Решение № 2378 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2378 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20241100501165 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба от „С.К.К.Г.“ АД срещу постановление за разноски от 04.12.2023 г. по изпълнително дело № 20239210401628 по описа на ЧСИ С.П. досежно приетите в производството разноски. В жалбата се твърди, че с платежно нареждане от 31.07.2023 г., още преди решението да влезе в сила, наредил плащане по сметка, указана в представено от взискателя удостоверение, че е негова. Взискателят обаче уведомил жалбоподателя по електронна поща, че използваната за получения превод сметка е клиентска, от която той не може да получава пари. Със съобщение по електронната поща жалбоподателят поискал да бъде посочена друга сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми, каквото искане отправял и по телефона. Взискателят давал уклончиви отговори, на 17.08.2023 г. върнал получената сума, а на 18.08.2023 г. инициирал изпълнителното производство. Наведен е довод за извършено плащане преди процеса, съответно за неоказано от кредитора съдействие. Застъпена е теза, че изпълнителното производство е образувано недобросъвестно – без това да се налага, взискателят да е направил ненужни разноски с цел да бъде получено още един адвокатски хонорар. Сочи се също така сумата да е платена в срока за доброволно изпълнение, от което се извежда извод за приложимост на нормата на чл. 78 ал. 2 вр. чл. 79 ал. 1 т. 1 ГПК. Евентуално оспорва признатото адвокатско възнаграждение да е заплатено. Иска се постановлението да бъде отменено изцяло, а евентуално в частта за адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.

В предоставения на взискателя срок е постъпил отговор с довод, че няма основание за редуциране на разноските. Твърди се адвокатското възнаграждение да е в минимален размер за образуване на изпълнителното производство и воденето му. Наведен е довод, че като взискател не би сторил разноски, ако сумата е била платена преди образуване на изпълнителното дело. Смята разноските за своеобразен вид санкция за бездействието на длъжника.

В мотивите си ЧСИ С.П. сочи разноските да касаят начислени обикновени такси, а 1 адвокатското възнаграждение да е определено съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

Застъпва теза за приложимост на чл. 79 ал. 1 ГПК. Позовава се на постановено от съд решение, с което са отхвърлени доводите на жалбоподателя за извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство. Отбелязва и че сумата е постъпила въз основа на наложен запор. Сочи че самият договор за правна защита и съдействие съдържа изявление сумата да е получена, а договореното възнаграждение определя като по-ниско от предвидения минимум по Наредба № 1.

Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.

Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.

От приложените към жалбата и неоспорени доказателства се установява наредено на 31.07.2023 г. от жалбоподателя (длъжник в изпълнителното производство) плащане на сумата 423,67 лв. по сметка на взискателя в изпълнителното производство. На същата дата кредиторът е уведомен по електронната поща, но кредиторът и взискател в изпълнителното производство е информирал жалбоподателя, че сметката е клиентска и не е част от неговия патримониум. На същата дата служител на жалбоподателя е посочил сметката като известна му от сключена преди време спогодба като е предложено сумата да бъде върната и е поискано посочване на друга сметка.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на подадено на 18.08.2023 г. искане на С. К.Н. в качеството му на адвокат и пълномощник на С.Ж.П. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.08.2023 г. за сумата от 423,67 лв.

На 21.08.2023 г. по искане на ЧСИ П. е изготвена справка за банкови и платежни сметки на длъжника и на същата дата е залепено уведомление до жалбоподателя поради неустановени на адреса табела и служители на посочения от взискателя и вписан в търговския регистър адрес на управление. На същата дата е изпратено писмо от ОББ с указание, че посочени в запорно съобщение суми в размер на 923,71 лв. са преведени изцяло на 21.08.2023 г.

Поканата за доброволно изпълнение е получена на 22.08.2023 г., на която дата сумата предмет на изпълнението е изпратена и с пощенски запис. В отговор по жалба, депозиран в изпълнителното производство на 24.10.2023 г. процесуалният представител на взискателя сочи, че няма уведомление за изпратен запис и сумата не е получена.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

С оглед изричното правило на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК отговорността за разноски и в изпълнителното производство е с обезщетенител характер и по същество възпроизвежда правилото на чл. 83 ал. 2 ЗЗД – длъжникът не дължи обезщетение за вреди, които кредиторът може да предотврати, полагайки грижата на добрия стопанин. По принцип липсващото доброволно изпълнение открива пътя за принудителна реализация на дължимото. Затова и взискателят е в правото си да бъде възмезден за всички допълнително направени разходи, но доколкото са били необходими за постигане на желания резултат – реално изпълнение на дължимото. Доказателствата по делото обаче опровергават нуждата от иницииране на изпълнителното производство.

Надлежното изпълнение предполага възможност кредиторът да се възползва от престираното, което преводът по специална сметка, било то и на името на кредитора, не осигурява. При все това обаче, предприетото действие еднозначно обективира намерение за доброволно изпълнение, потвърдено и от предложеното поправено изпълнение с поискано съдействие за осъществяването му. Като носимо паричното задължение ангажира длъжника 2 да подбере този подход, който да осигури достигане на сумата до неговия кредитор. Дори да се приеме, че взискателят няма лична банкова сметка (както е посочено в отговора по жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство) това не обяснява предпочитанието му да пристъпи към изпълнително производство, за да си събере доброволно предлаганата му сума. Липсата на банкова сметка открива възможност за възползване от друг утвърден начин за получаване на сумата – пощенски запис. Кредиторът обаче не се е възползвал от тази възможност въпреки станалото му достояние намерение за доброволно изпълнение и констатирана пречка това да стане по избрания начин на изпълнение от длъжника.

Освен това, нормата на чл. 96 ал. 2 ЗЗД възлага в тежест на кредитора разноските, направени поради недадено от него необходимо съдействие. Макар и длъжникът по принцип да е могъл да извърши плащане и с пощенски запис, няма основание да се смята, че е бил длъжен преди да получи обратно ненадлежно платената сума. Нормата на чл. 75 ал. 2 ЗЗД освобождава длъжника от отговорност и когато плати ненадлежно, ако кредиторът се е възползвал от плащането. Затова и необходимост от промяна на подхода за изпълнение възниква едва при възстановяване на сумата (това обстоятелство изключва възползването от нея). Жалбоподателят твърди да е получил сумата на 17.08.2023 г., което взискателят не оспорва. Установява се това да е станало след като са предприети конкретни действия, насочени към принудително събиране на вземането – получен е изпълнителен лист, ангажиран е адвокат, а и изпълнителното производство е инициирано на 18.08.2023 г. При така развилите се обстоятелства няма основание за разумно обосновано предположение, че жалбоподателя е могъл да се възползва от алтернативния подход за изпълнение още преди образуване на изпълнителното производство. От заявеното по повод предходно развилия се съдебен спор става ясно, че макар и предприето едва след образуване на изпълнителното производство, плащането с пощенски запис не е осъществено за значителен период от време.

Изпълнителното производство предполага бързина включително и с оглед регламентирания механизъм за своевременно обезпечаване на изпълнението чрез запор, по който способ в крайна сметка е осигурено и изпълнението. От тази гледна точка предпочитанието на кредитора да се възползва от този предвиден от правовия ред способ, за да си събере вземането, го ангажира пряко да понесе и съпътстващите го допълнителни разходи. Няма принципно защитима причина ненужно направени разходи, несъмнено довели до вреда за кредитора, да бъдат възлагани в тежест на длъжника, неполучил необходимо му съдействие, за да изпълни надлежно задължението си.

По разноските

В рамките на спорното съдебно производство, каквото се явява настоящото, разноските подлежат на разпределение според общото правило на чл. 78 ГПК. Нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК еднозначно определя достигнатият резултат от съдебното производство за недостатъчен, за да обоснове отговорност за разноски. Искането за разноски не обособява самостоятелен предмет на спорното производство, а и спорът в настоящото произтича от незаконосъобразната преценка на частния съдебен изпълнител. От тази гледна точка няма причина сторените от жалбоподателя разноски да бъдат възлагани в тежест на взискателя, която именно се явява насрещната страна в настоящото производство.

Законът предписва особен ред за възмездяване на страните в изпълнително производство, пострадали от неправомерни действияа на частен съдебен изпълнител – чл. 74 ЗЧСИ. Ето защо налице е специален ред, който обезпечава легитимния интерес длъжника.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба на „С.К.К.Г.“ АД постановление за разноски от 04.12.2023 г. по изпълнително дело № 20239210401628 по описа на ЧСИ С.П..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.К.К.Г.“ АД за присъждане на сторени разноски в съдебното производство.

Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.

Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ С.П. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4