Решение № 7308 от 29.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 25.10.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРАНДАФИЛОВ при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.

№ 14863/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 22884/2017 г., СРС е осъдил „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на „Т.и Е.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 22 590,00 лева, представляваща вземане за стойност на предоставени транспортни услуги с пътностроителни машини по неформални договори, за които са издадени фактури № **********/ 31.10.2013г. и № **********/ 29.11.2013г. и на основание чл.86 ЗЗД сумата 6892,74 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 10.04.2014г. до 10.04.2017г., като е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД до пълния предявен размер от 6953,60 лева. Отхвърлил е предявените от „Т.и Е.“ ООД, ЕИК ******* срещу „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради заобикаляне на закона договори за покупко - продажба на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама: 8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт, и на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят - бял, сключени на 13.05.2015г. между „С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД. Отхвърлил е предявените от „Т.и Е.“ ООД, ЕИК ******* срещу „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за прогласяване за нищожни като привидни договори за покупко - продажба на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама: 8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт, и на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят - бял, сключени на 13.05.2015г. между „С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД.

Отхвърлил е предявените от „Т.и Е.“ ООД срещу „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави договори за покупко - продажба на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама: 8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт, и на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят - бял, сключени на 13.05.2015г. между „С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД.

Отхвърлил е предявените от „Т.и Е.“ ООД,

ЕИК ******* срещу „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради липса на основание договори за покупко - продажба на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама:

8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт, и на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят — бял, сключени на 13.05.2015г. между „С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД. Отхвърлил е предявените от „Т.и Е.“ ООД, ЕИК ******* срещу „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо „Т.и Е.“ ООД, ЕИК *******, договори за покупко - продажба на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама: 8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт, и на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят - бял, сключени на 13.05.2015г. между „С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД. Съответно е разпределил и разноски между страните.

Недоволен от съдебното решение, в частта, с която СРС е отхвърлил предявените от „Т.и Е.“ ООД, ЕИК ******* срещу „С.-6“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо „Т.и Е.“ ООД, ЕИК *******, договори за покупко - продажба на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама:

8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт, и на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят - бял, сключени на 13.05.2015г. между „С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД е останал ищецът „Т.и Е.“ ООД, който е подал настоящата въззивна жалба. Със същата се твърди, че в тази част решението е неправилно, тъй като по делото безспорно е установено, че „С.-6“ ЕООД се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала – В.В.П., а „Е.В.С.“ ЕООД от едноличния собственик Н.В.Т., като те двамата живеят заедно на семейни начала и имат общо домакинство към датата на сключване на договора от 13.05.2015 г., а от 05.09.2014 г. имат и общо дете. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при така установената ситуация не намира приложение презумпцията, установена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че доколкото е настъпила трайна промяна на обществените отношения от времето, в което е приета разпоредбата на ЗЗД, съдът следва да приложи разширително тълкуване и да приеме, че установената презумпция се прилага и по отношение на фактическия съжител.

Освен това посочва, че по делото са представени и доказателства, от които е видно, че процесната сделка е извършена на цени, значително по-ниски от пазарните, което е индиция за наличие на знание у фактическия съжител за увреждащото действие на тази сделка по отношение на кредиторите на длъжника.

В срок по делото е постъпил отговор от въззиваемата страна „Ен Ви Строй“ ЕОО, с който се твърди неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат се доводи за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Въззиваемият „С. - 6” ЕООД не е представил отговор в установения срок.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Фактическият състав на предявените конститутивни искове включва два елемента: обективен елемент - атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора: ищецът да е носител на вземане и да не е налице друго имущество, от което да може да се удовлетвори и 2) субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение - знание за увреждането у длъжника и у лицето, с което е договарял.

Не е спорно по делото, че въззивникът има изискуемо вземане към длъжника „С. - 6” ЕООД към 31.10.2013 г. и 29.11.2013 г., както и че на 13.05.2015 г. между С. - 6” ЕООД и „Е.В.С.“ ЕООД са сключени договори за покупко - продажба , с които първото дружество и прехвърлило на второто собствеността върху Авто -

Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама: 8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят - жълт и върху товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят – бял.

Пред въззивният съд не е повдигнат спор досежно правилността на изводите на първоинстанционния съд за доказаност на обективните елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, а именно за липса на имущество у длъжника и за сключването на съответните сделки.

Няма спор и досежно изводите за наличието на субективния елемент на знанието на самия длъжник за увреждането на кредитора.

Спорен въпрос между страните е следва ли презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД да се прилага и по отношение на лицето, което живее на семейни начала с длъжника или това разширително тълкуване на разпоредбата е недопустимо, както и дали при положение, че презумпцията е неприложима, ищецът е съумял да докаже наличието на знание у фактическия съжител, с които са сключени увреждащите сделки.

Няма спор между страните, че към датата на сключване на посочения договор „С. - 6” ЕООД се е управлявало и представлявало от едноличния собственик на капитала - В.В.П., а „Е.В.С.“ ЕООД от едноличния собственик Н.В.Т., като те двамата живеят заедно на семейни начала и имат общо домакинство към датата на сключване на процесните договори, а от 05.09.2014 г. имат и общо дете.

По делото е представена фактура

№ ********* от 10.12.2015 г., от която е видно, че дружеството „Е.В.С.“ ЕООД е закупило гуми, като сумата за тях е била заплатена с дебитна карта. От извлечението от ПОС терминала е видно, че тази дебитна карта принадлежи на лицето В.П., който е управител и представляващ на фирма „С. - 6” ЕООД .

По делото е изслушана съдебно – оценителна експертиза, чието заключение и настоящият съд приема за обективно и компетентно изготвено, съобразно което действителната средна пазарна цена на Авто - Багер, марка „Катерпилар“, модел 428, рама: 8RN05251, двигател: 7BJ45675, цвят – жълт, в състоянието, в което се е намирал същия към момента на сключване на договора за продажба и като са отчетени амортизации и закупуването при условията на втора ръка е в размер на 19110 лв. Средната пазарна цена на товарен автомобил марка „Фиат Дукато“, рама : ZFA28000000606195, двигател: без номер, цвят – бял при отчитане на същите обстоятелства е в размер на 3000 лв.

При така събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД се прилага разширително по отношение на лицата, намиращи се в посочените в разпоредбата родствени връзки, когато те управляват търговски дружества. В същото време е приел, че нейното разширително тълкуване и прилагане и по отношение на лицето, което е във фактическо съжителство с управляващия търговското дружество – длъжник е недопустимо. Съответно е изложил мотиви, че доколкото към управляващия и представляващ фирма „Е.В.С.“ ЕООД не намира приложение презумпцията на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, то ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на знанието на това лица за увреждащия характер на сделката, което обаче не е сторено в процеса.

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира следното:

Законните оборими презумпции представляват въведени от закона отклонения от изводите за доказателствената тежест, следващи от материалноправните норми и изградените върху тях претенции на спорещите страни. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване. Поради това не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се презюмира знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. (Решение № 1314 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о.,). Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала) има значение и ведно с останалите доказателства по делото може да обоснове фактически извод за наличието на знание. В тази връзка липсата на конкретни преки доказателства за знание може да се преодолее с верига от косвени такива, които, анализирани в своята взаимовръзка, да водят до обоснования извод, че се касае за координирани действия на страните по сделката, целенасочено предназначени да се въздейства отрицателно върху възможността на кредиторите на длъжника да се удовлетворят от имуществото му.

В конкретния случай на първо място безспорно по делото е установено наличието на фактическо съжителство между управляващите двете търговски дружества лица и общото им домакинство.

Освен това по делото е доказано и че процесните договори са сключени на занижени цени – 4200 лв. за Багера при средна пазарна цена от 19 110 лв. и 600 лв. за товарния автомобил при пазарна цена от 3000 лв.

Безспорно е, че В.В.П. и Н.В.Т. управляват търговски дружества, поради което съдът намира, че в това си качество и двамата са запознати с пазарните условия, както и с факта, че при продажбата на дружествени активи на значително ниска цена се накърнява имуществото на дружеството продавач. Законът обаче не изисква знание за увреждането на договарящата страна, а знание за това, че „С. - 6” ЕООД има кредитор и че чрез съответната сделка се уврежда именно интересът на кредитора.

Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92c523f7-7dde-4941-b67a-4501c603cc49