Акт № 2619 от 03.11.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2619

Перник, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600640 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР Перник против Решение № 327 от 22.07.2026 година, постановено по АНД № 232 по описа да 2026 година на Районен съд Перник.

С оспореното решение е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано средство или система /АТСС/, серия К № 11041611, издаден от ОДМВР Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С. Б. К., с [ЕГН], е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП, извършено на 02.07.2025 година в Община Перник.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че са закрепени изображения в информационната система на АИС АНД на МВР при въвеждане на данните на оспорения ЕФ, където ясно се вижда конкретното ВПС и символите на регистрационния му номер, които са четими и разпознаваеми водят до извод, че правилно спрямо нарушителя е била приложена, посочената в електронния фиш разпоредба. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореното съдебно решение на Районен съд – Перник да бъде отменено, респективно оспорения електронен фиш да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника С. Б. К., който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е представил отговор, с който оспорва основателността на така депозираната касационна жалба и моли съда същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – С. Б. К., редовно призована не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за основателност на касационната жалба. Предлага да бъде отменено решението на районния съд.

Пред касационната инстанция като доказателства са представени разпечатка от ЕЦОН на статично изображение към ЕФ серия К № 11041611 от 03.07.2025 година; разпечатка от АИС – АНД; ЕФ серия К № 9217688 от 04.06.2024 година на ОДМВР Перник; разпечатка от АИС – АНД на справка за нарушител/водач на С. Б. К..

Административен съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същото е процесуално допустимо и съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 02.07.2025 година в 09:08 часа, с автоматизирано техническо средство СПУКС [Наименование]в област Перник, община Перник, [населено място], ППI-6 км. 83+000 след бензиностанция „Е.“, с посока към [населено място] е установено, че МПС, лек автомобил [Марка] *** БУЛТЕК, с рег. № [рег. номер], се движи със скорост от 103 км/ч, при отчетен толеранс в полза на водача – 3 км., при ограничение от 80 км/ч, въведено с ПЗ В26 за населено място. Установено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9217688 от 05.11.2024 година. За така установените факти е издаден ЕФ серия К № 11041611, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван, като с Решение № 327 от 22.07.2026, постановено по АНД № 232 по описа за 2026 година на Районен съд Перник е отменен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че на представения снимков материал не се виждало ясно номера на заснетия автомобил, за който е отбелязано да се движи с превишена скорост, като в тази посока е изложил мотиви, че цифровото и буквено означение на регистрационния номер на заснетия автомобил не може да бъде безспорно установено от представения снимков материал, поради което нарушението следвало да се приеме за недоказано. Приел е, че не са налице доказателства за влезлия в сила електронен фиш посочен в обжалвания електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията за това се изразяват в следното:

Както се посочи, административнонаказателната отговорност на касационният жалбоподател е ангажирана за извършено административно нарушение на основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка ал. 1, т. 3 от ЗДвП ме у наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство, за което е съставен изискуемия се по закон протокол по § 7, във връзка с приложението на чл. 10, ал. 1, а така също е представен и снимков материал. Както се посочи и по – горе един от мотивите на районният съд за отмяна на оспорения електронен фиш се изразяват в това, че същият е приел за недоказано вмененото на касатора административно нарушение, тъй като приложения от страна на ответника снимков материал бил нечетлив и не можело да се установи с точност регистрационния номер на заснетият лек автомобил, управляван от страна на касатора. Настоящият касационен състав не споделя тези изводи поради следните аргументи:

Издаденият електронен фиш съдържа всички необходими реквизити. Фишът е издаден по одобрен образец, в съответствие с посоченото в закона съдържание като притежава всички съществени реквизити по чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. Минимално изискуемото съдържание на ЕФ е установено от същата разпоредба на закона и то е спазено. В случая с оглед формата и вложеното съдържание електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В частност в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които са индивидуализирали по безспорен и категоричен начин нарушението от обективна и от субективна страна.

От доказателствата по делото, събрани в хода на съденото следствие, развило се в рамките на първоинстанционното производство, включително и от представения в настоящото съдебно производство доказателствен материал – снимка към ЕФ, Серия К, № 11041611 от 03.07.2025 година е възможно да се установи по несъмнен начин регистрационния номер на автомобила, а именно [рег. номер]. От представеното извлечение от клип, изготвен на 03.07.2025 година се установява безспорно какъв е регистрационния номер, марката и модела на автомобила, за който е установено, че се движи със скорост над максимално разрешената в населено място. Процесното нарушение е за превишаване на скоростта за движение в населено място – област Перник, община Перник, [населено място], ППI - 6 км. 83+000 след бензиностанция „Е.“ с посока на към [населено място]. Безспорно също така е установено, че касаторът като водач на МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал описаното моторно превозно средство с превишена скорост, като при разрешена скорост от 80 км.ч. за населено място се е движел със 103 км.ч., съответно че е превишил стойността на скоростта с 23 км.ч., обуславящо извода за доказаност на нарушението. Представени са доказателства за изправност на техническото средство за контрол.

Съгласно чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Именно в съответствие с разписания ред по цитирания текст от закона на ответника в настоящото производство е издаден електронен фиш. По делото пред районния съд са представени писмени доказателства, от които е видно, че при ползване на автоматизираното техническо средство са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движение па пътищата. Както се посочи, представен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство с рег.№ 1158р-6405 от 03.07.2025 година, от който е видно, че в часовете от 07:00 часа до 10:00 часа автоматизираното техническо средство е било разположено в [населено място] на ППI-6 след бензиностанция „Е.“ с посока на движение от [населено място] към [населено място].

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на С. Б. К., доколкото за извършеното нарушение е наказано лице, посочено от разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвид факта, че в законоустановения за това срока не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и по тази причина, като собственик на автомобила му е наложена наказание, предвидено за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Правилно е бил установен и квалифициращият елемент на повторността, тъй като по преписката е приложен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 9217688 за извършено административно нарушения от същия вид на дата 02.06.2024 година, който е влязъл в сила на 05.11.2024 година, което е безспорно доказано с приложената в хода на настоящото съдебно производство справка за нарушител/ водач, което означава, че към датата на извършване на административното нарушение., установено с процесния електронен фиш – 02.06.2025 година, не е минал едногодишен срок от влизане в сила на електронния фиш, с който на наказаното лице е наложено наказания за същото по вид нарушение.

Следователно при издаване на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи [жк], законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията са правилно посочени, респективно правилно на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Предвид изложеното изводите на Районен съд – Перник за незаконосъобразност на електронния фиш са в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДвП. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и постановено такова по същество от настоящата инстанция, с което да се потвърди издадения ЕФ като законосъобразен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото се явява основателно искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер от 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента/, определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.