Определение № 46606 от 10.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46606 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110128250 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 292947/17.09.2024 г. от Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., за изменение на Решение № 16395 от 01.09.2024 г., постановено по гр. д. № 28250/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, в частта за разноските. Поддържа, че с решението съдът неоснователно не му е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение с включено ДДС в размер на 80 лв., с оглед на което моли постановеният акт да бъде изменен.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е депозирал становище, чрез процесуалния си представител юрк. И.И., в който излага, че оказването на безплатна правна помощ не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка, поради което счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като същото е процесуално допустимо. Разглеждано по същество искането е основателно, съображенията за което са следните.

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. /в този смисъл е определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. дело № 2559/2016 г. на ВКС, Т. К., ІІ т. о. /. В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. дело № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и в постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. дело № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. дело № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана 1 безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал.

2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Предвид изложеното решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищеца се присъди посочената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., с вкл. ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 16395 от 01.09.2024 г., постановено по гр. д. № 28250/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта му, с която на основание чл. 38, ал. 2 ГПК „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя З.С.Р., е осъден да заплати на Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и вместо това ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя З.С.Р., да заплати на Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М. М., сумата в размер на 480 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото, с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2