Определение № 233 от 23.09.2026, Районен съд - Сандански

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Сандански, 23.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200478 по описа за 2026 година

Производството по делото е с правно основание чл.111, ал.3 НПК и е образувано по жалба от Р. А. К., чрез адв. Т. Р. Й. от САК, със съдебен адрес: гр. ХХХХХХ, ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХХ“ № ХХХ, ет. X, офис X, против Постановление от 18.08.2026г. на прокурор при РП – Благоевград, ТО – Сандански по пр. пр. № 6786/2026г., с което е отказано връщането на предадено с протокол за доброволно предаване от 13.07.2026г. свидетелство за управление на МПС с данни „ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“ и номер на документа „ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“, приобщено като веществено доказателство по ДП № 339-ЗМ-265/2026г. по описа на РУ – Сандански.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с предпоставките на чл.111, ал.2 НПК. Излагат се съображения, че прокуратурата превръща общото правило на чл.111, ал.1 НПК в автоматично и безсрочно основание за задържане на документа, без да извърши конкретна преценка дали продължаващото му физическо задържане е действително необходимо. Сочи се, че повече от месец след доброволното предаване на свидетелството не е получен отговор от компетентните органи на Обединеното кралство и не е извършена съдебнотехническата експертиза, като забавянето на разследващите органи не може само по себе си да обоснове продължаващо ограничаване на правата на жалбоподателя. Твърди се, че неистинността на документа не е установена, а 1 съществува единствено непроверено подозрение, както и че информацията от британските власти не зависи от физическото държане на документа от българските органи. Поддържа се, че жалбоподателят търпи конкретна и непосредствена вреда, тъй като е лишен от възможността да разполага със свидетелството си за управление на МПС, а задържането му фактически придобива характер на санкция. Жалбоподателят се позовава на Определение № 1079/05.04.2022г. по ЧНД № 20221110204133/2022г. на СРС, 6-ти състав, и на Решение № 137/18.02.2019г. по гр. д. № 2957/2017г. на ВКС, III г.о. Иска се от съда да отмени атакуваното прокурорско постановление и да разпореди свидетелството за управление на МПС да бъде върнато на Р. А. К..

Към жалбата са приложени документи, удостоверяващи според жалбоподателя, че същият е издържал курс и е пребивавал на територията на Великобритания, както и препис от атакуваното постановление.

Служебно приложени към жалбата са ДП № 339-ЗМ-265/2026г. по описа на РУ – Сандански, пр. пр. № 6786/2026г. по описа на РП – Благоевград, ТО – Сандански, както и заверено копие от постановление на разследващ полицай от 19.08.2026г. за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

След като се запозна с изложеното и твърдяно в жалбата и с материалите по ДП № 339-ЗМ-265/2026г. по описа на РУ – Сандански, съдът установи от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 339-ЗМ-265/2026г. по описа на РУ – Сандански е образувано на 13.07.2026г. със съставяне на протокол за разпит на свидетел, за това, че на 13.07.2026г. в с. Струмяни, общ. Струмяни, обл.

Благоевград, пред служител на РУ на МВР – Сандански, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на МПС с № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, издадено от Кралство

Великобритания на 07.04.2026г., като за самото му съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 13.07.2026г. с протокол за доброволно предаване Р. А. К. е предал на разследващ полицай от РУ – Сандански свидетелство за управление на МПС с данни „ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“ и номер на документа „ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ“. С постановление на разследващия полицай предаденото свидетелство за управление на МПС е приобщено като 2 веществено доказателство по делото.

В хода на разследването е изискана информация от компетентните власти на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно това издадено ли е от тях приложеното по делото свидетелство за управление на МПС. Към датата на постановяване на атакувания прокурорски акт отговор не е бил получен.

В РП – Благоевград, ТО – Сандански е постъпила молба от адв. Т. Й. от САК, упълномощен от Р. А. К., с искане за връщане на свидетелството за управление на МПС. С Постановление от 18.08.2026г. прокурорът е отказал връщането на документа, като е приел, че към момента не е получен отговор от компетентните власти във Великобритания и не е изготвена съдебнотехническа експертиза на самия документ, поради което с него не са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина.

С постановление от 19.08.2026г. на разследващ полицай при РУ – Сандански на основание чл.144 и сл. от НПК е назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнението на която е възложено на вещото лице Ивайло Бойков Низамски – експерт в НТЛ при РУ – Сандански. На вещото лице са поставени задачи да установи дали предоставеното свидетелство за управление на МПС с № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ е издадено от компетентните власти на Кралство Великобритания на 07.04.2026г. на името на R. A. K., роден на XXXXXXXXXг., дали бланката, върху която е издадено, е оригинална, както и дали върху документа са извършени преправки или заличавания и какви са те. Като обект на експертното изследване е посочен именно предаденият с протокол за доброволно предаване от 13.07.2026г. документ. Към настоящия момент експертизата не е изготвена.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е с правно основание чл.111, ал.3 НПК, съгласно която отказът на прокурора да върне вещи, иззети като веществени доказателства в наказателното производство, подлежи на обжалване от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд.

Жалбата на Р. А. К. е допустима: същата е подадена от правоимащо 3 лице – лицето, което е предало документа с протокол за доброволно предаване и на чието име е издаден, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу отказ на прокурора за връщане на вещ, приобщена като веществено доказателство, пред съответния първоинстанционен съд – видно от постановлението за образуване на досъдебното производство, деянието, предмет на разследване, е извършено в с. Струмяни, общ. Струмяни, което попада в района на Районен съд – Сандански, поради което същият е местно и родово компетентен да се произнесе по жалбата.

По същество жалбата на Р. А. К. е неоснователна.

Разпоредбата на чл.111, ал.1 НПК установява принципа, че иззетите като веществени доказателства предмети се пазят до приключване на наказателното производство, за да са на разположение на разследващия и решаващия орган във всяка фаза на процеса. В този принцип е заложена идеята предметите, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, да следват физически делото. Изключението по чл.111, ал.2 НПК позволява предметите, иззети като веществени доказателства, да бъдат върнати на правоимащите преди приключване на наказателното производство, но само при кумулативното наличие на две предпоставки – когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и когато предметите не са предмет на административно нарушение. Във всички случаи, когато вещта е относима и необходима за разкриване на обективната истина по делото и връщането и би затруднило разкриването на обективната истина, отказът на прокурора да я върне следва да бъде потвърден.

Въвеждайки изземването като способ за събиране на доказателства в наказателното производство, законодателят е създал възможност и едновременно задължение за съответните органи по реда, предвиден в НПК, временно да ограничат правата на конкретно лице върху определена вещ.

Такова ограничаване е допустимо само дотолкова, доколкото съществува обективна необходимост от използване на предмета, иззет като веществено доказателство, от органите на досъдебното производство за изясняване на обстоятелства, чието изясняване е невъзможно по друг начин или ще бъде затруднено. Задължение на съда в производството по реда на чл.111, ал.3 НПК е да осъществи контрол именно при упражняването на това правомощие на прокурора, за да не се допускат ограничения в правата на гражданите, 4 надхвърлящи интересите на страните и обективните нужди на процеса.

В настоящия случай съдът намира, че обективна необходимост от продължаващото задържане на документа е налице. Особеното в настоящото производство е, че процесното свидетелство за управление на МПС не е просто вещ, имаща отношение към разследваното престъпление, а е самият предмет на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК – документът, за който се твърди, че е неистински и с който се твърди, че жалбоподателят се е ползвал. Истинността или неистинността на документа е централният, определящ въпрос в досъдебното производство, от чийто отговор зависи дали изобщо е осъществен състав на престъпление. Отговорът на този въпрос изисква специални знания и се дава чрез съдебно-техническа експертиза, която може да бъде извършена единствено върху оригинала на документа – изследването на бланката, защитните и елементи, способа на отпечатване и евентуалните преправки или заличавания не може да бъде извършено върху копие или фотоизображение.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че прокуратурата се позовава на експертизата единствено декларативно. Видно от материалите по делото, експертизата е назначена с постановление от 19.08.2026г., на вещото лице са поставени конкретни задачи, насочени именно към изясняване на истинността на документа, и като обект на изследване е посочен процесният оригинал. Следователно към настоящия момент е налице конкретно, вече започнало процесуално-следствено действие, за извършването на което физическото наличие на документа по делото е необходимо. Съдът не преценява дали това действие следва да бъде извършено, а единствено дали съществуват основателни причини вещта да бъде задържана с оглед установяване на обективната истина. В хипотеза, в която предстои или е в ход извършването на процесуално-следствени действия, изискващи наличието на веществените доказателства, връщането им следва да бъде отказано, за да се осигури възможност тези действия да бъдат надлежно осъществени.

Не може да бъде споделен и доводът, че информацията от компетентните органи на Обединеното кралство прави излишно физическото държане на документа от българските органи. Отговорът на британските власти ще установи дали документ с такъв номер е издаден на името на жалбоподателя, но не и дали физически предаденият документ е именно 5 издаденият, или е неистински документ, възпроизвеждащ данните на действително издаден такъв. Именно затова двата способа за проверка – информацията от издаващия орган и техническото изследване на оригинала – не се изключват, а се допълват, и едва съвкупната им преценка ще позволи всестранното изясняване на обстоятелствата по делото.

Неоснователно е и възражението, че продължаващото задържане е резултат от бездействие или забавяне на разследващите органи. Досъдебното производство е образувано на 13.07.2026г., в хода му е изискана информация по международен ред, а съдебно-техническата експертиза е назначена на 19.08.2026г. Периодът от около два месеца от предаването на документа не може да бъде определен като неразумно дълъг с оглед естеството на разследването, което включва изискване на информация от компетентни органи на друга държава. Предметът на настоящото производство е ограничен до преценката дали са налице предпоставките на чл.111, ал.2 НПК за връщане на веществените доказателства, а не до контрол върху срочността на разследването като цяло.

На следващо място, по отношение на процесния документ не е налице и втората предпоставка по чл.111, ал.2 НПК. Свидетелството за управление на МПС е официален документ, чиято функция е да удостоверява правоспособността на притежателя си да управлява моторни превозни средства. Връщането му на жалбоподателя преди да бъде изяснено дали е истинско би означавало документ, за който е налице обосновано предположение, че е неистински, да бъде върнат в правния оборот и да бъде използван отново пред контролните органи. Използването при управление на МПС на свидетелство за управление, чиято валидност не е установена, би могло да съставлява и административно нарушение, поради което към настоящия момент не може да се приеме, че документът не е предмет на административно нарушение по смисъла на чл.111, ал.2 НПК. Действително, неистинността на документа към момента не е установена, но именно поради това той следва да остане на разположение на разследващите органи, до изясняването на този въпрос, а не да бъде върнат, преди то да е настъпило.