния ред – реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, като при установена концентрация между 0,5 и 0,8 на хиляда се предвиждат кумулативни наказания в абсолютен размер – „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В настоящия случай се установява от обективна страна, че жалбоподателката В. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р *** КК. Същото е било 3 управлявано след употребата на алкохол, тъй като това обстоятелство е установено с техническо средство съобразно правилата на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB0100. Същото съобразно Протокол за преминА. последваща проверка анА.затори на алкохол в кръвта е преминало периодичен преглед за метрологична годност на 26.04.2023 г., т.е. към момента на установяване на нарушението – 16.07.2023 г., техническото средство е било изправно и няма съмнения за манипулация или смущения в неговата работа. Установената концентрация на алкохол с техническото средство е била 0,57 промила, което е в рамките на предвидената в чл. 174, ал. 1,т. 1 ЗДвП съставомерна граница от 0,5 до 0,8 промила. Реално е установена концентрация на алкохол, която е близка до минималната граница, а самата жалбоподателка не е отрекла употребата на алкохол. Предвид обстоятелството, че същата не се е явила за извършване на медицинско кръвно изследване, то на основание чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство, поради което административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителката.

От субективна страна Д.ието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Като правоспособен водач, жалбоподателката В. е съзнавала, че е нА.це забрана, въведена с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 0,5 на хиляда. Тя е съзнавала, че е употребила алкохол и макар и да е нямала конкретна представа до каква степен изпитото от нея количество алкохол ще се отрази на концентрацията на алкохол в кръвта , то при тези обстоятелства всеки водач следва да се въздържа от управление на МПС. Въпреки употребата на алкохол, нарушителката съзнателно е привела в движение лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р *** КК и го е управлявала по улица „Акад.

Михаил Арнаудов“ в гр. Русе, където е била установена за проверка от контролните органи на „Пътна полиция“. От това следва изводът, че жалбоподателката е съзнавала, че извършва нарушение и е целяла неговото извършване, доколкото съзнателно е привела в движение МПС след употребата на алкохол.

4

По отношение второто констатирано нарушение – такова по чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, към настоящия момент в Закона не е предвидено задължение на водачите да носят контролния талон, а неносенето му не съставлява нарушение с въведените в ЗДвП изменения с ПЗР на НК с ДВ бр.

67/04.08.2023 г. Предвид измененията в санкционната норма, според която неносенето на контролния талон към СУМПС е ненаказуемо към настоящия момент, административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи поблагоприятния закон на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено на 15.08.2023 г., когато измененията са били в сила.

С неприлагането на по-благоприятния закон административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като Д.ието, за което е наказан нарушителят, е обявено за ненаказуемо.

По отношение наложените кумулативно санкции за нарушение по чл.

174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, въпреки нА.чието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като ниската стойност на отчетената концентрация алкохол, неоспорването на показанията на техническото средство, с което е установено нарушението, изказаното съжаление и разкаяние на нарушителя, както административнонаказващият орган, така и съдът не могат да редуцират наказанията, когато в санкционната норма същите са определени в абсолютен размер, каквато хипотеза е нА.це в настоящия случай. НА.це е изрична забрана за това при индивидуА.зацията на наказанията съобразно чл. 27, ал. 4 и 5 ЗАНН, с която съдът е длъжен да се съобрази, въпреки добрите характеристични данни за нарушителя и ниската обществена опасност на дееца. Не е нА.це възможност да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, макар и Д.ието да би могло да бъде определено като „маловажен случай“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗАНН, тъй като е нА.це изрична законова забрана за това съгласно чл. 189з ЗДвП и чл. 29 ЗАНН. В настоящия случай, макар и да липсват настъпили общественоопасни последици, това не е необходимо за осъществяване състава на това формално, безрезултатно административно нарушение. Д.ието се откроява с минимална обществена опасност, доколкото касае безопасността на движението по пътищата, поради което съдът не може да определи Д.ието като „малозначително“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН.

Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено само в частта, с която на жалбоподателката е 5 наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а по повод наказанията „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП постановлението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право на разноски, но същият не е направил искане да му бъдат присъдени такива и не е направил доказателства за тяхната направа, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-002375/15.08.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, В ЧАСТТА, с която на А. К. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул.

„Митрополит Григорий“ № 2А, вх. 1, ет. 5, е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-1085002375/15.08.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, В ЧАСТТА , с която на А. К. В., ЕГН: **********, с адрес гр.

Русе, ул. „Митрополит Григорий“ № 2А, вх. 1, ет. 5, са наложени наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.