Решение № 20172 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20172 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело № 20241110147001 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 255129/07.08.2024 г., подадена от Г.

А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. „СС“ № 40, ет. 4, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ...., ф.д. № 24/2021г. по описа на 24 с-в Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет.

5, офис 5-3, представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „ААТЕГ“ АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Л, ул. „С“ № 16, бл. П Л Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор СА, чрез мл. адв. В. Б.-К., със съдебен адрес: гр.София, ул. „Ш“ № 18, ет. 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, 2-ро и 3-то ЗЗД за прогласяване на нищожността на клауза от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 652782/26.03.2024 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне от страна на ищеца на обезпечение в размер на 1,97 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата по кредита; установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД във вр. с чл. 10а ЗПК за прогласяване на нищожност на Приложение № 3 към 1

Договор за потребителски кредит № 652782/26.03.2024 г., възлагащо на ищеца да заплати сумата в размер на 30 лв. възнаграждение за преференциално обслужване, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1во ЗЗД за сума в размер на 5 лева, предявен като частична претенция от общо 89,10 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожните клаузи на договора.

По искане на ищеца, цената на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е увеличена на 54 лева в открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 26.03.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 652782/26.03.2024 г. в размер на 300 лв. със срок на погасяване 1 месец с размер на погасителната вноска от 399,10 лв. Ищецът сочи, че сумата е формирана по следния начин: 300,00 лв. главница; 10,00 лв. - възнаградителна лихва; 30,00 лв. - такса за преференциално обслужване и неустойка в размер на 59,10 лв. Сочи, че последната е дължима, тъй като не е спазил предвиденото в чл. 1 от Приложение № 5 към процесния договор задължение в срок до края на следващия ден да представи обезпечение по кредита. Съгласно уговореното в чл. 4 от Приложение № 5 към процесния договор размерът на неустойката, в случай на непредоставяне на обезпечение от страна на ищеца, е в размер на 1,97 лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен за задоволяване на лични нужди, с оглед на което счита, че към него следва да прилагат разпоредбите на ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка за непредоставено обезпечение противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което и на основание чл. 26 ЗЗД, намира същата за нищожна. Сочи, че с така предвидената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР. Твърди, че обезщетението за непредоставяне на обезпечение отговаря на изискванията, посочени в § 1, т. 1 ЗПК - представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждавало и от факта, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Ищецът твърди, че с така уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемните суми от страна на 2 кредитора. Този извод следвал от специфичността и краткия срок за изпълнение на задължението, от което било видно, че клаузата е формулирана по начин, от който става ясно, че ответникът не е очаквал или желал изпълнението на задължението. С оглед на това, на основание чл. 21 ЗПК, ищецът намира така уговорената неустоечна клауза за недействителна.

Отделно от горното, ищецът твърди, че неустойката е в размер на близо 19,7 % от предоставения заем излиза и извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Сочи, че са нарушени основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор, както и че параметрите на настоящото облигационно правоотношение са несъвместими с общоприети житейски норми за справедливост и добросъвестност.

Твърди, че е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи, че доколкото процесната клауза за неустойка предвижда допълнително обезщетение, което обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, се стига до недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, която обезщетява същите по вид вреди.

Твърди, че неустоечната клауза е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 146 ЗЗП, като същата не е индивидуално уговорена.

Сочи, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е записана общата дължима сума, която обаче не отговаряла на посочения ГПР.

Твърди, че непредоставянето на обезпечението самостоятелно не води до вреди за кредитора, доколкото такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Ищецът посочва, че неустойката не е точно определена в договора, а нейният размер е посочен едва в погасителния план.

Ищцовата страна твърди, че посочването в процесния договор на понисък от действителния ГПР следва да бъде окачествена като нелоялна и, поспециално, заблуждаваща търговска практика. Сочи, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

3

Отделно от горното, ищецът сочи, че към процесния договор е подписано и още едно Приложение № 3, с което страните са уговорили на потребителя да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено работно време – от 08:00ч. до 20:00ч., безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са налични, както и безплатно получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение. Ищецът твърди, че същото е недействително с оглед противоречието му с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на чл. 4 от Приложение

№

5 към

Договор за потребителски кредит

№ 652782/26.03.2024г., да прогласи нищожността на Приложение № 3 към процесния договор, както и да осъди ответника да върне заплатената сума в размер на 5лв. от общо 89, 10 лв., платена при начална липса на основание.

Претендира всички съдебни разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и необосновани. Твърди, че на 26.03.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 652782 във формата на електронен документ, а правоотношението се е реализирало при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ, както и на приложените към договора Общи условия на ответното дружество. Сочи, че ищецът е получил от кредитодателя паричен заем в размер на 300 лв., като сумата е била предоставена по микросметка на кредитополучателя в „Изипей“ АД.

Ответникът твърди, че на кредитополучателя е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК. Посочва, че процесният договор за кредит съдържа всички изискуеми условия съгласно чл.

10, ал. 1 ЗПК, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в процесния договор изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че доколкото в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на 4 приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, което е императивно уредено в закона и се прилага за всеки договор, то неговото непосочване не е основание за недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.

Посочва, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, а представлява обезщетение за неизпълнение.

Счита, че няма никаква неяснота относно това каква сума следва да бъде върната по кредита, с оглед на което няма основание за ищеца да се чувства заблуден от посочения ГПР. Сочи, че ГПР е изчислен на 49,66 % съгласно формулата по приложение № 1 от ПЗР на ЗПК, с оглед на което ограничението на чл. 19, ал. 3 ЗПК било спазено.

Ответникът навежда твърдения, че начисляването на неустойката произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи надлежно обезпечение на кредита чрез поръчители или банкова гаранция. В този смисъл, посочва, че ГПР няма за цел да включва евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора, а цели да информира потребителя какви ще са разходите му, ако изпълнява надлежно и в срок. Твърди, че ищецът е бил информиран за изискването за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписването на процесния договор, с оглед на което е могъл да прецени дали да сключи договора или не. Сочи, че неустойката не е инкорпорирана в Общите условия на ответното дружество, а е индивидуално уговорена между страните. Твърди, че размерът на уговорената неустойка е различен за всички отпуснати от ответника кредити и се преценява за всеки отделен случай.

Отделно от горното, посочва, че така уговорената неустойка се отличава от лихвата за забава, с оглед на което ограничението за размера на обезщетението по чл. 33, ал. 2 ЗПК се прилагало единствено при забава на парични плащания, но не и по отношение на размера на обезщетението за неизпълнение на други задължения. Твърди, че възможността на кредитора по чл. 71 ЗЗД да обяви кредита за предсрочно изискуем не представлява задължение, а се основава на личната преценка на кредитора.

Ответникът възразява и срещу твърдението за нищожност на Приложение № 3 към процесния договор. Сочи, че кредитополучателят самостоятелно е активирал опцията да получи допълнителен пакет от услуги, 5 които по своята същност не представляват услуги по управление на кредита.

Моли съдът да отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни и необосновани. Претендира съдебни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 652782/26.03.2024 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 300 лв., усвоена 26.03.2024 г. със срок на погасяване 1 месец с размер на погасителната вноска от 399,10 лв., на основание чл. 146 от ГПК.

Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143–147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92c9c4eb-afdc-4227-9d3b-4c63bd9076c6