Решение № 170 от 13.02.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр.

Варна, 13.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

10-ти състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Славея

Янчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 2518 по описа за 2018г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Д.К.М. против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от

50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, унизително и нечовешко отношение, страх, накърняване на честта и достойството му, както и на личния и семейния му живот в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 616/2017г. по описа на Районен съд-Варна, поради недоказаност на деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2017г. до окончателното изплащане на присъдената сума;

В исковата молба ищецът твърди, че от 2006г. изтърпява доживотна присъда в затрова в гр.Варна. Посочва, че на 31.01.2017г. при обиск и претърсване в килията му, служители от затвора намерили неустановено вещество, което се оказало хероин. Срещу ищеца било образувано бързо производство и на 08.02.2017г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354, ал.3, т.1 от НК. По образуваното НОХД № 616/2017г. по описа на ВРС била постановена присъда, с която ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение, а същата влязла в сила след проведен инстанионен контрол. Ищецът твърди, че по време на висящността на наказателното производство, а и след това живял в страх, бил унижаван от служителите на затвора. Посочва, че по това време се влошило и здравословното му състояние, а случващото се отразило и на отношенията в семейството му. Порази това, че в резулат на незаконно повдигнатото му обвинение претърпял физически и психически болки и страдания моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва считано от 30.01.2017г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна прокуратура-Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Не оспорва, че спрямо ищецът е било повдигнато обвиненеи за извършено престъпление по по чл.354, ал.3, т.1 от НК, по което е постановена оправдателна присъдапо НОХД № 616/2017г. по описа на ВРС, но счита, че размерът на претенцията на ищеца е прекомерно завишена предвид на факта, че са му повдигани многокрано обвинения, а също така е осъден на доживотен затвор.

На това основание счита, че ако изобщо е претърпял някакви вреди, то същите са с много нисък интензитет, тъй като не е настъпила промяна в обичайното му ежедневие. Прави възражение и срещу искането за присъждане на законна лихва върху сумата на претендираното обезщетение считано от 31.01.2017г., като твърди, че оправдателната присъда е влязла в сила на 01.02.2018г.

В съдебно заседание ищецът Д.М., чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Не оспорва, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 01.02.2018г., но твърди че е започнал да търпи вредите, чието обезщетяване претендира, считано от 30.01.2017г., поради което претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението считано от тази дата.

Ответникът – Прокуратурата на Р.България, чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Посочва, че ищецът е с трайно асоциално поведение в следствие на което спрамо него има постановени няколко осъдителни присъди, а считано от 2006г. е с най-тежкото наложено наказание – доживотен затвор.

Оспорва твърденията на ответника, че в следствие на повдигнатото му обвинение за притежание на наркотици се е променил семейният му живот, като посочва, че той не е имал семейство с жената, която го е посещавала по време на свиждания в затвора. Оспорва, че изтърпяващите наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Варна, както и надзорно-охранителния състав да е променил отношението си към ищеца и това да му се е отразило негативно. Оспорва също повдигнатото му обвинение по време на изтърпяване на доживотна присъда да е в причинно-следствена връзка с твърдяните здравословни проблеми на ищеца, тъй като същите са физиологични и са съществували от преди началото на наказателното преследване през 2017г. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление на прокурор при РП-Варна от 03.02.2017г. Д.К.М. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 30.01.2017г. в затвора – гр.Варна без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество-хероин с тегло 0,22 грама – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

По повод издаден обвинителен акт по БП № 165/2017г. по описа на Трето РПУ, с който е повдигнато обвинение срещу Д.К.М. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е образувано НОХД № 616/2017г. по описа на ВРС, по което на 11.10.2017г. е постановена присъда, с която подсъдимият Д.К.М. е признат за невинен в повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е бил подаден протест на прокурора, по повод на който е образувано ВНОХД № 1467/2017г. по описа на ВОС, по което е постановено решение на 01.02.2018г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Постановено е, че решението на ВОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

От представената справка за съдимост актуална към 20.12.2018г. е видно, че за периода от

17.01.1992г. до 11.02.2008г. спрямо Д.К.М. са постановени и влезли в сила общо 8 осъдителни присъди за извършени от последния престъпления по чл.195, ал.1 от НК, чл.196 от НК, чл.199, ал.2, т,.2, вр.ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК, като с последната присъда по НОХД № 770/2007г. на ищеца е наложено наказание „Доживотен затвор“, което да се изтърпи при първоначален усилено строг режим.

По делото е представена медицинска документация и справка от Затвора-гр.Варна, видно от която за периода от 30.01.2017г. до 31.01.2018г. Д.М. не е бил хоспитализиран в затворническа болница, а е посещавал медицинския кабинет по повод зъбобол, киселини, хемороиди, кашлица, жлъчна колика и холелетиаза /жлъчно-каменна болест/, гастрит и бъбречна криза, по повод на които е получавал медикаменти и консултации. Представени са 4 броя епикризи за проведени лечения на Д.М. през 2015г. във връзка с проведени оперативни манупулация в коремната област. Видно от представените 2 броя амбулаторни листи /л.8,9/ от 2016г. на ищеца са проведени офталмологични прегледи във връзка с негови оплаквания от намалено зрение.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.С.Р. и К. М.К..

Свидетелят К.Р. посочва, че също е лишен от свобода и изтърпява доживотно наказание в Затвора в гр.Варна, от където познава ищеца. Посочва, че Д. имал проблеми със стомаха, във връзка с които му правили операции през 2015-2017г. Случвало се да се виждат лично в затвора и да говорят за воденото срещу Д. досъдебно производство за наркотици, което било негова „болна тема“. По повод на темата с разпространяваните от Д. наркотици надзирателите му се подигравали, а лишени от свобода страняли от него, защото повдигнатото му обвинение го правело „проблемен“. Д. понесъл много тежко повдигнатото му обвинение и развил параноя, че това може да се повтори, като отново му „подхвърлят наркотици“. Страхувал се, че новото обвинение може да рефлектира върху присъдата му, режима на изтърпяване на наказанието, както и на изхода на делото по жалбата, която подал в съда в Страсбург. По време на висящността на делото за наркотици родителите на Д. продължили да го посещават, но се разделил с приятелката си, с която се познавали от много време. Д. бил контактен човек, но по повод на делото се затворил в себе си, започнал да страни от хората, за да не попадне в нова подобна ситуация, отслабнал много. По отношение на Д. били въведени рестриктивни мерки, бил лишен от удължено свиждане, което принципно било награда за добро поведение и се давало по предложение на инспектора по социалните дейности след субективна преценка и като поощрение.

От показанията на свидетеля К. К. – баща на ищеца се установява, че редовно посещава сина си в затвора – винаги когато има свиждане /по два пъти месечно по 45 минути/. Случвало се да имат и удължени свиждания – двучасови или четиричасови, но те били редки и след скандала с наркотиците между свидетеля и синът му не били провеждани/. На посещения при ищеца идвала и негова приятелка М. /на възраст около 50 години/, но след като му повдигнали обвинението за притежание на наркотици престанала. Тя и Д. се познавали от преди той да влезе в затвора. По времето, когато му било повдигнато обвинението за притежаване на наркотици на Д. била направена операция, като във връзка с нея и несправедливостта, която го застигнала той получил нервен срив. Изпитвал притеснения, че това дело може да се отрази на резултата на воденото от него дело в съда в Страсбург. След като бил оправдан по обвинението за притежаване и разпространение на наркотици Д. се успокоил.

Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато и поддържано обвинение за извършенo престъплениe завършило с постановяване на оправдателна присъда. По Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.

Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемият е приключило с постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му.

Съдът след запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление и постановена оправдателна присъда на съд.

Основните твърдения на ищеца са, че в следствие на повдигнатото му обвинение в продължение на 1 година се е чувствал унизен и психически подтиснат, изпитвал е страх от възможността новото обвинение да се отрази на статута му в затвора и на резултата от воденото от него дело в съда в Страсбург, както и физическа болка свързана с влошеното му здравословно състояние. Излага, че неоснователно повдигнатото му обвинение се е отразило на неговия личен и семеен живот.

При формиране на извод за наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди съдът кредитира в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. /излежаващ наказание в затвора - Варна/ и К. – баща на ищеца.