Определение № 75 от 20.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Стара Загора, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500524 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК и вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във връзка с чл.9, ал.1 от ЗПК и във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е частна жалба от „Ю.Б.”АД, ЕИК***, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ: ***, представлявано от адвокат Х. И., САК, със съдебен адрес: гр.С., *** по гражданско дело с № 5051 от 2023г.

В законоустановения срок обжалват Определние с № 1572 от 07.06.2024г., по горепосоченото гражданско дело, с което съдът е оставил без уважение искането им за присъждане на разноските, направени по ч. гр. д. с № 3119/2023г., по описа на Районен съд-Стара Загора, като смятат същото за незаконосъобразно.

Производството по горепосоченото дело е образувано на основание чл.415, т.З от ГПК, след като заповедния съд е отказал издаването на заповед за изпълнение. С решение под № 330 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. под № 5051 от 2023г., по описа на РС-Стара Загора, като искът им е уважен изцяло. Според РС-Стара Загора, разноските в заповедното производство не следва да се присъждат, доколкото искането за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено. На първо място исковия съд не е съобразил, че воденото пред него производство е продължение на производстото пред заповедния съд, като доказателство за това е именно, че по делото се събира една държавна такса, препис от исковата молба се представя и пред заповедния съд, като съгласнио чл.422 от ГПК иска се смята за предявен от 1 момента на подаване на заявлението в съда. Неправилно РС-Стара Загора възприемал, че в случая не е приложима т.12 от ТР с № 4 от 2014г., според която съдът, който разглежда искът по чл.422 от ГПК се произнасял с осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното производство, доколкото исковото производство е продължението на заповедното.

Законодателят не е направил разграничение в коя хипотеза на чл.415 от ГПК е предявен искът по чл.422 от ГПК, като факт е, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на ищеца е съществувало в твърдените размери, както и на факта, че предсрочната изискуемост е била обявена редовно, като това е констатирано и от исковия съд. Разноските, които е направил ищеца в заповедното производство, подлежат на възстановяване съгласно чл.78 от ГПК, като в т.12 от горепосоченото Тълкувателно решение ясно е записано, че принудителното събиране на разноските се осъществява след издаването на изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. Това, че заповедният съд неправилно е отхвърлил заявлението за изадаване на заповед за изпълнение не е основание на ищеца да се откаже присъждане на разноски в заповедното производство.

Считат, че Определението на Районен съд Стара Загора е неправилно и незаконосъобразно, като съображенията им за това са изложени подробно в същата частна жалба.

Молят да се отмени определение с № 1572 от 07.06.2024г., по гр.д. № 5051 от 2023г.,по описа на РС-Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

Молят да се осъди Г. Д. А., да заплати направените от ищеца разноски по ч. гр. д. с № 3119/2023г., по описа на Районен съд-Стара Загора, в размер на 68,24лв. платена държавна такса и 564,72лв. - платено минимално адвокатско възнаграждение с ДДС.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор, такъв не е постъпил от другата страна по делото Г. Д. А..

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен двуседмичен срок по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Определението си под № 1572/07.06.2024г. на Районен съд Стара Загора, постановено по гр.д. с № 5051/2023г., се оставя без уважение молбата на „Ю.Б.“ АД за допълване на решение под №330/11.04.2024г. по горното дело в частта му за разноските по чл.248 от ГПК.

С Решението по делото под № 330 от 11.04.2024г., постановено по гр.д.

2 под № 5051 от 2023г., по описа на РС-Стара Загора, искът на жалбоподателя е уважен изцяло и съдът на основание чл.239 от ГПК е ОСЪДИЛ Г. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, следните суми по договор за издаване на кредитна карта от 07.04.2021г., обявен за предсрочно изискуем, а именно: сумата в размер на 2 204,85 лева - главница, ведно със законната л и х в а върху главницата, считано от 27.07.2023г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 545,13 лева - възнаградителна лихва за периода от 30.08.2021г. до 06.06.2023г., сумата в размер на 309,86 лева - мораторна лихва за периода от 30.08.2021г. до 11.07.2023г., сумата в размер на 173,61 лева - такси по договора, сумата в размер на 122,49 лева - застраховки, сумата в размер на 56 лева - обезщетение за уведомяваме.

Също така е осъдил длъжника Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

С.З., да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, сумата в размер на 837,67 лева, представляваща направените по делото разноски.

Според РС-Стара Загора, разноските в заповедното производство не следва да се присъждат, доколкото предмет на исковете за разглеждане са осъдителни такива и съответно е неприложима разпоредбата на т.12 от ТР под № 4/18.06.2014 год на ВКС на РБ по тълк. Дело с № 4/2013 год. на ОСГТК.

Поради което е и било съответно отхвърлено искането на ищеца и молител „Ю.Б.“ АД гр.С. за допълване на решение под № 330/11.04.2024г. по горното дело в частта му за разноските по чл.248 от ГПК.

Обжалваното Определение на РС Стара Загора се явява правилно и законосъобразно поради следните съображения.

На първо място исковия първостепенен съд се е съобразил, че воденото пред него производство е продължение на производстото пред заповедния съд, като доказателство за това е именно, че по делото се събира една държавна такса, препис от исковата молба се представя и пред заповедния съд, като съгласно чл.422 от ГПК иска се смята за предявен от момента на подаване на заявлението в съда. В самото решение на съда са изложени подробни мотиви по исканията на страните за присъждането на разноски и в частност и по претенцията на ищеца за присъждане на разноски в полза на молителя „Юробанк“ адвокатско възнаграждение.

С посоченото и обжалвано Определение, въззивният съд счита, че законосъобразно и правилно е оставена без уважение молбата на молителя и жалбоподателя „Ю.Б.” АД, ЕИК***, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ: ***, представлявано от адвокат Х. И., САК, със съдебен адрес: гр.С., *** по гражданско дело с № 5051 от 2023г. за изменение в частта му за разноските на решение под № 330 от 11.04.2024г., постановено по гр. д с № 4957/2023г., по описа на Районен съд - Стара Загора, в частта му за присъдените по делото разноски, и поради следните съображения:

3

По отношение претенцията на ищеца за присъждане на разноските по чл.248 от ГПК, въззивната инстанция приема, че първоначално следва да се отбележи, че правото на заявителя по чл. 415,ал.1,т.3 ГПК да предяви осъдителен иск, не обхваща и правото да претендира и съответно да му се присъждат направените в заповедното производство разноски. Настоящият въззивен съдебен състав също не споделя тази част от съдебната практика, в която се възприема противното и механично се прилага т.12 от горецитираното ТР, което е постановено преди допълването на чл. 415, ал.1 ГПК с точка 3 (ДВ, бр.86 от 2017г.) и очевидно не обхваща хипотезата на присъждане на разноски при отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.

Видно от мотивите на Тълкувателното решение, разрешенията, дадени в т.12, касаят разноски в заповедното производство, единствено и само в хипотеза на издадена заповед за изпълнение, а не и при отказ да бъде издадена такава. В конкретния случай не би могло да се приложи т.12 от ТР и по аналогия, тъй като заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК е било отхвърлено поради неуведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, което бе извършено едва в хода на настоящото производство с връчването на исковата молба. Т.е. заявлението в заповедното производство към момента на произнасяне на заповедния съд се е явявало неоснователно предвид това, че не е била настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Следователно няма как в настоящото производство да бъдат присъдени разноски на заявителя, направени в хода на заповедното производство, след като искането му, обективирано в заявлението по чл.417 ГПК е било неоснователно. Това противоречи на същността на уредбата на отговорността за разноски.

Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за изменение на съдебното решение в частта за разноските и искането по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Предвид гореизложеното съдът е намира, че първостепенният съд правилно и обосновано е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, страната може да иска изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе за част от тях, като това право може да упражни в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок. В случая, срокът за заявяване на искането за присъждане на разноски, в рамките на който е представен списък за тях, е спазен, но не са налице основанията посочени от молителя „Ю.Б.“ АД за уважаването на молбата му по чл.248 от ГПК и съответно допълване на решение под №330/11.04.2024г. по горното дело в частта му за разноските по чл.248 от ГПК.

В тази връзка, съдът счита, че се явяват необосновани и недоказани възраженията на адв. Х. И., като пълномощник на частния жалбоподател „Ю.Б.“ АД, изложени в частната жалба против обжалваното Определение на 4

РС-Стара Загора, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че следва да потвърди изцяло обжалваното Определение на РС- Стара Загора като правилно и обосновано.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение под № 1572/07.06.2024г. на Районен съд Стара Загора, постановено по гр.д. с № 5051/2023г., по описа на същия съд, с което се оставя без уважение молбата на „Ю.Б.“ АД гр.С. с ЕИК***, представлявано от М.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ: ***, представлявано от адвокат Х. И., САК, със съдебен адрес: гр.С., *** за допълване на решение под №330/11.04.2024г. по горното дело в частта му за разноските по чл.248 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно предпоставките на чл.280, ал.3, т.1 във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5