Определение № 245 от 04.05.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Габрово, 04.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500160 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Идеал Стандарт - Видима“ АД, ЕИК 1070214444, представлявано от М.Б., чрез адв. Р.А. със съдебен адрес в гр. **, бул. *** против Определение № 260005 от 11.01.2022 г. постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което е уважена частично молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението № 260064 от 25.05.2021 г. по гр.д. № 645/2021 г., в частта за разноските, но я е отхвърлил за размера от 5368,00 лв. до 8097,11 лв. Твърди, че сложността на делото не обосновава намаляване на хонорара по делото, тъй като има предявени множество искове, същото е обемно, включва международен елемент и са били проведени множество съдебни заседания, с изслушването на експертизи и свидетели. Считат, че юридическата дейност е висококвалифицинара и адвокатите следва да получат достойно възнаграждение, а не следва да работят на минимума, който е определен в Наредба № 1/2004 г. „за най-простите дела“. На следващо място твърдят, че „минималния адвокатски хонорар“ насърчава воденето на неоснователни дела и наказва добросъвестния ответник. Моли да се отмени атакуваното определение, в частта, в която е отхвърлена молбата за присъждане на разноски в размер на 2732,11 лв., представляващи разликата между уваженото искане за разноски и претендираното такова. Претендират разноски и за настоящото производство.

Ответника по жалбата, е депозирал отговор, с който моли съда да се отхвърли изцяло частната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения, свързани с правото на защита на ищците по трудови спорове. Позовава се съдебна практика.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Пред Районен съд – Севлиево е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските от „Идеал Стандарт - Видима“ АД. Извършена е размяна, на основание чл.

248, ал. 2 от ГПК. Постъпило е становище от ответната страна.

С разпореждане № 260234 от 25.08.2021 г., съдът е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без разглеждане, тъй като когато е била подадена въззивната жалба, както е в случая 1 всяка от страните може да оспорва решението и в частта на разноските и това оспорване следва да бъде разгледано във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК.

Посочил е практика на ВКС.

С определение № 4 от 06.01.2022 г. Габровски окръжен съд е отменил разпореждане № 260234 от 25.08.2021 г. постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд и е върнал молба вх. № 261087 от 06.07.2021 г., подадена от „Идеал Стандарт Видима“ АД по компетентност на СРС за разглеждането й по реда на чл. 248 от ГПК.

Севлиевски районен съд се е произнесъл с Определение № 260005 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на същия, като е изменил решение № 260064 от 25.05.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил ищцата Т. СТ. К. да заплати на „Идеал Стандарт - Видима“ АД направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 5368,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и е отхвърлил за разликата до 8 097,11 лв.

В мотивите си, първоинстанционният съд подробно е изложил аргументи по всеки един от предявените искове, какво възнаграждение се определя, като е приел, че претендирания адвокатски хонорар е прекомерен и следва да се съобразят разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, касаещи както минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от предявените искове, така и борят на проведените съдебни заседания и дължимото ДДС, което е било начислено във фактурите от адвокатското дружество „Б. и К.“ – гр. **.

Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, по отношение на определения размер на адвокатското възнаграждение, като счита, че същия правилно е определен, съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. Производството е по трудов спор, където са съединени множество искове, с цена на иска дори по-ниска от размера на минималния адвокатски хонорар.

Съгласно т. 16 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

Правилно първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението съобразно минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна помощ, която към този момент е била 610,00 лв. Определил е възнаграждение за всяко следващо съдебно заседание, след второто в размер на по 100,00 лв. Определил е дължимият адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове, като изрично ги е изброил.

Начислил е дължимото ДДС.16. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като се е позовал на Наредба № 1/2004 г., първоинстанционният съд правилно е изменил решение № 260005 от 11.01.2022 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Разноски за настоящото производството принципно не се следват на нито една от страните, предвид характера и естеството на същото, развиващо се в рамките на висящо исково производство. Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /в 2 тази връзка виж определение № 627 от 18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 114 от 20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 196 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на ВКС, І г. о.; определение № 386 от 08.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1931/2020 г., III г. о. и други /. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски.

Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и следващите от ГПК, /в тази връзка виж и определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, III г. о. /.

Водим от гореизложеното, Габровски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260005 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което е изменил решение № 260064 от 25.05.2021 г. в частта за разноските, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3