Определение № 18 от 16.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 16.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000581 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №533/07.12.2022г., постановено по в.т.д. №581/2022г. по описа на ПАС, е потвърдено решение №273/28.07.2022г., постановено по търг. д. №256/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с която „ЗАД А.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на О. П. Д., с ЕГН ********** сумата над 22682,86лв. до 28 450,86лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, обективирана в застрахователна полица №**************, сключена на 09.01.2019г., с период на покритие от 00:00:00 часа на 10.01.2019г. до 23:59:59 на 09.01.2020г., за „тотална щета“ на МПС- лек автомобил марка „М.“, модел „*******”, с рег. № ********, собственост на О. П. Д., причинена в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП, станало на 27.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28 450,86лв., считано от 08.04.2021г. - датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

„ЗАД А.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Т. и п.“ адвокатско възнаграждение в размер на 876,80лв. за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното производство на О. П. Д., с ЕГН **********.

1

По делото е постъпила молба с вх.№9642/07.12.2022г. от Адвокатско дружество „Т. и п.“ - процесуален представител на въззиваемия О. Д., която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното решение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че върху адвокатското възнаграждение от 876,80лв. се дължи и следва да се присъди и дължимият се ДДС в размер на 175,36лв.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –„ЗАД А.“ АД, с който искането за изменение на въззивното решение се оспорва.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което същата, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. Разгледана по същество молбата се явява основателна по следните съображения :

Адвокатското възнаграждение от 876,80лв., дължимо по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е определено и присъдено, като е съобразен обжалваемият материален интерес /5 768лв./ и представеният договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022г. /л.26/, съгласно който между въззиваемия О. Д. и Адвокатско дружество „Т. и п.“ е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.3 от ЗА. Действително към размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е включен и дължимият се ДДС. Видно от приложения към исковата молба Акт за регистрация по ЗДДС /л.60/, Адвокатско дружество „Т. и п.“ е регистрирано по ЗДДС. По смисъла на пар.2а от Наредба №1/09.04.2002г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по Наредбата се определя като дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Ето защо дължимият се данък добавена стройност, дължим се съобразно разпоредбите на ЗДДС /чл.2,т.1 - с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга/, който в случая е 175,36лв., следва да бъде включен в размера на адвокатското възнаграждение.

Фактът, че клиентът не е извършил плащане на ДДС, при клауза за безплатно 2 процесуално представителство, не означава, че същото не следва да бъде включено към размера на адвокатското възнаграждение и да се игнорира нормата на пар.2а от Наредба №1/09.04.2002г. /както се твърди в отговора по чл.248 ал.2 от ГПК.

Ето защо въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като, освен присъденото адвокатско възнаграждение от 876,80лв., следва да се присъди допълнително дължимият се ДДС в размер на 175,36лв.

Ето защо и на основание чл.248 от ГПК, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №533/07.12.2022г., постановено по в.т.д.

№581/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „Т. и п.“ сумата от 175,36лв. – ДДС към адвокатското възнаграждение от 876,80лв. за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното производство на О. П. Д., с ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3