Решение № 30 от 13.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Перник, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231700600019 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 54/ 08.12.2022 г., постановена по НЧХД № 299/2022 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимите М. С. А., със снета самоличност и ЕГН, Д. Е. Н. със снета самоличност и ЕГН и Е. Н. Й. със снета самоличност и ЕГН за ВИНОВНИ в това, че на ***, около 21:00 часа, в ресторант „***”, находящ се в село ***, община ***, са нанесли на М. К. П. в съучастие- като съизвършители, множество травматични увреждания чрез удари с ръце и крака, изразяващи се в: охлузвания на главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана (аркада) под дясната вежда; контузия на дясната орбитална област; кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка; зрение с дясното око, оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на мозъка, протекли с общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен, реализирали медико-биологичния признак- „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“- престъпление по чл.130, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК районния съд ОСВОБОДИЛ М. С. А. от наказателна 1 отговорност, като му НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

На основание чл.130, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОДИЛ Д. Е. Н. от наказателна отговорност, като му НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

На основание чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.57 от НК, вр. с чл.54 ал.1 от НК ОСЪДИЛ Е. Н. Й. на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /ШЕСТ/

МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА- основание чл.42а, ал.2 т.2 от НК.

С присъдата са присъдени съответните разноски.

Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от адв.В., като защитник на подсъдимия Е. Й.. В жалбата се сочи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Защитата счита, че няма достатъчно доказателства за съпричасността на този подсъдим с деянието за което е предаден на съд. Неправилно районния съд се е позовал на свидетелските показания на две лица- Р.П. и Ж.П., тъй като те са от кръга близък до пострадалия М. П., а същевременно са противоречиви и категорично казаното от тях пред съда не кореспондира с изложеното от останалите многобройни свидетелски показания. Поради това същите не са достатъчни, за да може да се направи извода, че Е. Й. има участие в самото изпълнително деяние. За разлика от другите двама подсъдими, които макар и предизвикани от пострадалия и неговите приятели по един брутален начин може да се каже, че са активни участници в инцидента и при условията на евентуален умисъл е възможоно да са причинили увреждания на М. П., то за подс. Н. такъв извод не може да се направи.

Поради така изложеното се моли въззивния съд, след като се увери в горното да постанови нова присъда, с която на основание чл.336, ал.1 т.3, вр. чл.334, т.2 от НПК да признае Е. Н. Й. за невиновен и да го оправдае.

Подсъдимите Д. Н. и М. А. са се присъединили към подадената от 2 адв.В., като защитник на подсъдимия Е. Й. въззивна жалба. Двамата молят съда да ги оправдае.

Постъпила е въззивна жалба и от частния тъжител, чрез процесуалните си представители. Моли се обжалваната присъда да бъде изменена, като наказанията на Д. Н. и М. А. бъдат завишени към предвидения от закона среден размер, а на подсъдимия Е. Н. наказанието пробация да се замени с лишаване от свобода. Претендират се и разноските пред окръжния съд.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районен съд е установил точно и прецизно фактическата обстановка, а тя е следната:

Подсъдимият М. С. А. е роден на *** в ***, българин, български гражданин, неосъждан, несемеен, *** образование, с постоянен и настоящ адрес: ***.

Подсъдимият Д. Е. Н. е роден на *** в ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен с постоянен адрес и настоящ адрес: ***.

Подсъдимият Е. Н. Й. е роден на *** в ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, осъждан, семеен, работи, баща на подсъдимия- Д. Е. Н..

Тримата подсъдими-М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й., живеели в ***, като подсъдимият М. А. и подсъдимият Д. Н. били приятели, а подсъдимият Е. Й. е баща на подсъдимия Д. Н.. Тъжителят М. П., също е от това село, като макар и през годините да били в една приятелска компания с първите двама подсъдими, това се променило след настъпил инцидент. С присъда по НОХД № 151 от 2019 г по описа на Окръжен съд-Перник Д. Н. е бил признат за виновен за това че на ***, около 18.00 часа по ул.„***”, в ***, пред дом № ***, при управление на МПС-колесен трактор марка „Беларус”, с рег № ***, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.37, ал.3 ЗДВП, излизайки от крайпътна територия-двор, не е 3 пропуснал движещия се по пътя с мотор „Хонда”, с рег.№ ***, като по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.В.. Последния бил приятел на тъжителя М. П. и поради това след този инцидент между него и подсъдимия Д. отношенията рязко се влошили.

На *** в село *** се провеждал традиционен събор на селото Тъжителят П. и неговите приятели- свидетелите Ж.П. и Р.П. били на една маса в местното заведение „***”, находящо се на площада на селото.

Същевременно на друга маса, на около 4-5 метра от тази седели подсъдимите Д. Н. и М. А., едно от които било приятелката на подсъдимия- св. А. К..

Събора се охранявал от полицейските служители-св. И.В.Т., *** във Второ РУ- Перник, св. С. Й. К., *** във Второ РУ- Перник и св. К.Р., *** Второ РУ при ОДМВР-Перник, като от тримата само Т. бил униформен, а останалите двама били в цивилни дрехи.

В един момент тъжителят П. станал от своята маса и се отправил към масата на подсъдимите, които били с гръб към него, подпрял се на стол на който седял М. А. и започнал да му говори нещо. А. тръгнал да подстава при което столът се наклонил и паднал заедно с него. В този момент, седящият до падналия подсъдим Д. Н. скочил от стола си, блъснал тъжителя П., ударил го с юмрук в лицето. А. също станал от земята и двамата продължили да нанасят удари. Тъжителят паднал на земята като ударите с ръце и крака не престанали.

Тези действия били възприети от хората в заведението и полицейските служители в близост и в рамките на секунди скочили първоначално лицата от масата на тъжителя- св. Р.П. и Ж.П., а след това и останалите намиращи се в кръчмата хора и това скарване прераснало в масов бой. Свидетелката А.К., виждайки, че настъпва масов бой се завъртяла с гръб към случващото се, за да не гледа развиващите се действия. По това време в заведението отвън на площада бил и св. Л.Г. Д., като първоначално той опитал да участва в разтърваването, но се уплашил и се обадил на бащата на Д. -Е. и му обяснил за ставащото.

Подсъдимият Е. Й. бил на гости при свой братовчед- св.М.Л., в неговата къща в село ***. Веднага след обаждането двамата се качили на мотор и бързо се отправили към заведението. Там боя още не бил приключил.

Междувременно, за да предотвратят по-тежки последици полицейските служители- И. Т., С. К. и К.Р. се опитвали до потушат 4 конфликта. Времето вече било тъмно и същите в един момент не успявали да видят точно кой кого бие. Р. възприел подсъдимият Е. Й. при идването му, като сочи, че последният е бил „агресивно настроен” и поради това е бил предупреден и от другия полицейски служител „да не прави проблеми”, но въпреки това Й. се намесил и нанесъл няколко удара на пострадалия, като свидетелите Р.П. и Ж.П. са видели непосредствено, как той „догонва” опитващият се да припълзи извън боя тъжител и продължава да го рита на земята.

А.М., който живеел наблизо след като разбрал за конфликта, отишъл на място и установил непосредственото състояние на тъжителя, който се миел на чешмата на селото и имал „охлузване от лявата страна”, „кръвоизлив в окото” и на въпрос на свидетеля, тъжителят му споделил „че са го налетели да го бият М. и Е....”. М. го придружил до дома му, за да се прибере поради което и не бил установен при идването на линейката на ЦСМП на място впоследствие.

На място пристигнали екипи от 02 РУ ОДМВР и прекратили боя.

От изслушаната комплексна експертиза и приети писмени доказателства се установява, че на М. П. са причинени следните травматични увреждания и диагноза:

Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Охлузване по лява челнотеменна област, по челото в ляво и лява вежда във външния край. Оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око. Контузия на дясна очна ябълка.

Субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясното око. Разкъсноконтузна рана под външната половина на дясната вежда. При прегледа от *** очен лекар д-р М. е установено намаляване на зрението на дясното око /ВОД=0,3/. Това намаление на зрението е посочено, че се дължи на субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясното око. При следващите прегледи при очни лекари е установено, че зрението на дясното око е напълно възстановено. Данните за мозъчното сътресение са установени от невролози на базата на субективните оплаквания от пострадалия/главоболие, гадене, световъртеж, повръщане/. Описаните ръбци са в резултат на зарастване на рани и представляват козметичен дефект.

Изведено е заключение, че същите са довели до временно влошаване на общото му здравословно състояние. Мозъчното сътресение е получено в 5 резултат на удар в областта на главата. То не е било съпроводено с изпадане на пълно безсъзнателно състояние, а с преходна степен на замъгляване на съзнанието от типа на зашеметяване.

В психологическата част на експертизата вещото лице е посочило, че у М. П. се наблюдава наличие на остра стресова реакция към минало време, която е била съпроводена с негативни емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните увреждания. Периодът след травмата е съпроведен с дистрес, увеличена тревожност, преоценка на събитията, както и предприети наложителни медицински прегледи, които увеличат тревожността. Всичко това потвърждава наличието остатъчна тревожно-депресивна симптоматика.

Продължителността на разстройството можела да е над шест месеца.

На подсъдимия Е. Й. са установени кръвонасядания по дясно рамо и дясна предмишница и оплаквания от болезненост при допир и натиск в дясна гръдна половина в областта на ребрената дъга.

Видно от приетото съдебно медицинско удостоверение на Д. Н. същият има кръвонасядане в областта на пети пръст на лява ръка. Това увреждане му е причинило болка.

Въззивната инстанция след собствен анализ на доказателствата възприема изцяло фактическата обстановка така, както е изложена и от районния съд. Последния е посочил всички факти релевантни към евентуална наказателна отговорност на подсъдимите. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за установени и защо. Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуални правила.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия Е. Й., развити във въззивната жалба и поддържани от останалите подсъдими, че първоинстанционния съд е игнорирал част от доказателствения материал, а се е предоверил на показанията на свидетелите Р.П. и Ж.П.. Точно обратноторайонния съд е обсъдил изключително подробно всички събрани по делото доказателства и е развил доводи за всяко от тях поотделно. В последствие е направена също подробна съпоставка на доказателствата помежду им, като са отчетени вътрешните противоречия в обясненията на подсъдимите, както и противоречията им с останалите доказателства. Съпоставено е естеството на нараняванията на всеки от двамата подсъдими- Е. Й. и Д. Н., и пострадалия П.