Определение № 85 от 11.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. София, 11.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002100653 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на община Аксаково, чрез главен юрисконсулт Ю., против решение № 1217 от 25.10.2023 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 1215/2023 г., с което е потвърдено решение №1003/23.03.2023 г., постановено по гр. д. №14656/2021 г. по описа на Районен съд- Варна, с което по предявени от М. Т. Т. и В. Г. Ч. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че Община Аксаково не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 1 000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], община А., целият с площ 7138 кв. м., която реална част е включена в стар имот пл. №*** по плана на [населено място], попадаща в северозападната част на имот *** и в която част се намират постройките на ищците, при граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор *** и от три страни останалата част от имот с идентификатор ***, очертана с оранжев щрих на комбинирана скица приложение №3 към заключението на вещото лице.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ал.2 ГПК. Поставени са следните правни въпроси :

1. Може ли съдът да излиза извън пределите на заявената искова претенция и да се произнася свръхпетитум по отношение правото на собственост?

2.

Може ли съдът да постанови решение при отрицателен установителен иск, без да се произнесе относно правото на собственост на ищеца и/или възможността за придобиване на такова ?

3. Допустимо ли е решение по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, в което съдът се е произнесъл само относно правния интерес от водене на иска, но не се е произнесъл с оглед разясненията, дадени в ТР 8/2013г. на ОСГТК на ВКС?

4.

Може ли съдът да постанови решение при отрицателен установителен иск, в което е посочено само доказателствата, въз основа на които прави правните си изводи, без да посочи за какво свидетелстват тези доказателства или да изложи конкретни факти?

5. Задължително ли е горестоящата съдебна инстанция при осъществяване на контрол по законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт да изложи мотиви по всички възражения, с които е сезирана?

6. Следва ли в производството по отрицателен установителен иск ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване противопоставимите права, които има спрямо ответника, относно правото на собственост върху един имот?

7. Може ли да се придобие собствеността върху имот чрез закупуването му от лице, което не притежава правото на собственост върху този имот?

8.

При владение, което не е било осъществено явно по отношение на ответника по иска, може ли да се презумира, че е налице осъществен състав на давностно владение?

9. Може ли да се презумира държавна собственост при действието на ЗС в редакцията към 1979г., върху имоти, за които физически лица са се снабдили с констативни нотариални актове по ГПК ?

10. Приема ли се, че държавата става собственик на имотите, които нямат друг собственик по силата на закона - чл. 6 от ЗС (1951 г.) или отново е задължително ангажирането на доказателства в тази насока, и ако „да” липсата на такива доказателства води ли до презумцията, че имотът не е 2 държавен. Т.е. чл. 6 от ЗС следва ли да се прилага по презумпция (макар и оборима) или задължително следва да се проведе доказване, за да се приложи хипотезата на чл.6 от ЗС?

По поставените въпроси се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №127/10.01.2017г. по гр. д. № 679/2017г. на ВКС, II г.о.; решение № 365/22.10.2012г. по гр. д. № 17/2012г. на ВКС, I г.о.; решение № 107/31.07.2018г. по гр. д. № 4540/2018г. на ВКС, I г.о.; решение № 62/27.06.2018г. по гр. д. № 4314/201бг. на ВКС, II г.о.; решение № 61/07.07.2022г. по гр.д. № 1659/2020г. на ВКС, I г.о.; решение № 321/14.10.2011г. по гр. д. № 1167/2010г. на ВКС, I г.о.; решение № 1296 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 5083/2007 г. на ВКС, I г. о.; решение № 3 от 20.04.2012г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, II г. о.; решение № 108 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 931/2010 г. на ВКС, II г. о.; решение № 387 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 233/2008 г. на ВКС, Iг. о. и решение № 641 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2008 г., I г.о.

От ответниците по касационната жалба М. Т. Т. и В. Г. Ч., чрез адв. И. Д., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски по делото.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационно обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт №16, том II, дело №523/1979г. И. К.

И. е признат за собственик по давностно владение на 2400 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 3120 кв. м., включено в имот пл. №*** по плана на [населено място]. На 20.11.1991г. И. И. и съпругата му М. И. продали на Т. Д. Ч. /наследодател на ищците/ 1000 кв. м. ид. ч. от дворно място от 3120 кв. м., от което продавачите притежават 2400/3120 кв. м. ид. ч., включени в имот пл. №*** по плана на [населено място].

3

Прието е за установено също, че с разрешение за узаконяване № 463/20.12.1991 г. на ОбНС – Аксаково, издадено в полза на И. К. И., е узаконена постройка за сезонно ползване със застроена площ 33,24 кв. м. На 17.02.1992 г. И. И. и съпругата му продали на Т. Ч. вилна сграда, построена в дворно място от 3120 кв. м., находящо се в имот пл. №*** по плана на [населено място]. С разрешение за строеж №194/15.11.1993 г. е разрешено на Т. Ч. да изгради стопанска сграда от 40 кв. м., монолитна, на един етаж, в имот №***, извън плана на [населено място], област В.. С протокол №4/20.12.1993 г. на ОбНС - Аксаково е определена строителна линия и ниво за строеж на сградата.

Съдът е посочил, че с решение №22-1/15.12.2005 г. на ОСЗГ - Аксаково на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и във връзка с направени измервания на земята съгласно чл. 18е ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на община Аксаково в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 7,183 дка, м. „В. п.“, имот №*** по картата на землището. За този имот има съставени два акта за частна общинска собственост. С първия от тях АЧОС №6357/07.09.2016 г. имотът е актуван като общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 56, ал. 1 ЗОС и решение № 22-1/15.12.2005 г. на ОСЗГ. Акт за частна общинска собственост №6992/21.07.2021 г. е издаден на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС.

Въз основа на представения регистър на земеделски земи, гори и земи в горския фонд, е прието за установено, че за спорния имот има открита партида на 15.12.2005 г. и той представлява друг вид терен със селищен характер с площ 7,183 дка, вид на територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство, вид собственост - смесена, възстановен по ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници. Като собственик е вписана община Аксаково съгласно АЧОС № 6357/07.09.2016 г., бивш собственик - община Аксаково съгласно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници №22- 1/15.12.2005 г. Имот №*** е получен от разделяне на имот №*** с площ 10,630 дка. С АЧОС №6992/21.07.2021 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС и Заповед №РД-18-940/18.12.2017 г. на Изп. директор на АГКК е актуван като общински поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 7183 кв. м.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза, е прието за 4 установено, че за територията, в която попада процесният имот, са действали следните кадастрални и регулационни планове: КП и РП, одобрени с Указ №78/02.03.1931г. за улична регулация и Заповед №541/03.03.1931г. за дворищна регулация, като спорният имот попада в имот *** по кадастралния план. За имот *** са отредени парцели *** и ***, кв.***.

В разписния лист към кадастралния план за собственици на ПИ *** са записани: - Н. Ш. (заличен); Д. К. И.; Н. К. А. (заличена) и К. Т. К. (заличен) С.

А. И. и Д. А. М. .

Със Заповед №109/08.10.1966 г. на Председател на ОбНС-Варна са изключени изцяло от строителните граници на населеното място квартали с конкретно посочени номера, а частично са изключени квартали с номера: *, *, * и *. От кв. *, в който попада процесният имот, са изключени парцели с номера: ***, ***, 1 - общински и II -общински.

По КП и РП на [населено място], одобрен със Заповед №6327/17.11.1977г., процесният имот попада извън строителните граници на населеното място в ПИ ***. В разписния лист към кадастралния план за собственици на поземления имот са записани: И. К. И. - НА №16/1979 г. за 2400/3120 кв.м. ид.ч. и Т. Д. Ч. - НА №76/1991г. за 1000/3120 кв.м. ид.ч.

Прието е за установено въз основа заключението на вещото лице, че от комбинирания цифров модел между КП и РП от 1977 г. на селото и заснетия процесен имот е видно, че спорният имот на север граничи с населеното място, а на изток и югоизток границите му съвпадат с границите на ПИ *** и граничи с поземлен имот без пл. номер с трайно предназначение - земеделска земя. На запад граничи с останалата част от територията на ПИ ***.

Кадастралната карта на землище на [населено място] е одобрена със заповед № РД-18-940/18.12.2017г. и заповед №- 18-146/18.08.2022г. Процесният имот, заснет по материализирани граници, е с паянтови огради, изградени от бетонови колове и оградна мрежа и попада в ПИ *** с площ 1308 кв. м.

Останалите 29 кв. м. попадат в съседни поземлени имоти-24 кв. м. в ПИ *** и 5 кв. м. в ПИ ***.

Вещото лице е посочило също, че поземлен имот *** по кадастралния план от 1977 г. изцяло попада в ПИ *** по КК. КВС на землището на [населено място] е интегрирана в КК без промени. При изготвяне на контактната зона в ПИ *** не е нанесен процесният поземлен имот по граници, материализирани с огради, както и не са нанесени двуетажната масивна жилищна сграда, 5 масивният гараж, масивната стопанска сграда, масивната тоалетна.

Въз основа показанията на свидетеля С. С. А. е прието за установено, че имотът е бил на съседа му И. от преди 1979 г. и още тогава е бил ограден с мрежеста ограда с бетонни колове. Съдът е посочил, че свидетелката Д. П. И. установява, че през една къща, през 1992 г., мястото е било на Т. и В., а преди това е било на И.. Т. построил в него къща, след което заградили мястото с телена ограда.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът, като се е позовал на разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 8 от 27. 11. 2012 г., постановено по тълк. д. №8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, е приел, че за всеки от ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В исковата молба са наведени фактически твърдения за наличие на право на собственост върху процесната реална част, придобито на основание придобивна давност при владение от 1991 г. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства, се установява, че наследодателят на ищците Т.

Ч. е сключил на 20.11.1991 г. договор за покупко-продажба на незастроено дворно място в [населено място], обл. В., с пространство от 1000 кв. м. ид. ч. от цялото место с пространство от 3120 кв. м., включено в имот пл. №***, като ищците са осъществявали фактическа власт върху спорната реална част от имота.