Решение № 108 от 23.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. К., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101607 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

Ищецът – Г. Я. С. твърди, че на 11.06.2021г. сключил Договор за потребителски кредит *** с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като правоприемник на дружеството към момента била „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, поради което последният бил ответник по исковете. Страните договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 7 500.00 лева, видът на вноската бил месечен, броят на погасителните вноски бил 72, срокът на договора бил до 15.06.2027г., като бил посочен ГПР в размер на 29.04% и ГЛП в размер на 24.87%. Съгласно Договор за застрахователно посредничество, кредитодателят предлагал застраховки в качеството му на застрахователен посредник/агент. Заемателят се бил присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка, като към задълженията по процесния договор била включена сумата от 3 201.84 лева, представляваща застрахователна премия. Била уговорена и „Такса ангажимент“ в размер на 150 лева. Така общата дължима сума по кредита ставала в размер на 17 747.28 лева, която страните били договорили да бъде върната на равни месечни вноски за периода на кредита. Към настоящия момент извършвал цялостно плащане на дължимите суми по процесния договор, тъй като по силата на сключен с ответника Договор за потребителски кредит PLUS-19143254/09.02.2022г. процесният кредит бил рефинансиран и били погасени всички дължими суми по него, което било видно от изготвеното експертно заключение по гр.д. № 1831/2024г. по описа на КрлРС, което било водено по повод на другия договор, с който бил рефинансиран настоящият кредит, и което заключение се прилагало за сведение на съда.

1

Твърди, че между страните било възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 7 500.00 лева. Заемодателят бил небанкова финансова институция, а ищецът бил физическо лице, което при сключване на договора било действало именно като такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон – ЗПК, а клаузите му били регулирани и от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7–9 от ЗПК и чл. 143–148 от ЗЗП, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водела до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й били възникнали при самото сключване на договора и когато той бъдел обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 от ЗПК). Твърди, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Твърди, че е нарушено изискването процесният договор да бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и че договорът не бил подписан на всяка страница. Твърди, че шрифтът на договора, както и приложенията към него, бил с размер по-малък от 12 и не отговарял на изискванията на закона. С определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 на СЕС било дадено тълкуване по следните въпроси - следва ли чл. 22, пар. 1 от Директива № 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допускал национална мярка, която налагала непредвидени в директивата изисквания относно шрифт не по-малък от 12, както и - следва ли елементите на договора да бъдат представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12? С определението било дадено тълкуване, че разпоредбите допускали национална уредба, която да налагала всички елементи да са с шрифт не по-малък от 12. В този смисъл било и Определение № 485 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г. на ВКС, IV ГО. Твърди, че процесния договор за потребителски паричен кредит и приложенията към него, текстът бил написан с шрифт по-малък от 12. Шрифтът на договора, погасителния план и приложенията бил не повече от 10, а приложението за застраховката – не повече от 8.

Твърди, че договорът бил недействителен и на още едно основание – посоченият ГПР бил само като абсолютна стойност, без допусканията, използвани при изчисляването му, каквото изисквала нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита – лихви, комисиони и т.н., като процент от размера на кредита. В договора липсвала конкретизация на начина на формиране на ГПР, което водело до неяснота относно компонентите му, което било нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК договорът бил недействителен.

Освен това липсвала методика за формиране на ГЛП и разходите по кредита.

Отразена била само такса ангажимент от 150 лв., без да е ясно за какво се събира. Не била включена застрахователната премия от 3 201.84 лв., почти 2 половината от главницата. Това трябвало да бъде включено в ГПР, но не било.

Така ГПР не включвал всички разходи и това противоречало на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК и водело до недействителност по чл. 22 от ЗПК. Последицата по чл.

23 от ЗПК била, че кредиторът имал право само на чистата стойност на кредита. В случая чистата стойност не съответствала на 7 500 лв., защото била удържана такса ангажимент и заемателят бил получил 7 350 лв., което променяло ГПР.

Твърди, че в мотивите към Определение № 50685 от 30.09.2022г. по гр. д. № 578/2022г. ВКС било прието, че застрахователната премия следвало да бъде включена в ГПР, защото заемателят бил длъжен да я заплати, за да получи кредита при предложените условия. Следователно премията и такса ангажимент били разход, който следвало да бъде включен в ГПР, а липсата на този разход била нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът бил недействителен по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква такси за управление на кредита, освен ако били конкретно посочени. В случая застраховката по програмата била сключена между „Кардиф Общо застраховане, клон България“ и кредитодателя; кредитодателят бил посредник, но не и лице, което можело да търси изпълнение по премията. Не било ясно как премията била включена към сумата за връщане, но не била включена в ГПР.

Уговорено било начинът за усвояване на главницата да бъде превод по сметка на заемателя. Само при договорена застраховка заемателят следвало да преведе сумата за премията. Твърди, че така уговореното формално съответствало на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗПК, но потребителят трудно можел да възприеме реалната финансова тежест на задълженията си.

Твърди, че добросъвестността изисквала кредиторът да разясни ясно съдържанието на клаузите, особено застраховката. При добавяне на допълнителни суми към главницата законът изисквал яснота относно целта на кредита. Тъй като премията се олихвявала и влизала във вноската, потребителят можел да не осъзнае финансовата тежест. Нямало данни премията да била платена на застрахователя.

Твърди, че премията представлявала „общ разход по кредита“ по § 1, т. 1 ДР ЗПК и трябвало да бъде включена в ГПР по чл. 19 от ЗПК. С включването на тези разходи под формата на пакет се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР не можел да надвишава 50%, определени от законната лихва (10% по ПМС № 426/18.12.2014 г.). В случая ГПР бил некоректно посочен, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водело до нищожност по чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Моли съда да вземе предвид трайната практика на ВКС, според която максималната възнаградителна лихва, за да не противоречи на добрите нрави, била 30%. Моли съда да вземе предвид съдебната практика по подобни казуси, посочена в исковата молба.

Твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове срещу ответника, с които се целяло да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, което щяло да доведе до основателност на осъдителния иск за разликата над чистата стойност на кредита, получена от кредитополучателя, до размера на платеното от него. Уточнява се, че се претендирали 100 лева – частично от общия размер 10247.28 лева, на 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като сума, получена без основание/на отпаднало основание по договора за потребителски кредит, което основание възниквало при уважаване на иска за нищожност на договора, а при условията на евентуалност – на нищожност на отделни клаузи от договора.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, в отношенията между страните, че сключеният Договор за потребителски кредит № *** от 11.06.2021г. е нищожен, а в условията на евентуалност, в случай, че приеме за валиден договора, да прогласи за нищожни клаузите от Договор за потребителски кредит № PLUS- 18650018 от 11.06.2021г, с които се задължава ищеца да заплаща застрахователна премия, както и такса ангажимент поради противоречие със ЗПК, към които се прилага ЗЗП.

МОЛИ съда, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100.00 лева - частично от общия размер на 10247.28 лева, на основание нищожност на Договор за потребителски кредит *** от 11.06.2021г, а в условията на евентуалност на основание нищожност на отделни клаузи от Договор за потребителски кредит.

Претендира за направените по делото разноски, в това число - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска, в частта относно неговия размер, като същия се счита предявен в размер на 1552.45 лева - частично от общия размер на 10247.28 лева.

На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор. Ответникът намира исковата претенция за напълно неоснователна. По отношение на предявения осъдителен иск за евентуалната нищожност на договора за кредит от 2021г., прави възражение за изтекла 3годишна погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания, съдържащи се в ежемесечни погасителни вноски. Претендира се осъждане на банката за връщане на суми за периода от 11.06.2021г. - 09.02.2022г., но исковата молба е подадена на 28.08.2025г. До тази дата не са извършвани действия по прекъсване на давността за претендираните суми. Поради тези причини счита, че сумите, чието връщане се претендира да бъде присъдено в полза на ищеца, като недължимо платено, са погасени изцяло по давност.

Оспорва по размер предявения осъдителен иск. От ищеца напълно неправилно и неоснователно е посочена цена на иска 100 лева, като частичен от 10247.28 лева. Видно от счетоводната справка в банка, ищецът е внесъл 7 вноски по 246.49 лева (общо 1725.43 лева), след което на 09.02.2022г. кредитът е изцяло погасен с рефинансиране в размер на 7177.02 лева с Договор за паричен кредит №PLUS-19143254 от 09.02.2022г., който е цедиран през януари 2025г. на „Агенция за събиране на вземаният“ ЕАД. Реално чрез рефинансирането е заплатена сума общо в размер на 8902.45 лева по процесния кредит.

С исковата молба се претендира обявяване недействителност на Договор за потребителски паричен кредит № *** от 11.06.2021г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или 4 други разходи по кредита. Във връзка с това, цената на иска следва да се определи от сумата на лихвата или други разходи, които клиентът е платил действително, тъй като резултатът, който би могъл да бъде постигнат при уважаване на предявения петитум е единствено тяхната недължимост.