Решение № 315 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601279 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по жалба на адвокат Ц. И., служебен защитник на финансово задълженото лице В. К. Н., против решение рег. № 597/02.09.2026 г. на СГС по НЧД № 5829/26 год., с което е признато решение от 26.03.2025г., на несъдебен орган на РАвстрия, влязло в сила на 9.05.2025г., с което на В. К. Н. за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата на РАвстрия му е наложено наказание глоба в размер на 75 евро, както и 5.00 евро за разходите по процедурата.

В жалбата се излагат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като делото в РАвстрия е разгледано в отсъствието на лицето без доказателства за надлежно осигурено право на лично участие, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на искането за признаване.

В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на засегнатото лице поддържа жалбата и отразените в нея доводи.

Засегнатото лице Н. поддържа казаното от защитника му. Твърди, че не е получавал документ, който да преведен на български език. Не е знаел какво се е случило и възприел искането като измама.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна. Липсват отрицателните предпоставки за отказ от признаване на чуждия акт, отправя искане за потвърждаване на решението на първостепенния съд.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и сам служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно, всестранно и пълно 1 изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство съобразно разпоредбите на чл. 30 - чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на Република Австрия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер на 75 евро, наложена на засегнатото лице В. К. Н. с решение по дело № MDS2-25 12599/3 от 26.03.2025 г. на несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Modling /Окръжна управа – Мьодлинг/, Република Австрия, влязло в сила на 09.05.2025 г., за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на моторно превозно средство с рег. № *** с превишаване на максимално допустимата скорост с 25 км/ч на 14.12.2024 г. в района на общинска територия Brunn am Gebirge, на автомагистрала А21. Наред с глобата в размер на 75 евро е определена и сума от 5 евро за разходите по процедурата.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС искането на компетентните органи на издаващата държава е придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

При проверката на съдържанието на удостоверението правилно е прието от първоинстанционния съд, че същото съдържа изискуемите реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и е придружено с превод на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от закона. Не са налице и данни, пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа, издал удостоверението.

От съдържащата се в удостоверението информация се установява, че на В. Н. е наложена финансова санкция в размер на 75 евро за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на Република Австрия, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с превишена скорост.

Удостоверението съдържа необходимата релевантна информация относно постановеното решение на несъдебния орган на издаващата държава, датата на издаването му, датата на влизането му в сила, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение, наложената санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.

Неоснователно е възражението на защитата, че самото обстоятелство, че производството в Република Австрия е проведено в отсъствието на засегнатото лице, препятства признаването и изпълнението на постановеното решение.

При преценката на това възражение следва да се съобрази, че предметът на настоящото производство не включва цялостна проверка на законосъобразността на административнонаказателното производство, проведено в издаващата държава, нито преразглеждане по същество на отговорността на лицето за извършеното нарушение.

Изпълняващият съд следва да провери наличието на предвидените в ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване и изпълнение, включително относимите към правото на защита обстоятелства, доколкото същите могат да обосноват отказ по чл. 35 от закона.

В конкретния случай удостоверението съдържа данни относно уведомяването на засегнатото лице за производството и относно предоставената му възможност да оспори постановеното решение. Изрично е удостоверено, че лицето е било уведомено съобразно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Следователно от съдържанието на официалния документ, издаден от компетентния орган на Република Австрия, не следва извод, че Н. е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита или да оспори постановената спрямо него санкция.

Обстоятелството, че засегнатото лице не е участвало лично в производството пред 2 австрийския административнонаказващ орган, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличие на основание за отказ от признаване и изпълнение. От значение е дали съобразно законодателството на издаващата държава на лицето е била предоставена реална процесуална възможност да узнае за производството и да упражни правата си по отношение на постановения акт. В случая удостоверените от компетентния орган обстоятелства не сочат на нарушение на това право.

Не може да бъде възприето и твърдението на Н., че не е получавал документ, преведен на български език и поради това не е знаел за производството. Изискването на чл.

5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за представяне на удостоверението с превод на български език се отнася до производството по признаване и изпълнение пред българския съд. От тази разпоредба не следва задължение производството пред административнонаказващия орган на издаващата държава да бъде проведено на български език или всички документи в него да бъдат връчени на български език.

Действително, при наличие на конкретни данни, поставящи под съмнение удостовереното от издаващия орган обстоятелство относно уведомяването на лицето или възможността му да упражни правото си на защита, изпълняващият съд следва да извърши необходимата проверка в рамките на предоставените му от закона правомощия, включително при необходимост да изиска допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава. В разглеждания случай обаче такива данни не са налице.

Твърдението на засегнатото лице, че не е знаело за производството и че е възприело искането като измама, представлява негово лично обяснение, което само по себе си не е достатъчно да опровергае официално удостоверените данни, съдържащи се в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. В удостоверението компетентният орган на издаващата държава е посочил, че лицето е било уведомено съобразно приложимото национално законодателство относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Липсват други обективни данни по делото, които да поставят под съмнение достоверността на тази информация.

Следователно не може да се приеме, че в конкретния случай е установено такова ограничаване на правото на защита, което да обоснове отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция.

Следва да се подчертае и че настоящото производство има процесуален характер и е насочено към преценка дали са изпълнени законовите предпоставки за оказване от страна на изпълняващата държава на правна помощ при изпълнението на влязла в сила финансова санкция, наложена в издаващата държава. То не предоставя възможност на изпълняващия съд да преразглежда по същество въпросите относно извършването на административното нарушение, неговата доказаност, правилността на правната му квалификация или законосъобразността на санкцията съобразно правото на издаващата държава. Тези въпроси са от компетентността на органите и съдилищата на издаващата държава.

При анализа на съдържанието на официалния превод на удостоверението първоинстанционният съд правилно е приел, че то е пълно и изчерпателно и съдържа необходимата информация относно постановеното решение, издаващия орган, датата на издаване и влизане в сила, обстоятелствата по нарушението, правната му квалификация, размера на наложената санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя, както и данните относно уведомяването му за правото на обжалване.

При тези данни настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, които да препятстват признаването и изпълнението на постановената финансова санкция.

Законосъобразна е и преценката, че не се налага изискването на допълнителна 3 информация от компетентния орган на издаващата държава. Представеното удостоверение съдържа достатъчно данни за извършване на проверката, дължима от изпълняващия съд, включително по отношение на обстоятелствата, относими към правото на защита на засегнатото лице.

По изложените съображения въззивната инстанция приема, че в разглеждания случай не са налице факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност основанието, свързано с нередовност на удостоверението или с липсата на необходимите данни за проведеното производство. Представеното удостоверение е пълно, съдържанието му кореспондира с решението на несъдебния орган на Република Австрия и не са налице данни, които да налагат изискване на допълнителна информация от издаващата държава.

Законосъобразна е и преценката на СГС относно наличието на останалите условия за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на В. Н., срещу които изводи с жалбата не са отправени изрични възражения.

Санкционираното с решението на несъдебния орган на Република Австрия поведение съставлява административно нарушение и по българския Закон за движение по пътищата, като с оглед характера на нарушението – нарушение на правилата за движение по пътищата – за признаването и изпълнението не се изисква двойна наказуемост на деянието. В този смисъл е изпълнена предпоставката на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

Установява се също така, че засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това.

В. Н. живее постоянно на територията на Република България. Свързаността му с територията на страната се обосновава и от обстоятелството, изводимо от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, че същият е управлявал моторно превозно средство с български регистрационни номера. В този смисъл е изпълнено изискването на чл.

30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС лицето да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Република България.

Органът, издал удостоверението, е отразил и обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото нарушение, поради което не е налице основание за отказ от признаване на решението по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че липсват факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.

Представеното удостоверение е редовно, съдържа необходимите реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от закона, а данните в него не пораждат съмнение относно компетентността и легитимността на органа, издал удостоверението. Не е установено и нарушение на правото на защита на засегнатото лице, което да препятства признаването и изпълнението на постановената финансова санкция.