Решение № 262823 от 29.04.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр.

София, 29.04.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 9055 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 131936 от 25.06.2020 г постановено по гр. д. № 56685/2018 г на

СРС, 140-ти състав, е осъден Н.Ц.М., ЕГН ********** да заплати в полза на С.в. АД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумите, както следва: 5235,69 лв., представляваща 2/3 части от стойността на водоснабдителни услуги за периода от 05.06.2014 г. до 06.07.2017 г. за имот, намиращ се в гр.София, ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********

(стар клиентски номер 5188216 ), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до погасяването; 883,71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.06.2014 г. до 30.06.2017 г.; осъдена е П.Ц.Ж., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД да заплати в полза на С.в. АД, ЕИК******** сумите, както следва:

1429,84 лв., представляваща 1/3 част от дължимата цена за водоснабдителни услуги по фактури, изискуеми в периода от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., за имот, намиращ се в в гр.София, ж.к.Суходол, ул.********, клиентски номер **********

(стар клиентски номер 5188216 ), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г., до погасяването; 398,23 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2015 г. до 30.06.2017 г. върху главницата от 1429,84 лв., представляваща 1/3 от дължимата цена за водоснабдителни услуги по фактури, изискуеми в периода от 24.08.2015 г. до 06.07.2017 г., като е отхвърлен иска за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния предявен размер от 2617,84 лв. и за периода от 05.06.2014 г. до 23.08.2015 г., както и иска за лихва с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 441,86 лв. и за периода от 14.06.2014 г. до 19.09.2015 г.

В срок е подадена въззивна жалба от ответниците Н.Ц.М. и П.Ц.Ж. срещу решението в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове. Излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС. Според жалбоподателите съдът е пропуснал да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като съответно и фактическите констатации на съда не съответстват на проведеното доказване с тях. Поддържат, че в проведеното производство не е доказано наличие на облигационно отношение с ищеца във връзка с доставени ВиК услуги, както и реалното количество потребени услуги, погрешно посочено в съставените от ищеца фактури. В подадената искова молба ищецът е насочил и обосновал претенциите главно срещу носителите на право на строеж или право на ползване върху имот находящ се в гр.София, ж.к.Суходол, ул.****, № ****, а в условията на евентуалност – срещу собствениците на имота. В съставените от ищеца фактури имота е посочен като ПИ 402. Въпреки това ответниците са осъдени да заплатят задължения за потребени ВиК услуги в имот-етажна собственост – бл.****.

С оглед това смятат за необоснован от фактическа страна правния извод на съда, че е доказано наличие на договор за водоснабдителни услуги с ответниците за Работилница за метални заготовки изградена в УПИ XIV-714 кв.1 по плана на гр.София, м.Трудови казарми. Освен това в производството не било доказано, че в тази сграда е монтиран водомер с фабричен № *********, с който да е измерено количеството потребена вода.

Фактурите, на които ищеца основава вземанията си се отнасят до кл.№ ********** с титуляр М. М.ЕООД, което е установено и от приетата СТЕ. Последното е установено и проследено и от приетата в производството ССчЕ, която сочи, че на потребителя са издадени фактури в периода от 19.06.2014 г. до 20.07.2017 г. за начислено и отчетено количество вода за водомер с фабричен № *********. От първоначалната фактура за този период се установява показание 1559 куб.м. вода, а последната 3378 куб.м. вода, което сочи на разлика 1819 куб.м. вода при сума 10636.23 лв., което средно пресметнато сочи на цена 5 лв. за 1 куб.м. вода, което не съответства на цените на КЕВР за периода. След запознаване с документите на ищеца обаче и констатациите на приетата СТЕ се установява, че халето на М. М.ЕООД се намира в гр.София, ж.к.Суходол, ул.****, № ****, като от контролен лист № 011663 от 22.07.2010 г. се установява монтиране на водомер с фабричен номер № 10438965 /пломбиран с пломба № 0885154/, т.е. различен от водомер с фабричен № *********, по който са извършени осчетоводяванията с отчетено количество за целия посочен период 1788 куб.м. вода. Констатациите на експерта по СТЕ са че по контролен водомер с фабричен номер № 10438965 с титуляр М. М.ЕООД за периода от 05.06.2014 г.-06.07.2017 г. цената на доставените количества ВиК услуги възлиза на сумата 2188.53 лв. с ДДС. Съгласно контролен лист към СТЕ има две технически устройства за измерване на количеството вода, които са монтирани след главния водомер. Първият е с фабричен номер № 10438965 с титуляр М. М.ЕООД, а вторият с фабричен № ********* на Б.К.ЕООД. Според експерта по СТЕ, отчетеното количество на приходния общ водомер, който е с фабричен №********** е разпределено пропорционално на потреблението на двете търговски дружества. В представен от С.в. АД обаче контролен лист от 20.07.2017 г. са описани още два обекта присъединени след главния водомер: водомер под № 3 за хале собственост на П.Р.М. и за бензиностанция без регистрация и контролен водомер. При така установеното, според ответниците, С.в. АД не осъществява контрол и допуска разхищение на вода, за чиято стойност не следва да отговарят ответниците.

Доставена е услуга за питейна вода на М. М.ЕООД, измерена с водомер с фабричен номер № 10438965, а не както е осчетоводено от ищеца с фабричен № ********* като дължимата сума е 2188.53 лв. с ДДС, от които са заплатени 1856.30 лв., т.е. дължима е сумата 332.30 лв.-главница. Необосновано по този клиентски номер е начислена сума 10636.23 лв., от които се приспада като платена сума 856.30 лв., т.е. като дължима се сочи сумата 9179.93 лв.-главница при приблизителна цена 5 лв. за 1 куб.м. вода.

Жалбоподателите молит въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна С.в. АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че при така установеното в проведеното производство правилно и законосъобразно СРС е приел, че ответниците са потребители на ВиК услуги в имота за процесния период и дължат цената за тях. Оспорва, като неоснователни доводите на въззивниците, че в производството не са установени количествата ВиК услуги реално потребени в имота за исковия период. Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства в т.ч. констатациите на приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза се установява количеството реално потребени в имота ВиК услуги, както и тяхната стойност. Неправилно въззивниците излагали доводи че като собственици на имота не дължат цената на потребените в имота ВиК услуги, а такава се дължи от наемателя М. М.ЕООД. Според ищеца цената на потребените в имота ВиК услуги следва да бъде заплатена от собствениците – наемодатели, а не от наемателя. Доводът, че част от сумата се дължи от други лица, евентуално незаконосъобразно присъединени към водопроводната система сочи за преклудиран, като заявен едва с въззивната жалба. При условията на евентуалност счита същия за неоснователен, тъй като задължение на ищеца е да достави ВиК услуги до общия водомер, а индивидуалните водомери, които се намират във вътрешната водопроводна мрежа на потребителите са отговорност на последните. Моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно и претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в една част.

В отговор на доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

За да уважи предявените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр.

1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, СРС, 140 с-в е приел, че по делото се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответниците са собственици на имота, за който са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност. Приел е, че съобразно действащата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за водите, страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. Според изразеното в постановеното решение, приложимия параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Именно при установяване, че ответниците са собственици на имота при права съответно 2/3 ид.ч. за ответника Н.Ц.М. и 1/3 ид.ч. за ответника П.Ц.Ж., СРС е приел, че същите са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот. Приел е, че по силата на цитираните действащи разпоредби от посочените нормативни актове, облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз основа на притежаваното право на собственост, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.

Така формираните изводи се възприемат от настоящия състав. С приложимата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за водите е предвидено, че страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. С параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ са определени за потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

С разпоредбата на чл.8, ал.9 от приложимата в случая

Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е предвидено, че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията наредбата и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.

Изложените доводи от ответника за липса на облигационни отношения с ищеца във връзка с доставени и ползвани ВиК услуги в имота са неоснователни. Чрез представената пред първата инстанция нотариален акт за покупко-продажба № 15, том трети, рег.№ 17854, дело № 371/06.12.2011 г. по описа на нотариус Р..Рсе установява, че ответникът Н.Ц.М. е закупил от М. М.ЕООД, ********и съответно придобил собствеността по отношение на процесния имот- УПИ XIV-714 кв.1 по плана на гр.София, м.Трудови казарми с площ от 1391 кв.м., който имот е с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК и административен адрес гр.София, Район Красна поляна, ул.****, № **заедно с построената в него Работилница за метални заготовки със застроена площ от 695.04 кв.м., който имот е с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК.