Решение № 4512 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4512 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20241100508522 по описа за 2024 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, срещу Постановление за разноски по изп. дело № 20248600401915 (изх. № 133415/05.06.2024г.), с което ЧСИ, във връзка е подадено възражение по посоченото изпълнително дело, е отказал да редуцира дължимите разноските.

Сумите били прекомерни и не съответствали на т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; не се дължала и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят – „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, не се ангажира със сатновище.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ В.М., с рег. № 860 на Камара на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

Изп. дело № 20248600401915, по описа на ЧСИ В.М. е образувано срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2024г., издаден в полза на „Б.“ ЕООД за сумата от 10 684,92 лева, представляваща съдебни разноски.

Взискателят претендира разноски в изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие, приложен към молбата за образуване, в размер на 880 лева (чл.

1

38, ал. 1, т. 3 от ЗА).

На 31.05.2024г. на длъжника е изпратена електронна покана за доброволно изпълнение за сума в общ размер на 12 820,60 лева, от които:

- сумата от 11 723,92 лева - неолихвяема сума;

- сумата от 1 096,68 лева - такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС;

На 03.06.2024г. по делото е постъпило възражение от длъжника с вх. № 43001 против размера на приетия за събиране по делото в полза на взискателя адвокатски хонорар, което е оставено без уважение от ЧСИ.

Отново на 03.06.2024г. по сметката на ЧСИ е постъпила сума, погасяваща изцяло дълга по делото.

На 21.06.2024г. е Постановено разпореждане за приключване. от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, по него неправилно е уговорен размер на възваграждение. В хипотеза на чл. 38 от ЗА възнаграждението се определя от съда (или ЧСИ). Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания при интерес от 10 000 до 25 000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

В случая е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК, като е поискал налагане на запор на вземания на 2 длъжника от банки, иначе би била нередовна (арг. от чл. 426, ал. 3, във вр. с чл. 129 от ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС по ТД № 2/2013г., ОСГТК).

Видно от данните по изпълнителното дело е, че такива действия – извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприемани, включително и поради това, че е платено в срока за доброволно изпълнение. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Поради изложеното по-горе обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която на взискателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до сумата 880 лева.

При погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение длъжникът не дължи и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (предвид гореизложеното), предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно предприетите от него изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 428 от ГПК (в този смисъл и Решение № 4332 от 02.08.2023г. на СГС, ЧЖ-IV-Е, ч.гр.д. № 20231100508499 по описа за 2023г.).

Следва все пак да се има предвид, че Решение № 4332 от 02.08.2023г. на СГС, ЧЖ-IVЕ, ч.гр.д. № 20231100508499 по описа за 2023г., е постановено между същите страни и ЧСИ.

Това има отношение към всички участници в производството, включително и към банката.

Тя действително е сигурен платец. Тя обаче има банковата сметка на длъжника, тъй като тя е реквизит и на исковата молба. Вземането на взискателя е носимо – (portable), а не търсимо (querable). Съобразно посоченото, не е ясно защо въобще е било необходимо да се стига до изпълнително производство – жалбоподателят е могъл да плати доброволно и без да бави допълнително изпълнението си).

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски по изп. дело № 20248600401915 (изх. № 133415/05.06.2024г.), с което ЧСИ, във връзка с подадено възражение от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Св. Неделя“ № ****, ел. поща: [email protected], представлявано от Ц.Г.М. и А.Т. — изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника им юрисконсулт С.И.И., с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 880 лева, както и в частта, с която е определена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата от 1 096,68 лева.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4